Историческата размяна на затворници между Германия, САЩ и Русия миналата седмица стана възможна благодарение на човек, който почина преди финализирането на сделката: Алексей Навални.

Перспективата за освобождаването на лишения от свобода руски опозиционен лидер беше ключова за съгласието на Германия за размяната, осъществена с посредничеството на САЩ. А Германия - или по-точно руският наемен убиец Вадим Красиков, който се намира в германски арест - беше ключът към убеждаването на Русия да освободи няколко лишени от свобода американци, включително журналиста от Wall Street Journal Еван Гершкович.

Американското списание "Политико" и германският вестник "Ди Велт" реконструираха преговорите за размяната на затворници. Изследването се основава на разговори с над две дузини официални лица, дипломати и съветници във Вашингтон и Берлин, повечето от които говорят анонимно, за да могат да разкрият повече за деликатните преговори.

Те описват как политическите съображения и опасенията за националната сигурност почти са провалили усилията за официално договаряне на размяната с Русия. Обясняват и как Вашингтон и Берлин постигнаха спорния компромис - компромис, който завърши със свободата на агент на руската тайна служба ФСБ, извършил убийство в Берлин.

Факторът Навални

По време на полет от Томск за Москва на 20 август 2020 г. Алексей Навални внезапно започва да се задушава и да вика за помощ. Той е бил отровен с нервнопаралитичното вещество "Новичок". Това не е първият опит за покушение срещу човека, който бе смятан за водещ опозиционен глас в Русия.

След аварийно кацане в Омск Навални беше транспортиран до Германия по настояване на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел. Олаф Шолц, който по това време беше министър на финансите, посети опозиционера в болницата.

"Тогава разговарях с него и се запознах с един смел човек, който се върна в Русия, защото искаше да се бори за демокрация, свобода и върховенство на закона", каза по-късно той пред журналисти.

Навални реши да се върне в Русия въпреки известните рискове. Когато кацна в Москва през януари 2021 г., руската полиция веднага го арестува. През януари 2021 г. Байдън предупреди Путин по телефона, че ще има тежки последици, ако Навални умре в руския арест. По-късно САЩ наложиха строги санкции срещу Русия.

Безопасността на Навални не беше най-голямата грижа на Джо Байдън. Президентът на САЩ провеждаше кампания за освобождаването на американци, които са били несправедливо хвърлени в затвора от Русия, включително бившите американски морски пехотинци Пол Уилън и Тревър Рийд. Напрежението с Русия обаче се засили. Москва започна все по-често да спира западни граждани на летищата и да претърсва чантите им, за да направи допълнителни арести. През февруари 2021 г. известната баскетболистка Бритни Грийнър беше арестувана в Русия.

Съществуваха и геополитически пречки. Към есента американските разузнавателни служби получават все повече доказателства, че Русия активно планира да нахлуе в Украйна.

Дори и след началото на сраженията Вашингтон се опита да организира няколко размени на пленници с Русия - след първоначалните успехи усилията скоро зациклиха. Междувременно Навални остана в затвора. Здравословното му състояние се влоши значително.

През следващата година Москва арестува още западни граждани, включително няколко германски граждани. Репортерът на "Уолстрийт джърнъл" Ивън Гершкович е арестуван през март 2023 г. по време на свое журналистическо пътуване в Екатеринбург, Русия.

Факторът Путин

Шест месеца след встъпването си в длъжност Байдън разговаря с Путин в имение на Женевското езеро и иска двете страни да поддържат комуникация за обмен на затворници на ниво разузнаване. За мнозина в администрацията на Байдън беше ясно, че руският президент се е насочил към един човек: Вадим Красиков.

Красиков, полковник от ФСБ, беше застрелял чеченски дисидент в берлински парк през 2019 г. и беше задържан в Германия. Твърди се, че той е бил близък до лидера на Кремъл от години и според сведенията двамата са се познавали от времето, когато Путин е бил заместник-кмет на Санкт Петербург: елитен убиец с пряка линия до президента.

През есента на 2022 г. Путин намекна по различни начини, че иска да си върне Красиков и че Русия може да е готова да освободи Вилан в замяна. Това беше добре дошла новина за САЩ. Но оставаше едно предизвикателство: съгласието на Олаф Шолц.

Историческата дилема на Шолц

Първоначалните опити на САЩ да привлекат Германия за съвместно споразумение се провалят.

"Американците се опитаха да разменят Красиков за Уилън и Гринър и получиха категорично "не" - изповядва разследващият журналист Христо Грозев, който е работил с американски служители за освобождаването на Навални. "Това беше предвидимо, защото германците никога нямаше да освободят осъден убиец за американец; това би било политическо самоубийство за Германия."

Във Вашингтон бързо стана ясно, че размяна, която да освободи Навални, е единственият вариант, който Шолц дори би обмислил, за да освободи Красиков.

Но Шолц беше изправен пред историческа дилема. Не на последно място СДПГ по времето на бившия канцлер Хелмут Шмидт беше формулирала водещия принцип на германската политика:

"Държавата не трябва да позволява да бъде изнудвана."

Урок от "горещата есен" на 1977 г., когато лявоекстремистката RAFдържи републиката в напрежение с атентати и отвличания. През 2015 г. Шолц произнася реч на държавната церемония в чест на починалия бивш канцлер, в която подчертава: "Фактът, че германската държава не се е оставила да бъде изнудвана, я е въоръжил срещу терора."

За Вашингтон размяната между Навални и Красиков "един срещу един", каквато се обмисля в Германия, също е нежелателна, тъй като няма да освободи нито един американски гражданин. Затова в края на 2022 г. САЩ обсъдиха вътрешно по-широко предложение: ако успеят да убедят Германия да освободи Красиков, Русия може би ще може да разреши освобождаването на Навални и няколко американски граждани.

На 9 февруари Шолц се срещна с Байдън в Овалния кабинет, за да обсъдят потенциалната размяна на затворници. "Аз ще го направя за вас", каза Шолц на Байдън. При условие че Навални ще бъде част от сделката.

Седмица по-късно, на 16 февруари, Навални умира в отдалечена наказателна колония в Арктика.

"Това промени всичко", казва един от американските служители. "Никой не знаеше какво ще се случи със сделката."

Смъртта на Навални разтърси света.

"В този ден екипът искрено почувства, че вятърът е изпуснат от платната ни по отношение на усилията ни да върнем Пол и Ивън у дома", казва американският служител пред "Ди Велт" и "Политико" .

Смъртта на Навални принуди САЩ и Германия да намерят друг начин. В Берлин планирането на размяната на затворници се превърна във въпрос на бройка. Трябваше да има достатъчно затворници, за да се оправдае освобождаването на Красиков.

"Знаехме, че за да може Германия дори да помисли да сложи Красиков на масата, трябваше да има нещо повече от освобождаването на американците и германците. Трябваше да включва и значително освобождаване, нещо, което да оправдае и да си струва връщането на Красиков в Русия", казва Съливан в интервю за "Политико" и "Велт"

Освен германските и руските затворници трябва да бъдат освободени и видни руски опозиционери - "по-голям пакет", както казва Съливан. Сред тях са: четирима близки сътрудници на Навални.

"Мегасделка" или нищо

Изненадващо, германците не прекъсват преговорите. "Първо трябваше да преработим този тежък удар", казва германски служител. "След няколко седмици обаче отново вдигнахме топката". Но този път Германия поиска в споразумението да бъдат включени няколко германци, които са били задържани в Русия.

"Канцлерството в общи линии даде нареждане: Получаваме мегасделка за Красиков или нищо", казва германски служител.

Сложната транснационална размяна беше осъществена след месеци. През юни служители на американското разузнаване се срещнаха с руските си колеги в страните от Близкия изток. Германските служби за сигурност пропроведоха свои собствени разговори. През юли Съливан, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и техният екип бързат да финализират логистичните детайли.

На 1 август 24 души бяха освободени от затвори в седем различни държави. Новината беше посрещната с радост в САЩ, но реакцията в Германия беше по-смесена. Поне в правителството преобладаваше чувството за триумф.

"Ние победихме срещу Русия във всички области. Членовете на мрежата на Навални бяха освободени", заяви германски служител. "Това е и един вид посмъртно отдаване на почит на Навални".