Да обичаме ли Русия, или да я мразим? Нито едното, нито другото. Русия си е отделна държава със свои собствени интереси. И нейните интереси, в повечето случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съвпадат и днес.

* Z идва от Клуб Z. Само и единствено!

Русофилската вакханалия, която и тази година помрачи празнуването на 3 март - понастоящем национален празник на България - продължи да се вихри и в дните след тази дата.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов се опита да оправдае хората, наричащи себе си незнайно защо патриоти, които вееха руски знамена навръх българския национален празник на Шипка - свято място за всеки българин.

И аплодираха особено бурно споменаването на руския император Александър II от президента Румен Радев.

Ето какво каза Семов пред бТВ:

"Имаше много страст вчера (на 3 март на Шипка – б.р.) и това е в голяма степен разбираемо. Не бива да се задрасква миналото и държави, които имат несъмнено важно място в българската история. Това мисля, че българският народ показва много ясно, че не може и не иска да търпи. Надявам се, че сме мъдър народ.

Би трябвало добре да разбираме разликата между Русия с император Александър II, който ни е освободил или която ни е освободила, Съветският съюз и днешна Русия на Путин, Русия с войната, Русия с конфликтите, които засягат пряко или косвено и нас".

Всички се надяваме да сме мъдър народ. И да разберем най-сетне, че между Русия на Александър II, Съветския съюз на Сталин и Русия на Путин няма никаква разлика, особено що се отнася до външната политика. Русия винаги е имала стремеж за експанзия на запад и юг - към Източна Европа и в частност Балканите и Проливите.

В това отношение Сталин, недодялан, простоват и груб грузинец, задмина постиженията на изтънчените руски императори преди него. А Путин сега се опитва да възстанови постигнатто от Сталин.

През 1878 г. българите са успели да се възползват от тази политика на Русия, за да постигнат своето освобождение. След това обаче до ден-днешен българите - или поне тези от тях, които наистина обичат родината си -  се опитват се противопоставят на тази политика. И да спрат напора на "освободителите" да ги поробят отново.

През по-голямата част от съществуването си третата българска държава има успех във възпирането на руските мераци спрямо нея. В периода 1944 - 1989 г обаче тя попадна под руско робство.

При т.нар. "второ освобождение"

Русия постигна това, което не успя да постигне при първото.

Русофилската вакханалия бе продължена и от актьора Филип Аврамов. Ето какво заяви той пред БНТ.

"Тези, които не харесват този празник (3 март – б.р.) могат да празнуват на 4 юли, например. Бих могъл да внеса едно демократично (ясно доловима ирония в гласа при произнасянето на тази дума – б.р.) предложение - българите да честват всички европейски празници. Даже не европейски празници, а по принцип".

Аврамов гостува като актьора, изиграл Димитър Общи във филма "Възвишение". Този прекрасен филм бе излъчен отново по БНТ навръх 3 март.

Ето един забележителен монолог на Гичо, главния герой от филма:

"Народното дело през образованието минава. Да се возвисиш, да ти се отворят кепенците, да се издигнеш ти, байно, до знанието и до благородни мисли. Да се осъзнаеш като словесна твар и человек".

Известно е, че Димитър Общи не е бил от най-просветените люде. А Аврамов, безспорно, го изигра блестящо и се вписа много добре в неговия образ.

Да се представя 4 юли като алтернатива на 3 март е - в най-добрия случай - невежество. В най-лошия - съзнателна руска пропаганда.

Има други дати - от българската, а не от нечия друга история - които са по-подходящи за национален празник.

Например 20 април - денят, в който

една неголяма, но значима част от българския народ се е "возвисила" 

до там, че да осъзнае, че има нещо по-важно от имота и дори от живота и това е свободата.

Денят, в който 25 годишният Тодор Каблешков е напуснал огромната си богаташка къща в Копривщица, събрал е комитета и е обявил началото на Априлското въстание.

Въстанието, което е пряк резултат от усилията на нашия национален герой Васил Левски по създаването на вътрешна революционна организация. Ония комитети, за които се говори и във филма "Възвишение".

Въстанието, от което започва българското освобождение.

В последния брой на предаването "История бг" на БНТ бе направен пореден опит "да се отворят кепенците" на всички съсловия на българския народ - професори, конституционни съдии, актьори, политици, всякакви хора, веещи руски знамена и др.

Учени историци обясниха, че освобождението на България е процес, който започва с Априлското въстание, минава през руско-турската война и боевете на Шипка, Санстефанският договор, Берлинският договор, Учредителното събрания, Търновската конституция, избирането на български княз. Припомниха, че със договора от Сан Стефано

"освободителката" Русия дава Северна Добруджа на Румъния и Нишко на Сърбия

И че на другия ден след Сан Стефано няма българска държава, а все още има български територии, окупирани от чужда армия. Изтъкнаха, разбира се, че трябва да се отдава заслужена почит на загиналите за нашата свобода.

Изтъкнаха обаче и това, че още преди войната е било ясно, че голяма българска държава няма да има, защото това не отговаря на интересите на Великите сили. Вкключително на Русия. И че договорът от Сан Стефано е просто една пи ар акция, доста успешна за Русия, която до ден днешен се възползва от нейните резултати.

Какво е било отношението на Русия към Санстефанска България става безпощадно ясно, когато 7 години по-късно тя се обявява против Съединението.

Общо мнение за учените бе, че 3 март е дата, която разделя обществото и в този смисъл не е подходяща за национален празник. И бихме могли да си изберем друга дата, свързана с процеса на нашето освобождение.

И ако русофилите не искат да повярват на учените, то може би ще повярват на руснаците. Ето какво казва Александър Горчаков, по онова време външен министър на Русия, за договора от Сан Стефано. Това му изказване беше цитирано в предаването:

"Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи и в частност към българския като защитник на техните интереси. 

По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия. Тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

Горчаков, види се, и той е бил пещерен русофоб, който не вярва, че първата и най-важна мисъл за Русия е добруването на братския български народ.