Преподавателите в държавните висши училища заплашват със стачни действия през последната седмица, като в центъра на споровете са неизпълнените обещания на правителството за увеличение на техните възнаграждения. Независимо че правителството скоростно одобри отпускането на 39-те милиона лева, планирани още в началото на годината за ръст на заплатите в държавните ВУЗ, че и още 12 млн. лв. след това, разбирателство все още не е постигнато.

Висшето образование в България, особено публичното такова, е ноторно известно с няколко отчетливи характеристики – то е масово, посредствено и евтино. Масово е, тъй като последният план-прием предвижда почти толкова места, колкото са завършилите средно образование ученици. Посредствено е, тъй като на фона на съществуващите 51 ВУЗ в България нито един не преминава в категория топ 500 университета в която и да била международна класация. И е евтино, защото средната годишна такса за обучение на студентите е много малко над месечната минимална работна заплата за страната в момента.

В университетите у нас са заети около 21 хиляди преподаватели. Техният брой се запазва относително стабилен през последните няколко години. Задържането на броя преподаватели на фона на постепенно намаляващия брой студенти е неумолимо свързан и със затруднения за висшите училища да осигуряват добри възнаграждения, а и да ги увеличават във времето. А студентите намаляват поради различни причини – демографски, резултати в средното образование, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и т.н. По този начин пред държавното висше образование, което е силно зависимо от публично финансиране, винаги ще стои въпросът как да се справи с намаляващия приток на финансов ресурс.

Данните сочат и че държавните висши училища са се превърнали във формално продължение на средното образование. Те отделят под 3% от разходите си за наука и научни изследвания, въпреки предполагаемо близката връзки между наука и висше образование. Това показва, че извършването на научна дейност и научни изследвания е в периферията на целите, заниманията и отделените ресурси на висшите училища. Без истинска и качествена наука обаче е много трудно да се привличат талантливи и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав.

Системата на управление и финансиране на висше образование в България може да спечели от промяна в поне няколко направления, които да доведат до повишаване на качеството на услугата:

  • Постепенно оттегляне на държавата от плащането на услугата и стимулиране на университетите да прехвърлят тежестта върху ползвателите й – студентите и техните семейства. Този механизъм ще работи в съчетание с инструменти за публично финансиране на обучението на ограничен кръг от студенти с изявени способности, но със затруднения сами да покриват разходите си.
  • Подобряване на системите за акредитация на висшите училища и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите училища и подкрепа за независима акредитационна институция.
  • Консолидиране на системата от висши училища у нас. След провала на опитите за  доброволно сливане на университети преди две години и крайно отрицателното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, възможностите за такава консолидация са силно ограничени. Концентрацията на висши училища обаче ще позволи по-адекватно заплащане на труда на преподавателите в тях и на дейността им извън обучението на студенти.

Институт за пазарна икономика