Макар повечето от анкетираните българи да подкрепят членството в НАТО, цели 30 на сто от тях биха гласували за напускането на пакта. По този показател заемаме първо място сред всички 32 страни членки.

59 на сто биха предпочели страната ни да остане член на алианса. Въпреки високия процент той е най-нисък сред всичките държави от НАТО.

11% от българите не знаят как да отговорят на този въпрос. А ако от анкетата бъдат извадени отговорилите с „не знам“, процентите биха били 66 за оставане в НАТО срещу 34 за напускане.

Тези данни се съдържат в разпространените днес в Брюксел резултати от допитване до гражданите на страните членки. То е проведено в навечерието на срещата на върха във Вашингтон, която ще се състои от 9 до 11 юли.

За анкетата съобщи и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

„Огромното мнозинство от нашите граждани – 70%, биха гласували за оставане в НАТО. Само 14% биха искали напускане. А огромните мнозинства искат страната им да продължи помощта за Украйна“, каза Столтенберг на пресконференция, посветена на срещата във Вашингтон.

61 на в ЕС сто са „за“, а 30% са „против“, показват данните. В страните членки обаче те са различни.

И по отношение на помощта за Украйна сме най-малко склонни тя да продължи. Така смятат 55 на сто у нас. На обратното мнение са 41 процента. Поне тук отстъпваме последното място на Гърция (40%), а с Унгария и Северна Македония имаме равни показатели.

56 на сто от анкетираните българи смятат, че за страната ни е по-безопасно в НАТО. В това отношение сме по-големи оптимисти от жителите на Белгия, Франция, Италия, Словения и дори на САЩ. 29% у нас смятат, че сигурността ни в редиците на алианса е по-малка, като по-притеснени от нас са само италианците.

69 на сто от сънародниците ни смятат членството в НАТО за важно за бъдещата сигурност на своята страна. Същият е процентът и в Италия. По-малко са процентите във Франция, Гърция, Северна Македония, Черна гора, Словакия, Словения и САЩ. 13% у нас са на мнение, че членството няма значение за сигурността ни. По-висок е процентът в Гърция, Северна Македония, Черна гора, Словакия и Словения.

42 процента у нас са съгласни с твърдението, че България трябва да защити друга страна от НАТО, ако тя бъде нападната. Зад нас са единствено Исландия и Северна Македония. 26% от българите не мислят, че трябва да браним друга нападната държава. Повече хора с това мнение има в Исландия, Северна Македония и Черна гора.

55 процента у нас са убедени, че членството в НАТО ни излага на по-малка опасност да бъдем нападнати от друга държава. По-големи песимисти от нас са исландците, черногорците и словенците. Несъгласните с това твърдение в страната ни са 22 процента. Тук сме по-добре от Гърция, Черна гора и Словения.

За увеличаване на разходите на отбрана в България са 61%, като по този показател сме втори. Първа е убедително Албания (81 на сто). 27% у нас отговарят, че разходите трябва да останат същите. Само 6 процента смятат, че страната ни трябва да харчи по-малко пари. 

Две трети, или 66% от българите са убедени, че войната в Украйна се е отразила на безопасността и сигурността на страната. 29 на сто са на обратното мнение.

72 процента от анкетираните ни сънародници се опасяват от война в страните членки на НАТО. Не са притеснени 17 на сто.

Българите са сред най-недоверчивите към медиите в страната си за отразяването на войната в Украйна. Вярват само 28 на сто. Но поне не ме последни. По-зле от нас са в Гърция (24%) и Унгария (27%). Докато 66 процента у нас не вярват на медиите по този въпрос. По-зле е само в Гърция – 70%.

Очаква се страните от НАТО да договорят на срещата на върха във Вашингтон съществен пакет в полза на Украйна, каза Йенс Столтенберг. Той ще включва помощ за нейната сигурност и обучение на военните й сили, като пактът ще координира основната част от международната помощ за тази цел.

Столтенберг очаква също така съюзниците да препотвърдят минимална помощ за военни цели за страната от 40 милиарда долара годишно и за следващата година, както и да осигурят допълнителна помощ със системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и боеприпаси.

„Съгласни сме, че всички тези елементи - командването на НАТО, повече финансова помощ, повече споразумения за сигурността и по-голямата съвместимост, представляват мост към членството в НАТО и много стабилен пакет за Украйна на срещата на върха. Така че Украйна се приближава до НАТО“, отбеляза генералният секретар.

Той коментира и днешното посещение на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва.

„Орбан е бил в Москва и преди, той ни информира и за тази визита. Надявам се следващата седмица да ни каже повече за нея във Вашингтон и да говорим по въпроса там. Разбира се, Виктор Орбан не представлява на тази среща НАТО, а само собствената си страна. Важно е, че всички страни членки, както и Унгария, са се съгласили, че Русия е агресорът и носи отговорността за войната и че териториалната цялост и суверенитетът на Украйна трябва да се зачитат“, каза Столтенберг в отговор на въпрос.