"Ще окова нозете ти за врата, ще се храниш с миди, сухи корени и черупки и ще пиеш морска вода..." (ОТКЪС)

Неповторимото изящество на най-популярните и обичани пиеси на Уилям Шекспир оживяват в текстове, подходящи дори за деца, в новото великолепно издание „Красиви истории от Шекспир“ от известната английска писателка и поетеса Едит Несбит (ИК „Сиела“). 

Публикувана за пръв път в началото на XX век, на български книгата излиза в превод на Кристина Димитрова и допълнена с оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов, който добавя своята визуална интерпретация към пиесите на гениалния бард, поместени в изданието. 

Насочена към всекиго, който има желание да се потопи в необятния океан на творчеството на най-великия драматург в световната история, „Красиви истории от Шекспир“ е обяснение в любов към ефирните емоции, непреходните послания и финото остроумие, които бардът закодира в своите текстове. 

Във вид, който дори децата да разберат и заобичат, Едит Несбит преразказва забавните случки в „Сън в лятна нощ“ и „Укротяване на опърничавата“, моралните уроци в „Хамлет“ и „Макбет“, емблематичната любовна история на „Ромео и Жулиета“, както и още много великолепни пиеси като „Бурята“, „Отело“ и „Много шум за нищо“.

Определяни като „най-богатите, най-чистите, най-красивите, които простосмъртният гений някога е създавал“, творбите на Шекспир не принадлежат на дадена епоха, а на всички времена. С помощта на умелото перо на Едит Несбит техните послания за повече добрина, състрадание, щедрост, истинска смелост и любов изкристализират ярко и отчетливо, поднесени с внимание за всички читатели. 

Допълнена с предговор от авторката, биография на Шекспир и бонус глава с някои от най-запомнящите се и знакови цитати от творбите му, „Красиви истории от Шекспир“ е своеобразна антология към творчеството на драматурга, изваял основите на литературата, каквато я познаваме.

 А благодарение на изданието нови и нови поколения читатели ще (пре)открият красотата на Шекспировия език и непреходните му послания, останали и до днес морален компас в криволичещите пътища на човешката душа. 

* * *

Из „Красиви истории от Шекспир“ на Едит Несбит

БУРЯТА

Просперо, херцогът на Милано, бил начетен и любознателен човек, който живеел сред книгите си, оставяйки управлението на страната в ръцете на брат си Антонио, на когото имал пълно доверие. Доверието обаче било незаслужено, защото Антонио желаел самият той да се възкачи на престола, и ако хората не обичали брат му толкова много, той щял да го убие, за да постигне целите си. Все пак с помощта на заклетия враг на Просперо – Алонзо, краля на Неапол, успял да се домогне до херцогството заедно с всичките му почести, власт и богатства. Отвели Просперо навътре в морето и когато се отдалечили достатъчно от брега, го натикали в малка лодка без такелаж, мачта или платна. В изблик на коравосърдечност и ненавист качили и малката му дъщеря Миранда (която нямала и три години) в лодката при него и отплавали, оставяйки ги на произвола на съдбата.

Ала един човек от двора на Антонио бил верен на истинския си господар – Просперо. Било невъзможно да спаси херцога от враговете му, но имало как да му припомни за своята преданост. И така, този достоен благородник, чието име било Гонзало, тайно оставил в лодката прясна вода, провизии, дрехи и онова, което Просперо ценял най-много от всичко: част от скъпоценните му книги.

Лодката била изхвърлена на бреговете на един остров и Просперо и малката му дъщеря излезли на сушата живи и здрави. Този остров бил омагьосан и от години бил под властта на вещицата Сикоракса, която била затворила в дънерите на дърветата всички добри духове там. Тя умряла малко преди Просперо да бъде изхвърлен на тези брегове, но духовете, сред които Ариел бил най-главният, все още били заточени в затворите си.

Просперо бил голям магьосник, тъй като почти непрестанно изучавал магия в годините, когато оставил брат му да поеме делата на Милано. Благодарение на уменията си успял да освободи пленените духове, но все пак ги подчинил на волята си и те станали по-предани поданици, отколкото били хората му в Милано. Той се отнасял с тях благосклонно, стига да изпълнявали нарежданията му, и упражнявал властта си над тях разумно и справедливо. Само към едно създание сметнал, че трябва да се държи сурово: това бил Калибан, синът на злата стара вещица, противно, уродливо чудовище, което представлявало ужасна гледка и било порочно и жестоко.

Когато Миранда се превърнала в очарователна девойка, Антонио и Алонзо заедно със Себастиан, неговия брат, и Фердинанд, неговия син, се оказали в морето със стария Гонзало и корабът им приближил острова на Просперо. Просперо, който бил наясно с това, посредством изкуството си предизвикал страховита буря и дори моряците на борда решили, че са обречени. Най-напред принц Фердинанд попаднал в морето и баща му в мъката си решил, че се е удавил. Ариел обаче го извел на брега жив и здрав. Останалите членове на екипажа, макар да били изхвърлени зад борда, също се озовали невредими на различни части от острова, а хубавият кораб, за който всички смятали, че се е разбил, бил закотвен в пристанището, където Ариел го бил оставил. Ето на такива чудеса били способни Просперо и неговите духове.

Докато бурята все още бушувала, Просперо показал на дъщеря си прекрасния кораб, полюшващ се в плитчините, и ѝ обяснил, че е пълен с живи човешки същества като тях. Обхваната от състрадание за живота им, тя го помолила да потуши бурята, която бил предизвикал. Баща ѝ казал да не се страхува, тъй като възнамерявал да спаси всеки един от тях.

И тогава за първи път ѝ разказал историята на неговия и нейния живот и че бил причинил тази буря, за да попаднат в ръцете му неговите врагове Антонио и Алонзо, които били на борда.

След края на историята ѝ направил заклинание за сън, защото Ариел приближил, а той имал задача за него. Ариел, който мечтаел да е напълно свободен, недоволствал, задето се налага да робува, но след като заплашително бил подсетен за всички страдания, преживени по време на господството на Сикоракса, и за дължимата благодарност към господаря, сложил край на тези страдания, той престанал да се оплаква и предано обещал да изпълни всяка заповед на Просперо.

– Направи го – рекъл Просперо – и след два дни ще те освободя.

После казал на Ариел да приеме образа на морска нимфа и го пратил да търси младия принц. А Ариел, невидим за Фердинанд, се носел край него и пеел:

Фердинанд последвал вълшебната песен, която станала тържествена, а думите породили мъка в сърцето и сълзи в очите му, защото гласели:

И така, пеейки, Ариел завел омаяния принц при Просперо и Миранда. Тогава – ето! – всичко се случило, както Просперо искал. Миранда, която, доколкото помнела, никога не била виждала друго човешко същество освен баща си, погледнала младия принц с благоговение в очите и с любов в сърцето.

– Аз бих могла да кажа – рекла тя, – че той е бог, защото нищо земно тъй хубаво не знам!III

А Фердинанд, който съзерцавал красотата ѝ с изумление и възторг, възкликнал:

– Несъмнено това ще е богинята, която услаждаха тез звуци!

Той дори не опитал да скрие страстта, която тя пробуждала у него, защото едва били разменили няколко реплики, когато се заклел да я направи своя кралица, ако тя желае. Ала Просперо, макар тайничко да се радвал, се престорил на възмутен.

– Дошъл си тук като шпионин – казал той на Фердинанд. – Ще окова нозете ти за врата, ще се храниш с миди, сухи корени и черупки и ще пиеш морска вода. Последвай ме.

– Не – викнал Фердинанд и извадил меча си. В същия този миг обаче Просперо го омагьосал и той се вкаменил като статуя, а ужасената Миранда се примолила на баща си да се смили над нейния любим. Той обаче категорично отказал и накарал Фердинанд да го последва към тъмницата си. Там възложил на принца да струпа на купчина стотици тежки дънери, а Фердинанд търпеливо се подчинил, вярвайки, че съчувствието на прекрасната Миранда си заслужава усилията. Тя от състрадание била готова да му помогне с тежката работа, но той не º позволил. И все пак не можел да крие, че е влюбен в нея, а тя при тези думи възторжено обещала да стане негова съпруга. Тогава Просперо го освободил от робството му и предоволен, дал съгласието си да се венчаят.

– Вземи я – рекъл той. – Твоя е.

Междувременно в друга част на острова Антонио и Себастиан заговорничели да убият Алонзо, краля на Неапол, защото, щом Фердинанд бил мъртъв – както смятали, – след смъртта на Алонзо Себастиан щял да се възкачи на престола. Двамата щели да изпълнят нечестивата си цел, докато жертвата им спяла, ако Ариел не я бил събудил навреме.

Духът им погодил редица номера. Веднъж устроил пиршество пред тях и тъкмо когато щели да се включат в него, той им се явил насред гръмотевици и светкавици във вид на харпияI и банкетът изчезнал. После Ариел ги порицал за греховете им и също изчезнал.

Просперо посредством своята магия привлякъл всички в една горичка пред пещерата му, където те чакали, разтреперени и притеснени, и най-сетне горчиво се разкайвали за греховете си.

Просперо решил да прибегне до магията си за един последен път.

– И след това – казал той – вълшебната си пръчка аз ще счупя, а своите книги ще хвърля във морето. Тогава той направил така, че във въздуха да зазвучи неземна музика, и се явил пред тях в истинския си облик на херцог на Милано. Тъй като те се разкаяли, той им простил и им разказал историята на живота си от момента, в който те безсърдечно оставили него и малката му дъщеричка на милостта на вятъра и вълните. Алонзо, който, изглежда, най-силно от всички се разкайвал за злодеянията си в миналото, оплакал загубата на своя наследник. Ала Просперо дръпнал една завеса и им разкрил Фердинанд и Миранда, които играели на шах. Каква само била радостта на Алонзо, когато отново видял сина си! А щом чул, че очарователната девойка, с която Фердинанд играел на шах, е дъщеря на Просперо и че младежите са сгодени, рекъл:

– Подайте ми ръцете си и нека в скръб до гроб живее всеки, който не ви желае щастие!

И така, всичко завършило щастливо. Корабът бил на сигурно място в пристанището и на следващия ден всички заедно отплавали за Неапол, където Фердинанд I Харпиите в древногръцката митология са богини на вятъра, изобразявани като птици с женски глави и Миранда щели да се оженят. Ариел им осигурил спокойно море и попътен вятър, а на сватбата бликала нестихваща радост.

После Просперо, след дългогодишно отсъствие, се върнал обратно в собственото си херцогство, където преданите му поданици го приветствали с възторг. Той вече не практикувал магическото изкуство, но живеел щастливо, и то не само защото възвърнал предишното си положение, а най-вече защото не потърсил отмъщение. Вместо това, когато най-заклетите му врагове зависели от неговото благоволение, той благородно им простил за сторените злини.

Що се отнася до Ариел, Просперо го направил свободен като вятъра, за да може да се скита, където пожелае, и безгрижно да пее омайната си песен: