Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отново разкритикува бившия американски президент Доналд Тръмп, но същевременно призна правотата на САЩ да бъдат недоволни, че европейските съюзници не харчат достатъчно за отбрана.

Това стана на пресконференция преди срещата на министрите на отбраната от страните членки на пакта в Брюксел.

„Всеки намек, че не стоим един зад друг, че няма да се защитаваме взаимно, заплашва сигурността на всички ни. Това увеличава рисковете. Затова е важно ясно и на думи, но и на дела да заявим, че стоим зад ангажиментите на НАТО, за да защитаваме всички наши съюзници“, отговори той на журналистически въпрос.

През уикенда Тръмп, който по всяка вероятност ще бъде кандидат-президентът на републиканците, заяви, че докато бил на поста предишния път, казал на лидер на неназована държава от НАТО, че ако не увеличи разходите си за отбрана, би насърчил "Русия да направи каквото си поиска“.

Столтенберг повтори критиките си от понеделник.

Същевременно обаче той допълни:

„Ние трябва да чуем и да си вземем поука от следното: критиките  не са към НАТО. А са за това, че съюзниците от НАТО не харчат достатъчно за НАТО. И това е сериозен аргумент. Той бе предаван от последователни американски администрации. Той е, че европейските съюзници и Канада трябва да харчат повече. Защото не виждаме справедливо поделяне на товара.“

Такива са впечатленията ми сред среща с конгресмени и от Републиканската, и от Демократическата партия при посещението му в САЩ миналата седмица, добави той.

Но добрата новина е, че сега съюзниците правят точно това, т.е. харчат повече, продължи Столтенберг.

Посланието му към Тръмп е да не бъде подкопаван възпиращият ефект на НАТО. Така на Москва няма да бъде позволено да си помисли, че в пакта няма да се защитават взаимно.

От 2014 г. досега сюзниците от НАТО са инвестирали общо над 600 милиарда долара за отбрана, съобщи генералният секретар. Преди десет години на срещата на върха на алианса във Вилнюс бе приета програма за инвестиции.

През 2023 г. е регистриран безпрецедентен ръст от 11 на сто във вложенията в страните членки от Европа и Канада.

Тази година Столтенберг очаква 18 държави от пакта да изразходват 2 на сто от своя БВП за отбрана. А през 2014 г. броят на тези страни е бил едва три.

През тази година съюзниците ще инвестират общо 380 милиарда долара за отбрана. И така за първи път това ще съставлява 2 на сто от комбинирания БВП на страните членки на НАТО.

Столтенберг припомни, че двата процента са минимумът.

На срещата министрите на отбраната ще обсъжат и производството на боеприпаси. През последните няколко месеца НАТО е сключила в тази сфера договори за общо 10 милиарда долара. В срещата ще участва и еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.

А тази седмица в Германия е започнало строителството на нов завод за боеприпаси. Той се назмира в провинция Долна Саксония. Пълният му капацитет ще бъде 200 000 артилерийски снаряда годишно. За пръв път от три десетилетия Германия е отчела пред НАТО разходи за отбрана в размер на два процента от брутния вътрешен продукт. Германското правителство е представило сума за текущата година, която съответства на 73,41 млрд. долара, когато се преизчисли в съпоставими за отбранителния алианс цифри.

Според документи от архивите на НАТО за последен път Германия е отделяла два процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) в миналото през 1992 г. В годините на Студената война това съотношение обикновено е било над три процента. В последния публичен доклад за разходите за отбрана на държавите от алианса за Германия за 2023 г. е посочена сравнителна стойност от 56,64 млрд. долара и съотношение към БВП от 1,57 процента. Според агенция dpa тези цифри ще бъдат преразгледани и повишени в предстоящия доклад.

Пактът може да помогне за износа на украинско зърно покрай България

НАТО може да помогне за поддръжката на морския коридор за износ на украинско зърно покрай бреговете на България и Румъния.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел зам. генералният секретар на пакта Мирча Джоана. Той говори пред евродепутати от Подкомисията за сигурност и отбрана.

Черно море, Западните Балканите и Адриатика са общо стратегическо поле и са от стратегически интерес за НАТО, сопълни той.- И изтъкна, че Черно море е сложно заради географията и регионалния баланс на силите.

“Руският Черноморски флот премина в укритие. Последната руска фрегата бе торпилирана от украинците в езеро зад Крим. Може би сбъркахме и бяхме прекалено големи оптимисти в очакванията си за възможностите на украинците да предприемат контранастъпление, но сега изпадаме в свръхпесимизъм. Има напредък и не трябва да бъдем големи песимисти”, каза Джоана.

Той обаче е на мнение, че в момента нито Русия, нито Украйна са способни на голям пробив в сраженията,