Сформираният в средата на юни ляв съюз "Нов народен фронт" изненадващо спечели най-много места на парламентарните избори във Франция (над 180), предотвратявайки възхода на крайнодесния "Национален сбор" на Марин Льо Пен, който завършва на трето място и ще разполага с над 140 депутати в Националното събрание. Между тях е центристкият алианс на президента Еманюел Макрон с над 160 представители в парламента.

Нито една от групите не се доближава до абстолютното мнозинство от 289 депутати, което вещае потъването на Франция в политическа криза и лоши дни за втората по големина икономика в ЕС. При съобщаването на първите резултати Жан-Люк Меланшон - лидерът на "Непокорна Франция" (една от големите формации в "Нов народен фронт") призова премиера Габриел Атал "да си ходи", а Макрон да позволи на левия съюз да сформира правителство.

От Елисейския дворец изтъкнаха само, че президентът анализира данните и през следващите дни ще излезе с позиция. Не му остава много време да разсъждава - първото заседание на новото Национално събрание е насрочено за 18 юли. 

Ето какви са опциите за избягване на политическата криза. 

Висящ парламент?

Въпреки че висящият парламент е често срещано явление в други европейски страни, съвременна Франция никога не е имала парламент без доминираща партия.

Подобна ситуация изисква отделните фракции да направят компромиси с позициите си, да гласуват закони, които ще костват подкрепа от избирателите им, и да достигнат до относително близка визия за управлението на държавата. Дълбоките разделения в страната по отношение на икономиката, миграцията и външната политика правят подобен консенсус немислим.

Сделка между Макрон и левицата?

Споразумение с крайната десница въобще не стои на дневен ред, но Макрон може да потърси сделка с умерената левица за създаване на общ кабинет. Споразумението може да приеме формата на неформален съюз, който вероятно ще се окаже твърде крехък и ще се пречупи при първото публично разногласие.

Макрон отбеляза по-рано, че няма да работи с "Непреклонна Франция", но евентуално би могъл да протегне ръка към социалистите и зелените. Миналата седмица правителството му оттегли подкрепата си за указ, който би намалил правата на работниците на обезщетения за безработица. Това бе разтълкувано като жест към умерената левица. Тя обаче може да откаже съвместно управление с президента, тъй като това вероятно ще доведе до конфликт с крайнолевите партньори от изборите и респективно до обвинения за предателство от страна на избирателите.

Подобно партньорство ще коства много и на държавния глава. Основни програмни цели на "Новия народен фронт" бяха замразяването на цените на основните хранителни продукти и енергия, повишаването на минималната заплата от 1400 на 1600 евро и оттегляне на пенсионната реформа на Макрон, която увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Не е ясно до каква степен социалистите и зелените ще отстъпят от тези идеи.

Експертно правителство?

Ако политическата сделка е невъзможна, Макрон може да назначи кабинет от експерти, които не са тясно обвързани с политически партии. Технократски кабинет вероятно ще се занимава с ежедневната задача да поддържа "пулса" на Франция, без да налага дръзки решения.

Такъв сценарий на пръв поглед изглежда най-логичен, но и тук има много неизвестни. Франция няма опит с експертни кабинети, а френските граждани и без друго обожават да организират многохилядни протести. 

Тоест, проблем няма да е само "кои експерти ще съберат достатъчно подкрепа в Националното събрание", а и "кои експерти въобще ще се съгласят да влязат в кабинет".

Криза. Ами след нея?

Неспоредствено след евроизборите на 9 юни Макрон свика предсрочни парламентарни избори, като основната им цел, по думите на президента, бе да се "изясни" политическата картина във Франция. Постигнат бе обратен ефект - Националното събрание няма как да бъде по-размътено и разделено.

"Републиканският фронт" - неформалният алианс на умерени партии, които по избори се координират, за да предотвратят идването на власт на крайната десница - отново победи. Но изпадането на Франция в политическа криза изглежда неизбежно.

Тя ще роди непознати за френския народ проблеми и тогава съвсем естествено ще се зароди въпросът - "Кой ще ни извади от блокажа"? Центрист като изхабения от вечните борби с избирателите си Макрон, който ще завърши последния си мандат като президент през 2027 г., или популист като Льо Пен, който може да изчаква в сянка своя момент?

Вие как мислите?