Адът под небето – това са амбициозните майки. В днешно време почти не останаха деца с нормални способности. Всички са гениални, прохождат и проговарят преди 16-ата си година и почти всички учат в ужасно елитни училища.

За отделните редки бройки недотам гениални отрочета, които не стигат до математически, езикови, космически и кралски колежи и гимназии има обаче една утеха. След седми клас с гениалните им съученици в тези гимназии отиват и амбициозните им майки и вече не се налага да чуват обвинителните въпроси на своите майки: „Леонардо има деветнайсет медала по физика, пет по химия и ще участва на олимпиадата в отбора но фехтовка, а ти не можеш едни числа на Фибоначи да запомниш!“

Много е трудно да си майка на ученик в днешно време, макар че пандемията и ученето дистанционно у дома даде шанс на много родители да разберат сами какви идиотчета са. А също и най-сетне сами да прочетат „Под игото“ и да решат някое и друго уравнение с две неизвестни.

Но има трикове, които бих могла да издам на майките на първолаци, с които биха си осигурили спокойствие поне следващите няколко години. Не оказвайте никакъв натиск на децата си, достатъчен е стресът от живота извън у дома. А и когато си родила гениално дете, не му трябва никакво обучение. Аз, например, прекарах първите три години от училището на сина ми в това да му се карам. Винаги има за какво да се скараш на един ученик, ако ще и да е наясно с числата на Фибоначи още от 7-годишна възраст. Просто системата е така измислена, че да те смачка и съсипе от чувство за вина и недостатъчно добри качества, още преди да навършиш 18. След трети клас реших да спра да се карам на детето и да го оставя на естественото му развитие. Затова всеки път като го питах колко прави 5 по 4, а то казваше 400, аз отговарях с: „Окей“. Това се изплати по-късно в пубертета, когато му давах 5 лева джобни, а то си мислеше, че има 400. Това ни спести други караници. Проблемът дойде, когато успях да го набутам в една елитна гимназия. Там учителите не следваха моят начин на обучение, въпреки че го съветвах, молих, заплашвах, говорих и с тях, и с директора, с министерството, с премиера, с военния министър, с няколко командира от НАТО и дори наех няколко момчета от „Ислямска държава“ – нищо не помогна. Пишеха двойка след двойка на детето, въпреки че то си беше гениално. Наложи се в края на първия срок да се окова с вериги пред учителската стая, за да попреча на оня малоумник, преподавателят по биология, тъпанарката по физика, недоучилата по химия, чуждестранните агенти по английски, български и математика, както и на смешниците по някакви други незначителни предмети, да стигнат до дневниците и да оформят оценките. То па имало и електронен дневник, та прекарах Коледа и Нова година в дийп интернет, за да се науча как да хаквам „Школо“. Успях! През въпросната година всички гадни дечица завършиха с двойки, единствен да премине в следващ клас бе моят. Ма то щото си  е гениален. Обаче ме заподозряха в кибертероризъм и ме арестуваха. Щели да ме освободят, след като ме диагностицират. Добре, че се запознах тук с няколко много симпатични депутати няма да казвам от коя партия, но са истински патриоти, та те обещаха, че щом ги излекуват, ще се заемат с моя въпрос. Така че, чакайте ни. Ние идваме!