Проевропейските партии се провалят в подготовката за "дясната вълна" на евроизборите. Това сочи доклад на Европейския съвет за външна политика.

В него е цитирано изследване, проведено в края на януари, според което популистки, националистически и крайнодесни партии са на път да завършат първи в девет държави от ЕС - включително Австрия, Франция, Италия, Нидерландия и Полша - на изборите през юни, и втори или трети в още девет (сред тях е и България).

Основните проевропейски партии в трите големи дясноцентристки, лявоцентристки и либерални групи в парламента все още могат да се окажат в много по-добра позиция, отколкото мнозина очакват - и дори с работещо мнозинство. Причината - избирателите на крайнодесните партии в ЕС са разединени по фундаментални въпроси като продължаващото членство на страната им в ЕС, миграцията и подкрепата за Украйна.

"Екзит"

Проучване на Европейския съвет за външна политика сред повече от 17 000 души в 12 членки на ЕС, представляващи повече от 70% от местата в Европейския парламент, установи, че възприятията на избирателите за това какво наистина искат да постигнат крайнодесните партии варират значително.

В четири страни – Австрия (58%), Германия (55%), Нидерландия (63%) и Швеция (59%) – мнозинството от електората смята, че лидерът на основната крайнодясна партия в тяхната държава се стреми да я извади от ЕС. Заплахата от подобен резултат създава възможност на местните проевропейски сили да мобилизират гласоподавателите си. Малко избиратели на "Братята на Италия" (15%) и малко италиански гласоподаватели въобще (17%) смятат, че това е целта на премиерката Джорджа Мелони. Подобни са резултатите в Испания и Португалия. Така опонентите на крайнодесните партии в трите държави трудно биха могли да използват заплахата от напускане на ЕС като аргумент да привлекат гласоподаватели.

Украйна

Полската "Право и справедливост" (58%) и Шведските демократи (52%) подкрепят помощта за Украйна. По-умерени са нагласите на поддръжниците на португалската "Шега!" (42%) и испанската "Вокс" (35%).

Мнозинството от привърженици на някои крайнодесни партии смятат, че Европа трябва да тласне Украйна към споразумение с Русия. Против военната подкрепа за Украйна са симпатизантите на унгарската "Фидес" (88%), австрийската "Партия на свободата" (70%) и германската "Алтернатива за Германия" (69%). 

Миграция

Що се отнася до миграцията, гласоподавателите за нидерландската "Партия на свободата" (81%), австрийската "Партия на свободата" (72%), Шведските демократи (60%), "Алтернатива за Германия" и френският "Нацинален съюз" (и двете по 59%) са много загрижени за имиграцията. За "Братята на Италия" (54%), "Вокс" (53%), "Шега!" (56%) и "Фидес" (54%) по съществен проблем е емиграцията.

За по-широкия електорат имиграцията е водещат въпрос само в Германия и Австрия. В останалите изследвани държави едва 15% от анкетираните я възприемат като най-голямата криза за последните 10 години, като обикновено я поставят след икономиката, COVID-19, климатичните промени и войната в Украйна.

Мотиви над политики

Проучването показа, че гласоподавателите са по-заинтересовани от това, което те възприемат като мотивация на политиците, отколкото от техните политики. Затова авторите на доклада предупреждават лидерите да не се съсредоточават прекомерно върху политиката, ако това ще ги накара "да изглеждат дистанцирани от основните грижи на избирателите".

Голям брой европейци – включително гласоподаватели от мейнстрийм партии – смятат, че проевропейските лидери са решени да стимулират имиграцията (45%), да увеличат цените на енергията заради борбата с изменението на климата (43%) и да прехвърлят повече национални правомощия на Брюксел (33%).

Две лоши предизборни стратегии

Докладът идентифицира две ключови предизборни стратегии на проевропейски партии, които рискуват да постигнат обратен ефект  – копирането на крайнодесни политики, по-специално по отношение на миграцията, и подчертаването на резултатите на ЕС във войната на Русия срещу Украйна, климатичната криза и COVID-19.

"Простото копиране на крайнодесни политики може да накара основните партии да изглеждат неавтентични", посочва съавторът на изследването Марк Леонард. "По-добрата алтернатива е да се съсредоточим върху слабостите на евроскептичните партии и да направим геополитически аргументи за Европа в епоха на Тръмп".

Много гласоподаватели не признават успеха на блока в справянето с тези предизвикателства, показа проучването. По отношение на пандемията, например, само в Португалия (56%) и Испания (42%) голям брой гласоподаватели смятат, че ЕС е играл положителна роля.

Избирателите в много страни също са дълбоко разделени по отношение на политиките на ЕС в областта на климата, като 41% от 12-те държави подкрепят преследването на политики в областта на климата, дори ако това означава по-високи сметки за гориво, но 25% предпочитат стабилни сметки, дори ако това означава отказ от зелени цели.

По-добра алтернатива

Вместо да възприемат крайнодесни политики, проучването показа, че мейнстрийм партиите трябва да следват "поляризираща" тактика, за да мобилизират проевропейските гласове, особено в страни като Австрия, Франция, Германия и Полша, където 20% или повече от гласоподавателите вярват, че крайнодесните партии искат страните им да да напуснат ЕС.

И вместо да парадират с упехи, те трябва да представят аргументи за по-силна, по-сигурна Европа, която да противодейства на по-нататъшната руска агресия и заплахата от връщането на Доналд Тръмп в Белия дом.