Установих къде стават най-много чудеса след евангелските църкви и коледните реклами на Кока-Кола – в БДЖ. Поредното, което се случи, е, че  1/6 от спалните вагони, които тръгнаха през миналата година, се счупиха през тази година. Демек – 5 броя. И хич не ми цитирайте Лайпцигския процес, дето ни нарекли диваци и варвари – 2 са с повреди на врати, 2 на воден резервоар и един дерайлирал. Т.е. - никъде не мирише на виновна намеса на Н. В. Пътника. Още повече, че той – както знаем, няма нищо общо с ползване на запасите на водния резервоар, след като ходи до „онова място“ във влака...

Ако ви се струва пресилено да слагаме железниците в графа „чудодейци“, спомнете си ония вагони на Тройната коалиция. Цялата държавна разследваща машина бе впрегната да установи – уви, неуспешно, дали са произведени плюс-минус 20-30 години във времето. При положение, че на всяка вафла пише кога е направена, в колко часа и кой е бил на смяна... Ама явно в БДЖ има нещо по-сладко за лапане, а вафлите са за нас.

Не е ли чудо, че разделиха влаковете от релсите в отделни компании, след което стартира почти мигновена дискусия дали да не ги съберат пак. Моля „дискусия“ да се чете като „лапаница от едни пълчища чиновници, на които им е намерена работа“.

Не е ли чудно, че се спукваха от опити да приватизират „Товарни превози“, а не много по-закъсалите тогава „Пътнически“.  

Не е ли чудно, че е криза, хората нямат пари за бензин и съответно - пътниците лавинообразно растат. А също и загубите. 

Един приятел удебеляваше вниманието ни върху магията на българския език, в който можеш да кажеш „не знам“ по 10 различни начина. Единият от тях е: Айде, де?!