Българските граждани се отправиха днес към избирателните урни, за да изберат 240 представители в 50-ото Народно събрание и 17 депутати в Европейския парламент.

Гласуването може да стане с хартия или с машина.

Вотът 2 в 1 за двата типа представителство се провежда за пръв път в историята на България. Това е и петият парламентарен предсрочен вот. 

Малко над 6.59 млн. души имат право да гласуват за национален парламент и близо 6.14 млн. - за Европейски парламент.

В България ще работят почти 13 хил. секции, а в чужбина те ще бъдат 769 в 60 държави. Видеонаблюдение ще има в 11 635 секции.

Кандидатите за депутати са 6100, а за Европейския парламент се конкурират 418 души. В изборите участват 20 партии, 11 коалиции и един независим кандидат.

Бюджетът за предсрочните парламентарни и европейски избори е малко над 98 млн. лева. За сравнение - последният вот през април 2023 г. струваше 87.7 млн. лева.

Първи отвориха секциите в Оукланд и Крайстчърч в Нова Зеландия. Това стана в 22:00 часа българско време на 8 юни. Изборният ден зад граница ще приключи най-късно в Сан Франциско и Калифорния – в 6:00 часа българско време в понеделник, 10 юни.

Гласуване с хартиена бюлетина

Гласуването с хартиена бюлетина и за парламент, и за европарламент е идентично. Бюлетините са две - в зелено за Народно събрание и в синьо за Европейски парламент.

Гласуването е описано в чл. 265 на Изборния кодекс. След като бъде допуснат до гласуване, избирателят получава хартиена бюлетина от член на секционната избирателна комисия, който я откъсва от кочана с бюлетините непосредствено преди предаването й и я подпечатва с печата на комисията. С получената бюлетина избирателят отива зад паравана да гласува. Там може да присъства само един човек.

Гласува се със знак "X" или "V". Първо се избира политическата формация, а след това номера на преференцията.

След това избирателят сгъва бюлетината по начин, който не позволява да се вижда поставеният знак за партия, коалиция или инициативен комитет или за предпочитание (преференция). Той излиза пред паравана и подава сгънатата бюлетина на член на комисията.

Членът на комисията сверява дали номерът върху бюлетината съответства на номера върху кочана и при съответствие подпечатва повторно бюлетината с печата на комисията. След това се откъсва отрязъка с номера от бюлетината, който се пуска в отделна кутия.

При несъответствие бюлетината се обявява за недействителна и това обстоятелство се отбелязва върху бюлетината и в графа "Забележки" на избирателния списък.

След повторното подпечатване на бюлетината избирателят я пуска в избирателната кутия, полага подпис в избирателния списък, получава обратно документите си и напуска помещението.

Машинно гласуване

Електронните бюлетини изглеждат по същия начин, по който изглеждаха и на местния вот. 

Избирателят поставя карта, предоставена от член на СИК, в машината, след което се визуализират две опции с видовете избори, от които избирателят трябва да посочи в кои от тях иска да упражни правото си на глас. Има и опция "избери всички".

Следва опция за потвърждаване с отбелязаното от него и опция "връщане назад".

Бюлетината за народни представители е на две страници. След като се избере партия или коалиция, се активира опцията за преференция. Машината не позволява да се гласува за кандидат преди да е отбелязана политическа формация.

Следва опция "преглед", с която гласуващият може да провери избора, който е направил. Ако е избрал да гласува и в двата вида избори, аналогично след това се визуализира и втората бюлетина.

След натискане на бутона "гласуване" се отпечатват двете бюлетини последователно. Те са с различна дължина, като тази за членове на ЕП е по-къса, а тази за народни представители е по-дълга. Целта е да се различават, за да знае избирателят в коя кутия да пусне своя глас.

След като бюлетините се сгънат, членовете на СИК трябва да поставят печат преди те да бъдат поставени в кутията.