Триумф на Европейската народна партия (ЕНП) и крайната десница, разгром за либералите и „зелените“.

Така най-общо и най-кратко биха могли да бъдат окачествени завършилите вчера избори за Европейски парламент.

Поражението на либералите доведе до незабавното разпускане на френското Национално събрание от президента Еманюел Макрон и свикването на предсрочни избори. Причина бе убедителната победа на крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен и поражението на либералната партия „Ренесанс“ на Макрон.

Крайнодесните обаче спечелиха не само във Франция. „Италиански братя“ на премиерката Джорджа Мелони буквално помете други крайнодесни – „Лигата“ на Матео Салвини. Все пак партията на Мелони е по-приемлива за мнозина и е част от Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), където членуват и по-близки до центъра формации. Докато „Лигата“ е в крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД).

Ако пък „Италиански братя“ бъде поканена да работи заедно с ЕНП, успехът ще е още по-голям.

Най-много гласове в Австрия взе "Партията на свободата", също член на ИД.

А „Алтернатива за Германия“ (АзГ) зае второ място след християндемократите и ще има 15 евродепутати.

Най-вероятно обаче АзГ няма да може да състави нова крайнодясна група, смятат наблюдатели. За образуването й са необходими поне 23-ма души от най-малко 7 страни. Броят на депутатите може да бъде събран, но едва ли ще се намерят желаещи от толкова държави. Със сигурност към германците няма да се присъединят ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан, нито нидерландската "Партията за свободата" на Герт Вилдерс. А българската „Възраждане“ е недостатъчна.

ЕНП увеличи евродепутатите си

За първи път от 15 години насам ЕНП увеличава броя на своите евродепутати, след като те постоянно намаляваха след изборите през 2009, 2014 и 2019 г. Според досегашните данни първата политическа сила в Европейския парламент ще разполага със 184-ма представители.

Партиите членки на ЕНП спечелиха европейските избори в 12 от общо 27 държави от ЕС, сред които България, Германия, Испания, Полша и др.

Напълно логично е Урсула фон дер Лайен да оглави Европейската комисия за още един мандат.

ЕНП опроверга някои прогнози, че двете крайнодесни формации в ЕП, взети заедно, могат да имат повече евродепутати от нея. Сега ИД и ЕКР ще имат общо 131 представители.

А проевропейското мнозинство, съставено от ЕНП, социалистите и либералите, ще наброява 403-ма евродепутати от общо 720.

Въпреки това ще има сериозен натиск за изместване вдясно на европейските политики като цяло, смятат наблюдатели.

Една от причините е, че мнозина не приемат зеления преход – поне във вида, в който е замислен. Затова и групата на „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА) е един от големите губещи. От 71 депутати в предишния Европейски парламент сега те намаляха на 52-ма.

Неслучайно Урсула фон дер Лайен даде неведнъж знак, че може да преразгледа „зелената“ политика в следващия си мандат.

Без "зелени" в новото проевропейско мнозинство

Също така неслучайно тя обяви, че кани в проевропейската платформа социалистите и либералите, но не и „зелените“. На въпроса защо е така тя отговори, че първо трябва да се опита с втората и третата партия в ЕП, а на следващ етап – и с други. Наистина, „зелените“ бяха част от проевропейското мнозинство в Парламента. Но често гласуваха различно от трите главни партии, особено що се отнася до въпроси, свързани с климата и зеления преход.

Либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) остава с 80 представители в сравнения със 102-ма в досегашния Европейски парламент. На предишните избори през 2019 г. тази група за първи път разби двупартийното мнозинство на ЕНП и социалистите и се превърна в незаобиколим фактор. Водеща в нейните редици бе партията на Еманюел Макрон. Вече споменахме какво се случи вчера във Франция.

Кой още печели или губи

Има и други печеливши и губещи.

ФИДЕС и Виктор Орбан вече имат сериозен съперник в лицето на партията ТИСА на Петер Мадяр – бивш съюзник на премиера. Манфред Вебер дори даде знак, че ЕНП е готова да приеме в редиците си ТИСА. (Тази партия не е наречена на едноименната река в Унгария, а е съкращение от „Уважение и свобода“ – б.р.).

Социалистите останаха втора сила в ЕП и дори запазиха броя на евродепутатите си – 139, въпреки очакванията да загубят за сметка на крайната десница. Дори френските социалисти излязоха втори след Националния сбор на Марин льо Пен.

Губещи сред левицата са германските социалдемократи на канцлера Олаф Шолц, както и БСП. От петима българските евросоциалисти намаляват на двама.

В нощта след изборите португалецът Педру Маркеш от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) постави подкрепата за Украйна като едно от условията за сътрудничество. А е добре известно, че евродепутатите от БСП далеч не споделят тази позиция.