Отиде си операторът и режисьор Радослав Спасов, съобщиха негови колеги. 

Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми – „Мера според мера“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Авантаж“, „Вилна зона“, „Време разделно“, „Служебно положение ординарец“, „За къде пътувате?“.

Режисьор е на „Сирна неделя“, „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“, припомня БТА.

Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 г. в село Остров, Врачанско. Като ученик е участвал в художествената самодейност в училищния драматичен състав. Кандидатства в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а неуспехът при кандидатстудентските изпити го отвежда през 1966 г. в Киноцентъра, където започва работа като общ работник. През 1967 г. печели конкурс за асистент-оператори. От януари 1968 г. започва работа като първи асистент на кинооператора Димо Коларов. 

От 1967 до 1971 г. учи задочно специалност „Операторско майсторство“ във Висшия държавен институт по кинематография в Москва. През 1978 г. специализира във Франция.

През 1971 г. е общият дебют на Радослав Спасов и режисьора Георги Дюлгеров - филмът „Изпит“. Двамата се запознават при следването си в Москва и са приятели повече от 50 години. Работят заедно по филмите „...И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Трампа“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „Лагерът“ (1990), „Черната лястовица“ (1996), „Лейди Зи“ (2005), „Козелът“ (2009).

Радослав Спасов е снимал повече от 25 филма, сред тях са „Вилна зона“ (1974), „Самодивско хоро“ (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Пантелей“ (1978), „Служебно положение – ординарец“ (1978), „Лачените обувки на незнайния воин" (1979), „Последни желания“ (1983) , „За къде пътувате?" (1986), „А сега накъде?“ (1988), „Време разделно" (1988), „Време на насилие“ (1988), „Резерват“ (1990), „А днес накъде?“ (2007), документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева, Христо Явашев-Кристо. Работил е с режисьорите Методи Андонов, Едуард Захариев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.

В края на февруари 1993 г. по екраните се прожектира филмът "Сирна неделя". С него Радослав Спасов дебютира като режисьор и сценарист. Филмът е предвиден за селекцията на фестивала в Кан. През 1994 г. „Сирна неделя" печели наградата на филмова къща „Глобо“ за най-добър филм за малкия екран по време на фестивала „Златната роза“ във Варна. Същата година получава и специална награда от фестивала в Котбус, Германия. По време на награждаването член на журито, който обяснява мотивите за наградата, казва, че „това може би е първият филм от бившите соцстрани, който поглежда към миналото с усмивка, без да предизвиква отрицателни емоции“. За 100-годишнината на киното филмът е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, Швеция, където са показани филми от всички европейски страни. 

Радослав Спасов е режисьор и на филмите „Откраднати очи" (2005), „Пеещите обувки" (2016) и „Живи комини" (2018). „Откраднати очи“ е по сценарий на Радослав Спасов и Нери Терзиева. През 2005 г. филмът печели наградата на „Кодак“ за най-добър български игрален филм на 9-ия „София филм фест", наградата „Сребърен Георги" за главна женска роля на Московския кинофестивал, наградата на публиката в официалната конкурсна програма „Толерантност" на Международния кинофестивал „Палич" в Сърбия, голямата награда на публиката на 32-то издание на фестивала във Вюрцбург, Германия. През 2005 г. филмът участва в официалната конкурсна програма „На изток от запада", в Карлови Вари. През 2006 г. печели специалната награда на Червения кръст на фестивала „Златна нимфа" в Монте Карло и наградата „Сребърна роза" на Международния фестивал в Бергамо, Италия.

Радослав Спасов е бил председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, бил е член на съвета на директорите на „Бояна филм" ЕАД, бил е и член на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци. От 1996 до 2000 г. е председател на сдружение „Филмаутор“.

Носител е орден „Кирил и Методий" първа степен, медал „1300 години България" и званието "Заслужил артист". През 2023 г. получава „Наградата на София", връчвана от Столична община, за принос към седмото изкуство по повод неговата 80-годишнина.