Ще тръгне ли Молдова окончателно по европейския път или ще се обърне назад към Русия? И ще допусне ли Русия тази малка страна да й се изплъзне, дори резултатите от утрешните избори и референдум да не са в нейна полза?

Това са двата въпроса преди утрешния вот „2 в 1“.

Молдованите избират президент и същевременно гласуват дали бъдещото членство в ЕС да бъде записано в конституцията като стратегическа цел.

Прозападната президентка Мая Санду ще спечели втори мандат, като на първия тур ще получи 35,8 на сто от гласовете и така ще се откъсне с много пред 10-те си противници. Тя ще победи и на втория кръг на 3 ноември, ако има такъв. Това сочат прогнозите на кишиневския Център за социологически изследвания и пазарни проучвания CBS-AXA, цитирани от Ройтерс.

Победата й ще означава продължаване на прозападния курс, извършване на реформи и ново финансиране от Запада, стига да е убедителна. Наблюдатели отчитат, че по-слаб резултат, дори при успех на Санду, ще разклати нейната партия. А догодина предстоят нови парламентарни избори и управляващите могат да загубят жизнено важното си абсолютно мнозинство. Опозицията е почти изцяло проруска.

Втори с 9% се очаква да бъде Александър Стояногло. Макар че е социалдемократ и неговата партия е асоцииран член на Партията на европейските социалисти (ПЕС), в Молдова той е подкрепян от опозиционната проруска Партия на социалистите.

55,1 процента ще гласуват за членството в ЕС, показват предвижданията. Този вот няма правно обвързващ характер, но ще бъде показател за настроенията в бившата съветска република. И ще покаже дали Молдова окончателно ще стъпи на европейските релси. Референдумът ще бъде валиден, ако в него участват над 33 на сто от гласоподавателите.

Мая Санду е държавен глава от 2020 г. Година по-късно нейната либерална партия „Действие и солидарност“ спечели и парламентарните избори, при това с абсолютно мнозинство.

Правителството в Кишинев подкрепя по-тясна интеграция със Запада и членство в ЕС до 2030 г. Молдова получи статут на кандидат-член, а на 25 юни започна и преговорите за присъединяване.

Президентката решително осъди руската агресия в Украйна и постоянно обвинява Москва, че иска да я свали.

1500 руски военни са разположени в Приднестровието – сепаратистки регион между левия бряг на река Днестър и Украйна. Регионът обяви неподчинение на Кишинев през 1992 г., след разпадането на СССР. Конфликтът там в момента е замразен, но винаги може да се разгори.

Молдова, чието население е по-малко от 3 милиона души, е затисната между воюващата Украйна и членуващата в ЕС Румъния. Мнозинството от населението е румънскоговорещо. Рускоезичното малцинство обаче е значително. По тази причина до 2020 г. страната постоянно се люшкаше между Запада и Русия.

Мая Санду и правителството й обвиняват Русия, че постоянно провежда хибридни атаки срещу Молдова. На 4 октомври полицията обяви, че подкрепяни от Москва престъпни групи ще се опитат да провалят изборите и дори да превземат сгради на държавни институции.

Наскоро шефът на полицията обвини Русия, че през септември е превела общо 15 милиона долара по сметките на 130 000 граждани на Молдова, за да гласуват с „не“ на референдума и за проруски кандидати на президентските избори. Парите били превеждани с помощта на мрежа, ръководена от издирвания олигарх беглец Илан Шор. Самият Шор твърди, че парите са лично негови и нямат нищо общо с Русия, следователно не става дума за подкупи.

През април пет опозиционни молдовски партии, сред които формация с добре познатото у нас име „Възраждане“, създадоха на специална среща в Москва алианс, който нарекоха „Победа“. Целта му е противопоставяне на членството в ЕС и по-тесни връзки с Русия. Сред учредителите му е и партията ШОР, чийто лидер е споменатият по-горе Илан Шор.

Само преди месец бяха нападнати сградите на Върховния съд и на държавните радио и телевизия в Кишинев. Властите обвиниха обучени в Русия групи.

Сериозна опасност представлява и Гагаузия – автономно териториално образувание в състава на Молдова. Докато сепаратистките тенденции в Приднестровието, изглежда, за момента са затихнали, в Гагаузия напрежението постоянно се подклажда. Там вече имаше два референдума против ЕС, завършили с над 90 на сто гласове против евроинтеграцията. Отделно местните власти настояват за отцепване от Молдова, ако тя реши да се обедини с Румъния. Нищо че за такова нещо говорят само крайните румънски националисти.

В началото на седмицата ЕС санкционира ръководството на Гагаузия начело с лидерката й Евгения Гуцул. Те бяха наказани за дестабилизиране на Молдова.

„Русия засили опитите да подкопае демокрацията в страната и европейското бъдеще на Молдова, включително с дезинформация и стремеж за купуване на гласове. Осъждаме тези действия. Те се нуждаят от отговор“, заяви вчера говорител на Европейската комисия.

Той обаче не пожела да отговори на въпрос на Клуб Z дали страната ще загуби статута си на кандидат-член в случай, че на референдума за ЕС спечелят противниците на евроинтеграцията.