Европейската комисия реши да предяви искове пред Съда на ЕС срещу България заради три нарушения на европейското право.

• Страната ни не е транспонирала правилно Директивата за правото на информация в наказателното производство. Крайният срок за това е бил 2 юни 2014 година. Последваха уведомително писмо, а след това и мотивирано становище от Брюксел. София все още не е отговорила напълно на опасенията на Комисията. Едно от тях е свързано с неправилното транспониране на приложното поле на Директивата по отношение на лицата, които на практика са заподозрени в извършването на престъпление, но срещу които все още не е повдигнато официално обвинение. Това означава, че у нас тези лица не се ползват от правата, с които разполагат съгласно Директивата, което може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях.

Въпросът засяга правилното транспониране на материалните права, предвидени в Директивата. Сред тях е правото на информация за правата, което според българското законодателство не се предоставя и на фактически заподозрените лица. Макар България да е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми във връзка с правото на декларация за правата в производство по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки все още не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права.

• България не е въвела в националното си законодателство Европейския акт за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания. Страната ни обяви, че ще предложи законопроект за транспониране на този акт и ще го представи на Народното събрание през декември 2023 година. ЕК обаче все още не е получила официално уведомление от българските органи. Законодателният акт изисква ключови продукти и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации да бъдат достъпни за хората с увреждания. От Брюксел вече изпратиха до София официално уведомително писмо през юли 2022 г. и мотивирано становище през юли 2023 година. Властите у нас все още не са уведомили за въвеждането на новите правила.

• Третото нарушение засяга българския Закон за социалните услуги. Според него максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги като консултантски или услуги по застъпничество, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи е ограничена на шест месеца годишно. Така този закон нарушава Директивата за услугите и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Страните членки не могат да определят максимален срок за временните услуги.

Концепцията за временно предоставяне на услуги се основава на няколко различни аспекта – техните продължителност, редовност, периодичност или непрекъснатост. Освен това страните членки не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел предоставяне на услуги. България призна нарушението още през 2020 година. Оттогава обаче тя не е предприела действия, за да гарантира спазването на европейското право, въпреки ангажиментите си да приеме нормативен акт, отменящ оспорваната разпоредба.

Наказателни процедури

Комисията започва и няколко процедури за нарушение срещу България.

• България е сред страните, които не са успели да изпълнят целта от 50% за 2020 г. за подготовка за повторна употреба и обработка на битови отпадъци - хартия, метал, пластмаса и стъкло. 

• Брюксел реши да продължи наказателната процедура срещу България заради неправилно въвеждане на европейските правила за теста за съразмерност. Правилата уреждат оценката на съразмерността на нови или изменени правила, ограничаващи достъпа до или упражняването на регулирани професии. Постоянното оценяване на регулирането на професиите преди приемането или изменението на законодателството е от решаващо значение за предотвратяване на неоправдани пречки на единния пазар.

• ЕК предприема наказателни процедури срещу България и още 8 страни държави заради въвеждането в националното законодателство на измененията на европейските правила за възстановяване и преструктуриране на банки. Промените трябва да постигнат пълно уеднаквяване на пруденциалното третиране на вътрешните ресурси за покриване на загуби и рекапитализация на междинни субекти в банкова група, което е важно за преструктурирането на банките.

• От Комисията са изпратили мотивирани становища на България и още 11 държави за непълното въвеждане на правилата за лицата, обслужващи и купуващи кредити. Правилата предвиждат купувачите те да действат добросъвестно, честно и професионално с кредитополучателите, и да общуват с тях без тормоз, принуда или неправомерно влияние.

• ЕК открива наказателни процедури срещу България и още 16 държави от ЕС за неправилно прилагане на определени разпоредби от схемата за ефективност и таксуване на Единното европейско небе (SES) за аеронавигационно обслужване. Държавите трябва да разпределят общите разходи между маршрутните и крайните аеронавигационни услуги съразмерно и по прозрачна методология. Установените проблеми се отнасят до неподходящото равнище или разпределение на разходите, начислени на авиокомпаниите, както и до недостатъчните финансови стимули за доставчиците на услуги.