Потвърждаване на водещата роля на Г-4. Повече влияние на Юга. Никакви компромиси с Русия. И по-влиятелни постове за жените.

Това са част от изводите, които наблюдатели направиха, след като вчера Урсула фон дер Лайен обяви състава на бъдещата Европейска комисия. Разбира се, с уговорката, че двама или трима от кандидатите могат да бъдат отхвърлени след изслушването им пред ресорните комисии в Европейския парламент.

С Г-4 начело

Г-4, или първите четири икономики в ЕС, получиха най-голяма власт. Германия си запазва председателския пост в лицето на Фон дер Лайен.

Тримата най-важни от общо шестимата изпълнителни зам.-председатели са от останалите три най-развити страни членки.

Французинът Стефан Сежурне, номиниран „на пожар“ заради неочакваното оттегляне на Тиери Бретон, поема индустриалната стратегия и единния пазар.

Испанката Тереса Рибера ще има ресор конкуренция, а също така ще бъде и първи изпълнителен зам.-председател – т.е. вторият човек в ЕК.

Ухажване на Мелони „напук“

Италианецът Рафаеле Фито ще отговаря за кохезионната политика и регионалното развитие. Освен това с издигането му Фон дер Лайен отказа да се вслуша в гласовете на социалистите, либералите и „зелените“ да не се съюзява с хората на смятаната за крайнодясна италианска премиерка Джорджа Мелони.

Съставът на новата Комисия е доказателство, че Югът ще има по-голямо влияние по икономическите въпроси. Освен споменатите вече Испания и Италия, Португалия в лицето на Мария Луиш Албукерке получи ресора „финансови услуги“.

Награда за Балтика и никакви отстъпки пред Русия

Балтика получи два от най-влиятелните постове в новата Комисия. А това е жест към цяла Източна Европа, част от която е и България.

Кая Калас от Естония ще бъде върховен представител за външната политика. А литовецът Андрюс Кубилюс поема новия ресор „отбрана“.

Само тези две назначения показват, че Фон дер Лайен смята да остане непоколебима в подкрепата си за Украйна и няма никакво намерение да отстъпва пред Русия.

На дебат през юли в Европейския парламент Кубилюс заяви:

„На тези, които апелират за мир с Путин, искам да им предложа да помислят да му дадат от своите територии.“

Източна Европа има и изпълнителен зам.-председател. Това е румънката Роксана Мънзату, номинирана също в последния момент на мястото на Виктор Негреску.

За сметка на това преобладава мнението, че унгарският кандидат Оливер Вархей, останал от предишната Комисия, е „понижен“. След като предишният му портфейл бе разширяването, сега той ще отговаря за здравеопазването, но също така и за благосъстоянието на животните. Смята се, че по този начин Брюксел си го връща на Будапеща.

В момента Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС. И от самото начало на своето председателство е на нож с Комисията. Орбан ходи по своя инициатива на „умиротворителна“ обиколка в Украйна, Русия и Китай. А самият Вархей не криеше близостта си със сръбския президент Александър Вучич.

Орбан трябваше да представя пред Европейския парламент в Страсбург приоритетите на унгарското председателство. И без това събитието закъсня с два месеца и половина. Но то пак няма да се състои.

Орбан реши да го отмени заради бурята „Борис“, връхлетяла Централна Европа, включително Унгария. Мнозина обаче съзряха нежелание от негова страна да говори пред евродепутатите.

Още повече, евродепутатите от неговата партия ФИДЕС оглавиха третата по сила група в ЕП – крайнодясната „Патриоти за Европа“ (ПзЕ). А Урсула фон дер Лайен и проевропейските политически групи създадоха санитарен кордон около нея.

Какво получи България

Екатерина Захариева ще бъде еврокомисар по стартъпите, научните изследвания и иновациите. Чашата е наполовина празна или пълна – зависи дали сме оптимисти или песимисти.

Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че у нас няма редовно правителство, което да е в състояние да настоява за ресорите, смятани за най-престижните.

Захариева бе спрягана за комисар първо по регионалното развитие, а след това – по управление при кризи. В първия случай тя щеше да управлява една трета от бюджета на ЕС. Във втория щеше да утвърждава водещата световна роля на Европа като донор.

Сега Урсула фон дер Лайен възлага на сънародничката ни различни задачи, сред които да предложи Законодателен акт за Европейско пространство за научни изследвания и да помогне за създаването на Европейски съвет за изследване на изкуствения интелект.

Клуб Z потърси за мнение български евродепутати от различни парламентарни групи. Попитахме ги хем за ресора на Екатерина Захариева, хем за състава на следващата Европейска комисия.

Андрей Ковачев: Изключително добър ресор

„Изключително добър ресор. Това е ресорът на бъдещето. В ЕС трябва да има конкурентоспособност и на българската, и на европейската икономика“, смята Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Захариева бе номинирана именно от ГЕРБ.

„За съжаление, от десетте най-големи компании в света вече няма нито една европейска. Отпадна „Фолксваген“ и ние закъсняваме. А трябва да намаляваме административната и бюрократичната тежести пред нашата индустрия, особено пред стартъпите. Това е ресорът, който е сред най-приоритетните за Европа“, допълни Ковачев.

Той се надява Комисията да отговори на нуждите на европейската индустрия, тъй като само ако тя е ефективна и конкурентоспособна, можем да увеличим БВП, заплатите, социалните придобивки и благоденствието в ЕС, а следователно и у нас.

Той коментира и даването на два от най-важните ресори – външната политика и отбраната, на държави от Балтика:

„Надявам се, че сме си научили урока, че тези държави, които са имали опит със СССР, трябва да бъдат чувани, когато казват и предупреждават за опасностите пред нас. Надявам се и с новия върховен представител за външната политика, който има много по-голяма чувствителност, отколкото сегашния, ЕС да стъпи по-стабилно на световната политическа сцена.“

Ковачев имаше предвид естонката Кая Калас, която ще наследи испанеца Жозеп Борел.

Илхан Кючюк: Забавихме се и получаваме това, което е останало

Далеч не толкова възторжен бе Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

„Забавихме се много с процеса и е нормално да получим такъв ресор. Ние консумираме европейска политика. Не я създаваме от много време и в случая получаваме това, което е останало на края“, смята той.

Но изтъкна, че все пак ресорът има някои предимства. Става дума за това как ще изглежда бъдещето на икономиката и индустриалната политика. Но особеното в новата Комисия според него е голямото припокриване на ресорите. И затова ще има огромен натиск от отделните държави кой да има реалната власт.

Неговият прочит на ЕК е „по малко за всички“ на първо четене, ако не се броят крайната десница и радикалната левица.

Колкото до Балтика, страните там имат категорична позиция за войната в Украйна, а освен това са изградили сериозен политически елит и хора, които могат да защитават националните интереси навън. Затова и получават едни от най-авторитетните ресори.

Цветелина Пенкова: Можехме да вземем енергетиката

България е имала шанса да получи ресора „енергетика“, заяви Цветелина Пенкова от БСП и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД).

„Такива индикации ни бяха дадени от Франция и Германия. Ресорът бе отреден за Източна Европа, но не бе постигнато съгласие по отношение на основната кандидатура – чешкият министър Йозеф Сикела, който се оказа с друг ресор“, изтъкна тя.

Същевременно макар номинираният за комисар по енергетиката датчанин Дан Йоргенсен да има сериозен опит в тази сфера, има притеснение заради политиката в областта на ядрената енергетика. Позицията на Дания е против нейното развитие.

Подобно на Илхан Кючюк, Пенкова също обърна внимание на голямото припокриване на ресори в Комисията. Но допълни, че тревога буди експертизата на някои комисари.

Според Цветелина Пенкова ресорът, който получи Екатерина Захариева, е важен и за Европа, и за България. Но проявите и резултатите от такъв ресор се виждат само в дългосрочен план.

„Смятам, че България имаше по-добър шенс да представи наистина експерти и да се решат проблеми, наистина свързани с битието и нуждите на хората сега, като например намаляването на сметките за тока. Иновациите и стартъпите са важни теми, но не знам как тяхната дългосрочна проява може да бъде възприета от българското общество“, каза още социалистката.