Една от основните причини за дългото работно време в България са ниските доходи. 

Това каза националният секретар на КНСБ Величка Микова в интервю за БНР.

Според данни на Евростат страната ни е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европа. През 2023 г. хората у нас са се трудили средно по 39 часа седмично. Само Гърция (с 39,8 часа), Румъния (с 39,5 часа) и Полша (с 39,3 часа) се нареждат преди България по този показател.

На другия полюс са в Нидерландия, където миналата година наетите са работили най-кратко - 32,2 часа, в Австрия - 33,6 часа и в Германия - средно по 34 часа.

Микова, която е и специалист по трудово право, обясни, че доста хора в България се трудят над регламентираното работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, за да компенсират ниските си доходи с допълнителен труд.

Моделът на 4-дневната работна седмица вече се изпробва в Испания, Белгия, Германия, припомни синдикалистката. Тя обясни, че това не е просто експеримент.

"Тя (работната седмица - бел. ред.) стои зад икономически подкрепени действия от страна на държавата. Навсякъде в тези държави 4-дневната работна седмица е установена по силата на финансиране, минало през Плановете за възстановяване и устойчивост на отделните държави".

Величка Микова каза, че и у нас този модел се обсъжда, но социалните партньори все още не са го дискутирали сериозно.

Наемането на работници на 4-часов работен ден, които всъщност работят по 8 и дори повече часове продължава, коментира още Микова пред националното радио.

За пръви път в България се регулира правото на изключване, посочи синдикалистката.

"Всеки работник и служител може да не отговаря на инициирана комуникация от страна на работодателя във времето, което му е отредено за междудневна и междуседмична почивка. Нито един работодател няма право да го безпокои в това време", каза тя.

Величка Микова анонсира, че предстои създаването на нов Закон за насърчаване на заетостта.