"Лявото е напълно маргинализирано поради ред причини. Най-вече поради несъответствие с човешката природа, с икономиката и с математиката. Какво да очакваме от лявото? Как ще се раздават повече пари? Защитата на малкия човек? Малкият човек няма да стане богат, когато някой от ляво му раздава пари, взети назаем или напечатани".
Това каза наскоро пред БНТ Георги Харизанов - един от честите коментатори в тв ефира, които се чувстват компетентни да дават мнение за всичко. Но лявото определено има своето място в европейската и българската политическа реалност. И съвсем не е "маргинализирано".
Европейското ляво, разбира се, не българското. Основен приоритет на българското ляво е не "грижата за малкия човек", а
максимално доброто обслужване на Кремъл
Българското ляво определено е в "несъответствие с човешката природа", защото обслужва един безчовечен диктаторски режим. То трябва да се реформира.
Европейското ляво е един от фундаментите на европейската цивилизация и нейния най-съществен политически продукт - ЕС. То съвсем не предлага просто печатане на пари или вземане на заеми, които да бъдат раздавани на "малкия човек".
В страните от ЕС благата, които цялото общество произвежда, се разпределят далеч по-справедливо. Разликата между най-бедните и най-богатите е поносимо голяма.
В страните от ЕС стремежът е да няма работещи бедни.
В страните от ЕС данъците са прогресивни - т.е. колкото повече пари печелиш, толкова по-голям процент данъци плащаш. Този дебат, който десните у нас отказват да водят, е напълно легитимен.
В страните от ЕС осигуровките се изплащат върху реалните доходи. А не отиват в сивата сфера.
В страните от ЕС има работещи регулаторни органи. Тези органи не са просто обслужващ персонал на едрия бизнес, а се грижат за интересите на всички и особено за "малкия човек".
Всичко това са леви идеи, които на Запад са реалност.
Не са някаква популистка илюзорна фантазия,
според която всички сме равни, както беше при комунизма преди 1989 г.
Подобно ляво липсва в българската действителност. Тя все още е по-скоро един дивашки капитализъм.
Именно липсата на "ляво" е това, което ни различава от западните страни. Именно заради липсата на достатъчно "ляво" у нас българите масово емигрират.
Откакто сме членове на ЕС у нас реално върви социалистическа революция. Тиха, но този път истинска.
Няма залпове на "Аврора" или слизащи от гората "шумкари". Но има огромен брой хора, които отказват да работят тук за без пари и търсят своето щастие на Запад. Там, където европейското ляво е реалност.
Приказките на голяма част от българските работодатели, че доходите у нас са ниски, защото хората са мързеливи и необразовани, са груба подмяна на действителността. Реалността категорично опровергава тези приказки, защото същите тези хора се справят много добре, когато емигрират на Запад.
Толкова добре се справят, че дори пращат огромни пари на своите близки тук. Толкова добри пари, че техните близки тук предпочитат да не работят, вместо да го правят за мизерните заплати, които им се предлагат.
Дясното мислене предполага осмисляне на реалността такава, каквато е и полагане на усилия за нейното подобряване. Илюзорните реалности са запазена марка на крайното ляво.
В този смисъл много от българските работодатели са крайно леви. Те приемат желаното за реално - заплатите са добри, но хората са мързеливи и необразовани - вместо да осмислят реалността и да се опитат да я подобрят.
Всъщност към проблема с работната ръка има и чисто десен анализ. Работната ръка е стока, която като всяка друга стока, в условията на пазарна икономика. търси за себе си възможно най-добра реализация.
Работодателите би трябвало да възприемат работната ръка точно като стока или ресурс. Колкото по-добра стока искат, толкова по-добре трябва да си платят за нея.
Безплатен обяд няма. Безплатна работна ръка - също
Независимо от мечтите на нашенските бизнесмени. Честно и почтено дясно мислене, каквото силно липсва сред българския бизнес.
Липсата на реализирано ляво е и огромен политически проблем. Общество, в което преобладават бедни хора, е много по-склонно да се увлича по популизъм от всякакъв вид. А това е проблем за всички и най-вече за най-богатите.
И това е доказано в историята от най-древни времена, та до днес. Виждаме го в България, вероятно ще го видим ясно и на предстоящите избори.
“The only trouble with capitalism is capitalists - they’re too damn greedy”
“Единственият проблем на капитализма са капиталистите. Те са много алчни”.
Това не са думи на някой виден комунистически функционер, а на Хърбърт Хувър, президент на САЩ в края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Казани са малко след краха на "Уолстрийт", довел до Голямата депресия.
Ролята на лявото е да ограничава алчността на капиталистите. Да коригира максимално "единствения проблем на капитализма".
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни