Около половин милион лева са инвестирали партиите за реклама в медиите за първите десет дни от предизборната кампания. Близо половината от тях са отишли към телевизия "Евроком". Това заяви пред БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС), председател на Обществения съвет на ЦИК. От изследване на института е видно, че нито стотинка не е инвестирана в политическа реклама за изборите в БНР. Същата е ситуацията с bTV и Нова телевизия.

Данните са видими в платформата „Отворен парламент“, която е разработена от ИРПС.

"Около 550 хил. лв. са инвестирани досега от 17 формации, подписали договори с 39 наблюдавани от нас медии. Най-много от средствата са привлечени от телевизия "Евроком". И в тази кампания телевизията привлича най-разнообразни, от целия политически спектър формации. Това се е случвало и в предходни кампании. Тя предоставя и т.нар. безвъзмездни договори с някои от политическите партии. Какво стои зад тях, каква услуга - не може да стане ясно от така публикуваната информация", обясни Ива Лазарова и посочи, че за последните 4 години телевизията е привлякла най-много.

"В последните 4 години 4,2 млн. лв. са разпределени от медийни пакети, като най-голямата част от тях е отишла в "Евроком". И сега голяма част от партиите, които се рекламират там, също разполагат със средства от медийните пакети. За тази кампания те са около 780 хил. лв. според решението на ЦИК", заяви Лазарова.

Дебатите

По думите ѝ кандидатите използват не средства от медийните си пакети, а безплатните форми. Разискват се теми освен от политическите виждания на кандидатите, но и през светските им усещания, религиозни вярвания и т.н. 

Според нея през тези дебати виждаме как партиите са се отказали да изпълняват основната си функция - да управляват. Повече са караниците между тях, нямат програми, отбеляза Ива Лазарова. И подчерта, че ГЕРБ е преиздала предишната си програма от миналите парламентарни избори. Тя просто е ъпдейтната форма на предишната, обясни тя и коментира, че в последната кампания парламентарно представени формации са имали 3-4 основни опорни точки с по едно изречение. 

"Ние сме държавата със 127 партии, които всяка година подават отчети пред Сметната палата, а голяма част от тях дори нямат сайтове, откъде да се информираме за програмите им", заяви още Лазарова.

Дарения към "Новото начало"

Според нея е интересна информацията, която Сметната палата е публикувала за първата седмица на предизборната кампания. Предстои да видим дали ще има още по-голям ръст на даренията, каза Ива Лазарова и напомни, че има таван за разходите, които формациите могат да правят за парламентарна кампания. Според даренията, публикувани в регистъра на Сметната палата, "ДПС - Ново начало" са привлекли най-много. 

Колкото повече хора излязат да гласуват, толкова по-малка ще е тежестта на този безапелативен вот, който наблюдаваме на конкретни места, коментира Лазарова. Тя уточни, че това са места, в които "държавата е изчезнала, партиите не се разпознават и са изоставили цели райони на произвола на местните силни на деня, които пък в замяна в изборния ден удобно обслужват конкретни политически партии".

"Няма човек, който за 3-4 мандата да не успее да извади общината си от последните места по икономическо развитие и да е единствената надежда за местните хора там. Партиите по този начин ползват хора на лизинг в изборите, за да сложат една точка в изборната карта, една точка в досието на поредния политически феномен. Виждаме обезверението, изоставените хора, все по-силните разговори за смяна на системата", каза още Ива Лазарова.

Мониторингът на „Отворен парламент“ обхваща официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции.

Средствата на партиите за реклама

Десет дни след началото на кампанията 17 формации са обявили сключени договори, но нито една от тях не е минала прага от 100 хил. лв. На първо място по направени разходи са ГЕРБ-СДС с 82 067 лв. Следват ги „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) със 79 915 лв. и „БСП-Обединена Левица“ със 79 444 лв. Тези три формации са вложили около 44% от всички средства за медийна реклама до момента. 

ГЕРБ-СДС традиционно инвестират най-голяма част от медийните си разходи именно в началото на кампанията. Те, както и ПП-ДБ, отново залагат на практиката да насочват средства към различни типове медии – електронни, печатни и онлайн. По-голяма концентрация към конкретен доставчик на медийни услуги има при „Възраждане“ (които са на четвърто място по направени разходи) – 55 814 лв. (или 74%) от техните средства са разходвани за реклама в телевизия „Евроком“.

Предпочитани медии

За първите десет дни на кампанията 19 от наблюдаваните медии са обявили сключени договори с политически партии. Телевизия „Евроком“ е получила най-много средства в този период – 227 464 лева. С нея договори са сключили общо 10 партии и коалиции, като сред тях има както формации, разчитащи на медийни пакети, така и парламентарно представени такива.

Вестник „24 часа“ с 95 567 лв. пък се нарежда на второ място сред медиите, в които партиите се рекламират в първите 10 дни. Ежедневникът е предпочитан предимно от парламентарните формации, като за платено съдържание в него средства са похарчили основно „БСП-Обединена левица“, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и „Възраждане“.

Българската национална телевизия (БНТ) към момента остава на трето място по приходи от политическо отразяване със 74 220 лева. Тарифите на БНТ и БНР се определят от Министерски съвет и традиционно са по-ниски от пазарните, което се отразява и на привлечените суми, припомнят от ИРПС. Договори с БНТ досега са сключили едва 7 формации. Телевизията обаче предоставя редица безплатни форми, в които зрителите могат да се запознаят с възгледите на голям брой кандидати не само по предизборни теми, но и по светски, религиозни и други въпроси.

Запазва се тенденцията от последните години в първите 10 дни да няма насочени средства към двете частни национални телевизии – bTV и Нова ТВ, констатират от ИРПС.