29-годишна холандка, която получи одобрение на молбата си за асистирана смърт поради непоносимо психическо страдание, се очаква да сложи край на живота си през следващите седмици, съобщава "Гардиън". Случаят породи големи дебати в цяла Европа.

Зорая тер Бийк  получи окончателно съгласие миналата седмица за асистирано прекратяване на живота си. Това стана след продължил три години и половина процес по закон, приет в Нидерландия през 2002 г. Нейният случай предизвика полемика, тъй като асистираното умиране на хора с психиатрични заболявания остава необичайно, въпреки че броят им нараства.

През 2010 г. има два такива случая на асистирана смърт поради психични страдания; през 2023 г. - 138, или това са 1,5% от 9068 смъртни случая чрез евтаназия. Материал за нейния случай, публикуван през април, беше разпространен от международните медии, предизвика недоволство в различни страни по света, но предизвика сериозен дискомфорт за Тер Бийк. Тя смята, че е разбираемо, че случаи като нейния – в контекста и на по-широкия въпрос дали асистираното умиране трябва да бъде законно – са противоречиви.

„Хората смятат, че когато си психично болен, не можеш да мислиш трезво, което е обидно“, казва тя пред "Гардиън". „Разбирам страховете, които някои хора с увреждания имат за асистирана смърт, както и притесненията, че някои може да са под натиск да сложат край на живота си.

Но в Нидерландия имаме този закон повече от 20 години. Има наистина строги правила и е наистина безопасно. Според нашето законодателство, за да има право на асистирана смърт, човек трябва да изпитва „непоносимо страдание без изгледи за подобрение“. Той трябва да е напълно информиран и компетентен, за да вземе такова решение", добавя тя.

Трудностите на Тер Бийк започват в ранна детска възраст. Тя има хронична депресия, тревожност, травма и неуточнено разстройство на личността. Диагностицирана е и с аутизъм. Когато среща партньора си, тя смята, че безопасната среда, която той създава, ще я излекува.

„Но аз продължих да се самонаранявам и да имам склонност към самоубийство.“

Започва интензивно лечение, включително терапии с разговори със специалисти, медикаментозно лечение и повече от 30 сесии на електроконвулсивна терапия (ЕКТ).

„По време на терапията научих много за себе си и механизмите за справяне, но това не реши основните ми проблеми. В началото на лечението започнах с надежда. Мислех, че ще се оправя. Но колкото по-дълго продължи лечението, започнах да губя надежда“, казва тя. След 10 години не остава нищо неизпробвано като лечение.

"Знаех, че не мога да се справя".

Тя обмисля да посегне на живота си, но насилствената смърт чрез самоубийство на приятелка от училище и въздействието върху семейството на момичето след това я възпират.

„Приключих с електроконвулсивната терапия през август 2020 г. и след период, в който осмислях, че няма повече лечение за мен, кандидатствах за асистирано умиране през декември същата година. Това е дълъг и сложен процес. Не е като да поискаш асистирана смърт в понеделник и да си мъртъв до петък.

Дълго време бях в списъка на чакащите за оценка, защото има толкова малко лекари, които желаят да се включат в асистирана смърт на хора с психични страдания.

След това трябва да бъдете оценен от екип, да имате второ мнение относно допустимостта ви и тяхното решение трябва да бъде преразгледано от друг независим лекар.

През тези три години и половина никога не съм се колебала за решението си. Чувствах се виновна – имам партньор, семейство, приятели и не съм сляпа за тяхната болка. Чувствах се уплашена. Но съм твърдо решила да премина през това", твърди младата жена.

"Всеки лекар на всеки етап от оценяването ме питаше дали съм сигурна, казваше ми, че винаги мога да спра. Моят партньор беше заедно с мен при повечето от тези разговори, за да ме подкрепя, но често лекарите го молеха да излезе, за да са сигурни, че говоря свободно", добавя тя.

Когато материалът за нейния случай, в който според нея има много неточности, излиза през април, я заливат съобщения. Повечето от коментарите идват от места извън Нидерландия, голяма част от хора от САЩ. Тя изтрива всичките си акаунти в социалните мрежи.

"Хората ми пишеха, че животът е безценен и да не го правя. Аз съм наясно с това. Други твърдяха, че имат лечение, все едно че става дума за специална диета или лекарство. Трети ми казваха да открия Исус Христос или Аллах, или че ще горя в ада. Не можех да поема толкова много негативна енергия".

След среща с медицинския екип, който ще извърши асистираната смърт, жената очаква това да се случи след няколко седмици, обяснява, че чувства облекчение.

"Чувствам и вина, но когато обичаш някого, трябва да го оставиш и да си тръгне", твърди тя.