Легендарният футболен треньор Свен-Йоран Ериксон почина на 76-годишна възраст. През януари той разкри, че е бил диагностициран с рак и че "в най-добрия случай" му остава около година живот. Той се оттегли от последната си работа като спортен директор в Карлстад в родната си Швеция през февруари миналата година поради това, което той описа по онова време като "здравословни проблеми, които са в процес на изясняване".

Смъртта на Ериксон беше потвърдена от Бо Густавсон, бивш агент на треньора. Той посочи, че шведът е починал в понеделник сутринта в дома си, заобиколен от семейството.

Мениджърската кариера на Ериксон продължи повече от четири десетилетия, през които той спечели 18 трофея. Пътят му започна в Швеция с "Дегерфорс ИФ", преди да поеме "ИФК Гьотеборг". На 30-годишна възраст Ериксон едва бе приключил с кариерата си на активен футболист и бе слабо познат в страната. Той обаче бързо се доказа, извеждайки "Гьотеборг" до шампионската титла на Швеция и Купата на УЕФА през 1982 г.

Това доведе до назначаването му за треньор на "Бенфика" и той отново демонстрира способностите си - спечели две титли в лигата и достигна още един финал за Купата на УЕФА през 1983 г. Този път шансът не бе на неговата страна и загуби с общ резултат 2-1 от "Андерлехт".

След това Ериксон премина в "Рома" и "Фиорентина", преди да се завърне в "Бенфика" през 1989 г., извеждайки португалския клуб до още една титла в лигата и през 1990 г. до финал за Европейската купа, където претърпя поражение от "Милан". Това доведе до ново завръщане в Италия в тима на "Сампдория", която той изведе до триумф в Купата на Италия през 1994 г. Последва престой в "Лацио", където Ериксон се отплати с титла в Серия А през 2000 г. Това беше едва вторият път, когато клубът от Рим печели най-голямата награда на Италия.

На върха на футболния свят, Ериксон стана първият треньор на националния отбор на Англия от небритански произход. Това се случи през януари 2001 г. и бе посрещнато по очаквания враждебен начин от местната преса - "Дейли мейл", например, обвини Футболната асоциация, че е продала треньорския пост на "нация от седем милиона скиори и хвърлячи на чук, които прекарват половината си живот на тъмно".

Ериксон се справи с гнева по типично хладнокръвен и спокоен начин и започна перфектно, извеждайки Англия до победа с 3-0 над Испания на Вила Парк през февруари 2001 г. Седем месеца по-късно дойде най-високата точка в кариерата му на селекционер – победа с 5-1 над Германия в Мюнхен. След равенство 2-2 с Гърция на „Олд Трафорд“ през октомври 2001 г. отборът се класира за Световното първенство през следващото лято. Точно тогава обаче стартира противоречивият период от престоя на Ериксон - малко преди старта на турнира в Япония и Южна Корея беше разкрито, че шведът е имал афера с телевизионна водеща и сънародничка Улрика Йонсон.

Ериксон беше обвинен, че не е извлякъл максимума от така нареченото "златно поколение" на Англия, след като изведе страната до три големи турнира и на всеки от тях достигна четвъртфиналите. Той се оттегли от поста си в края на Световното първенство през 2006 г., след като таблоид го записа през януари същата година как признава пред "фалшив шейх", че би бил готов да управлява "Астън Вила", ако бъде закупен от богати собственици от Близкия изток. 

"Нечестното нещо не е футболната преса", коментира по-късно Ериксон бурния характер на петте си години начело на Англия. "Нечестното нещо е останалата част от пресата, която не може да види разликата между личния и професионалния ви живот. Когато те се смесят, по един или друг начин, това е лошо, много лошо".

Ериксон продължи да управлява множество клубове и държави, включително "Манчестър Сити", "Лестър", последва престой в Мексико, а накрая през 2019 г. - Филипините. През март 2024 г. му се сбъдна и детската си мечта - ръководи благотворителен мач на "Ливърпул" на "Анфийлд".

"Беше прекрасен ден", обяви шведът след това.

Документален филм за живота на Ериксон, озаглавен "Свен", беше излъчен по стрийминг платформата "Амазон Прайм" преди смъртта му и съдържаше следното послание от великия треньор.

"Не съжалявайте, усмихнете се. Благодаря ви за всичко, треньори, играчи, публика, беше фантастично. Грижете се за себе си и се грижете за живота си. И го живейте. Чао".