Утре се навръшва една година от клането, извършено от „Хамас“ в Израел. 12 месеца по-късно израелското общество е все още разтърсено, раните не са зараснали, половината от отвлечените от „Хамас“ цивилни са в ръцете на терористите, за една част от тях се знае, че вече са мъртви, а животът и свободата на останалите изглеждат все по-несигурни заради засилването на военните действия.

Но също така една година по-късно израелската армия успя напълно да се съвземе от шока от 7 октомври 2023 година и да нанесе поразяващи удари на „Хамас“ и „Хизбула“, и да отслаби сериозно Иран, променяйки така из основи съотношенията на силите в Близкия изток, но не само. Омаломощавайки Иран и неговите милиции в региона, Израел нанася косвен удар на Сирия и на Русия, а арабските му съседи също не протестират и не възпират тези удари, тъй като „Хизбула“ и „Хамас“ отдавна са се превърнали в отровен организъм, разяждащ и техните обещства, икономики и шансове за мир и просперитет.

Една година по-късно Западът, в това число и България, сякаш не осъзнава, че войната в Близкия изток не е просто конфликт между Израел и палестинците, а е битка на цивилизацията срещу ислямисткия терор, чиято жертва от десетилетия са не само израелците, а и обикновените мюсюлмани, всички европейци, американците...

Затова и е изключително цинично точно в деня на годишнината интелектуалци, писатели или правозащитници да протестират срещу Израел и да обръщат ролята на жертва и извършител по стар, чисто антисемитски начин. Настояват Израел да спре „геноцида“, макар че няма съд, който да е установил наличие на геноцид и обвиняват израелската държава за всички цивилни жертви през последните 12 месеца.

Реалността обаче изглежда различно:

На 7 октомври отряди на „Хамас“, част от военното крило на тази терористична организация, но и цивилни палестинци, както и палестински служители на ООН нападнаха израелски кибуци на израелска територия. Не, те не атакуваха израелски заселници или военни, а пропалестински настроени общности, които се застъпват за мир и добър живот на всички в региона и защитават правота на палестинците да имат собствена държава. Освен хората в кибуците, те атакуваха и музикалния фестивал „Нова“, на който да танцуват се бяха събрали хиляди младежи на възраст между 13 и 30 години от цял свят.

Пропагандните видеоклипове на терористите, кадрите и свидетелствата на оцелелите документират ужасите на този ден.

Терористите убиха всички, които се оказаха в тяхна близост, изнасилиха стотици жени, момичета и момчета, някои от жертвите им са 8-9-годишни деца, оскверниха труповете им, изтезаваха дори умиращи хора и според свидетели са извършвали други жестокости. Хората са изгаряни живи в колите, с които се опитват да избягат и по-късно са идентифицирани само по останките от костите им. В кибуците децата трябва да гледат как екзекутират родителите им, преди да бъдат убити и те – това е записано на видеоклипове от самите терористи. Убити са повече от 1200 души. Терористите държат под контрол няколко града и околните улици в продължение на часове. Това е една от причините мащабът на нападението, включително масовото вземане на заложници, да стане ясен чак вечерта. По време на нападението, планирано от месеци, терористите отвличат повече от 240 души в Газа. Жертвите са повече, отколкото по време на цялата Втора интифада - многогодишната фаза на палестинските терористични нападения в началото на 2000 г. Зверствата на „Хамас“ от 7 октомври представляват най-тежката атака срещу живота на евреите след Холокоста.

Само ден по-късно от южен Ливан „Хизбула“ изстреля ракети срещу цивилни цели в Израел и продължи тези ракетни атаки през всички следващи дни и месеци. Близо 70 000 души бяха евакуирани от граничната зона, други стотици хиляди живеят в несигурност все още там, тъй като евакуацията засяга само жилища в непосредствена близост до границага. Десетки хирляди са напуснали домовете си и от граничната зона с Газа.

Във войната срещу Израел се включиха и хутите от Йемен, атакувайки с дронове и пленявайки кораби в Червено море, като похитени са и български моряци.

Иран удари Израел два пъти с ракети, като при последната атака само наличието на ракетен щит и помощта на САЩ, Йордания и Великобритания бяха причина за липсата на жертви с изключение на един загинал. Ако подобно на лидерите на “Хамас“ и „Хизбула“ израелците крадяха парите за защита на хората си и вместо ракетен щит, оръжие и бункери си бяха построили палати и купили яхти, Тел Авив днес щеше да е сринат, а жертвите щяха да са десетки хиляди.

С едно изречение – на 7 октомври м.г. Израел бе нападнат от всички страни от враговете си, които обслужват режима на аятоласите в Иран. Държавата води отбранителна война. Няма друга страна в света, която щеше да остави без реакция подобно нападение или да гледа безучастно как чуждестранни милиции убиват населението й и разрушават градовете й. Това не е „израелска война“, „близкоизточен конфликт“, „израелска агресия“, „геноцид на палестинците“ и прочие лозунги, които западната левица издигна по инерция от съветски времена. За западните и българските левичари Израел все още е лошият американски съюзник, който пречи на добрата Москва да установи свои режими в региона. По ирония на съдбата точно левичарите обърнаха по стара вековна традиция причината и последствията, нарекоха жертвата извършител и затънаха в истински, неподправен и с нищо неизвинен антисемитизъм. Както в Средновековието евреите са били обвинявани за отровители на кладенци, без да са отровили и един кладенец, така и сега ги обвиняват, че са агресори във война, която не са започнали те. Защото, ако за неизкушения наблюдател досега да бе трудно да посочи кога и защо е започнал конфликтът в Близкия изток, сега причината е ясна и документирана в десетки ужасяващи кървави видеоклипове, заснети от бойците на „Хамас“.  

Да, факт е и че изралеската армия допуска грешки, има извършени военни престъпления, а жертвите в Газа са много, твърде много. Но колко от тях са цивилни и колко са бойци или ятаци на „Хамас“? Колко от убитите са празнували по улиците убийствата на младежите на фестивала „Нова“? И колко от тях искат просто мирен, нормален живот, но се страхуват от „Хамас“, и са попаднали в хватката им и не могат да се измъкнат живи от нея? И въпросът на въпросите – кой е виновен за цивилните жертви – израелската армия, която атакува болници, превърнати в ракетни бази, от които се изстрелват ракети по цивилните израелци или „Хамас“, която използва тези болници и цивилните си съграждани за жив щит?

Как една държава може да се пребори с враг, чиято единствена цел е да бъде унищожен народът й? Защото целта на „Хамас“, на „Хизбула“ и на създателя им Иран е именно тази – изралеският народ да бъде унищожен. И левичарите, които издигат лозунги „От реката до морето“ по улиците на мирните си европейски и американски градове, призовават именно за това. Защото „От реката до морето“ е територията на Израел и призивът в този лозунг е той да бъде унищожен.

Една година по-късно антисемитизмът е по-жив от всякога. Израел има право на своя държава. Това е единствената еврейска държава, но в нея живеят и мюсюлмани, и християни.  Но Израел не защитава само това свое право в момента. Израел е не повече и не по-малко последната цивилазицонна крепост срещу ислямисткия терор. Ако падне Израел, ще падне и Европа. Походът срещу израелците е и поход срещу всички „неверници“, срещу жените, срещу хомосексуалните, срещу обикновените мюсюлмани, срещу всеки, който не иска да живее в средновековния режим на аятоласи и талибани. Призивите за незабавен мир и оттегляне на Израел звучат хуманно, но са призиви Израел да продължи да живее като досега – между обстрел от всички страни – „Хизбула“, „Хамас“, хутите, Иран. А аятоласите в Иран не са жертвата, която Западът трябва да защитава. Все пак не беше толкова отдавна, когато същите левичари излязоха по улиците да защитават жените в Иран, нали? Сега техният живот вече не е ли от значение? И какво трябва да направи Западният свят, ако един ден, който по данни на медии от различни страни, е съвсем близо, създаде атомна бомба? Ще оставим аятоласите да изнудват целия свят? Защото Израел няма да остане единствената им жертва.

Израелската армия в момента е успяла почти да унищожи „Хамас“, да обезкърви „Хизбула“ и да отслаби влиянието на Иран в региона. Точно сега вече идва и моментът, в който трябва да се намерят хора от двете страни, които да седнат на масата за преговори и да договорят нов мир и гаранции за безопасността на израелското население. В Израел такива хора има много – дори и в критикуваното крайнодясно правителство, но най-вече сред другите партии, сред неправителствените организации, сред обикновените граждани. Но има ли такива от другата страна? И не трябва ли Западът да открие и защити умерените сред палестинците, а не онези, които избиват всеки, който не вижда света като тях? Време е да си дадем сметка, че в Близкия изток на карта е поставен животът на всички нас.