Московският градски съд отказа да признае за незаконно решението на Министерството на правосъдието относно внасянето на Дмитрий Муратов в списъка на "чуждестранни агенти".

Носителят на Нобелова награда за мир и главен редактор на спрения руски вестник "Новая газета" Дмитрий Муратов беше подал жалба срещу решението на властите да го определят като чуждестранен агент в искова молба, с която иска да бъде анулирано решението на Министерството на правосъдието, с което той е включен в чуждестранните агенти.

Дмитрий Муратов е 62 годишен, през 1993 година заедно с колеги от "Комсомолская правда" основава вестник "Новая газета" - едно от малкото издания, критични към авторитарния режим в страната. Вестникът е спрян от властите. През 2021 година Дмитрий Муратов получава, заедно с филипинската журналистка Мария Реса, Нобелова награда за мир „за усилията им за защита на свободата на изразяване, което е предпоставка за демокрацията и трайния мир“.[6] Коментирайки наградата, Муратов отбелязва, че тя е по-скоро за „Новая газета“ и най-вече за убитите сътрудници на вестника – Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова, Станислав Маркелов и Наталия Естемирова.

Муратов не присъства на съдебното заседание, чрез свой представител той предаде речта си на съдията. Съдията беше помолен да прочете на глас тази реч – както се полага по закон. На втория абзац съдията се запъна и се опита да преразкаже речта на Муратов със свои думи. 

Ето текста на Муратов – в оригинал, без „срамежливия“ съдейски превод;

Вие все едно ще ми оставите статуса на „чуждестранен агент“, защото спрямо собствените си закони властите се държат като препаратори.  (Специалист, който препарира животни, риби и птици, обработва тяхната кожа и я монтира върху изкуствен скелет, а „тялото“ пълни с някакъв изкуствен пълнеж. Основното приложение е изработване на ловни и риболовни трофеи, както и на експонати в музея. – бел. прев.)

Например, в закона не е казано, че е забранено да се дават интервюта, които ще качат в „Ютуб“, а мен ме обвиняват в това. Но законите „не работят“ по този начин, както птицата, направена от препаратора, не може да лети.

Дойде време на абсолютното етическо самоопределяне.  Стана ясно кой  какъве. Любимият ми драматург Евгений Шварц някога е казал, че в мирно време човекоядците биха могли да работят като оценители в заложна къща и никой няма да разбере, че са човекоядци. А сега виждаме кой е оценител, и кой – човекоядец. 

Как се случи така, че у нас не присъдите съответстват на законите, а законите се подчиняват на присъдите? Аз съм противник на убийствата, значи съм „чуждестранен агент“?!  А поддръжниците им значи са патриоти?

Благодарение на така наречения „елит“, който е превърнал любовта към собствената си страна в ненавист към чуждата, ние искахме да живеем в двехилядните, а се озовахме в „двестотните“ (игра на думи - първото се отнася за годините, а второто - за труповете на хората, загинали във войната , тъй като руското кодово название на загиналите на бойното поле е „товар №200“ – „груз двести“).

Превод Валентина Ярмилко