Демократичната общност в България има сериозен проблем с отношението си към показните акции на „Възраждане“. Последният пример беше недостатъчно силната реакция срещу телевизионната агресия на Костадин Костадинов срещу журналистката Мария Цънцарова миналата седмица. Подобен беше ефектът и от поведението след някои от законодателните инициативи на партията – например Закона за регистрация на чуждестранните агенти или за т.нар. джендър пропаганда в училище.

За какво става въпрос? С две думи - Костадин Костадинов и формацията му на практика са основни бенефициери от критиките и шума, които опонентите им, макар и по напълно основателни поводи и добронамерено, генерират с реакциите си срещу тях. Защото не може да се мълчи при брутализирането на свободното слово, примитивна прокремълска пропаганда, унижаваща България или популистките инициативи, заплашващи да взривят и без това крехката и недоносена демокрация.

Нито една от акциите на Костадинов не е случайна, импулсивна или непланирана, както може би изглежда на пръв поглед. Българските журналисти са лесна цел, която не може да разчита на колективна професионална или обществена солидарност, или на друг тип ефективни защити. В допълнение немалко хора по презумпция гледат на тях като на неизменна част от статуквото. Затова и отношението на Костадинов към журналистката от бТВ не можа да предизвика масова симпатия или съчувствие, а само закъсняла реакция от работодателя ѝ. Същото беше и при останалите публични линчове на представители на медиите от предишни години.

Стрес тест за демокрацията

„Възраждане“ тества границите на позволеното, засега успешно. Няма еднозначна нито институционална, нито обществена съпротива срещу поведението ѝ. А такава безспорно е необходима. Защото последното внасяне на закона за чуждестранните агенти в 51-ия парламент например беше отхвърлено, но само около месец по-рано депутатите приеха забраната на т.нар. джендър пропаганда в училище.

Законът за агентите не е толкова законопроект, колкото изключително сполучлив комуникационен инструмент. Дори и никога да не може да бъде приет даже разводнен негов вариант, той ще продължи да налива вода в мелницата на националистите, увеличавайки популярността им, като непрекъснато попада в медийния дискурс.

Вълните от възмущение и осъждане впрочем усилват още повече ефекта от стратегиите не само на „Възраждане“, но и на останалите политически играчи, твърдящи, че представляват антисистемна алтернатива като „Величие“, „Меч“ и другите. А според социологически проучвания партията на Костадинов дори ще се бори за второто място на изборите в неделя.

Без лесни решения

На повърхността проблемът с отношението към „Възраждане“ може да изглежда предимно комуникационен, но всъщност е много по-дълбок. И за съжаление, в средносрочен план не се очертават лесни решения.

Причината е, че е нужно да се премине отвъд лозунгите и колективното посочване с пръст на виновника - по съвпадение и основен бенефициер именно на осъдителните реакции - към нещо подобно на солидарност на всекидневна база срещу фашизоидните тенденции в българската политика.  

Колаж Клуб Z

Посланията като тези на "Възраждане" ще стават все по-популярни и атрактивни за публиката. Безскрупулното поведение, опростенческите (и погрешни) решения на сложни проблеми, екстремните позиции, независимо от коя част на политическия спектър са, вече почти десетилетие остават най-печелившият подход за привличане на аудитория. Причината е най-вече в съвременния информационен свят, страдащ от прекомерно объркване и свръхдоза дигитален шум. В него социалните медии са крайно фрагментирани, а традиционните български – непоносимо овладени.

„Възраждане“ и Костадин Костадинов са много по-траен и дългосрочен проект от „Атака“ и така - далеч по-опасен. Лидерът на националистическата партия нееднократно имаше възможност да кешира подкрепата на парламентарната си група, по подобие на Волен Сидеров, и да застане зад някои от проектите за правителство в последните парламенти. Той обаче не го направи. Костадинов правеше впечатление с устойчивост, още докато беше част от ВМРО и зам.- председател на дългогодишния лидер Красимир Каракачанов.

Властовият център е в София, не в Москва

Впрочем, много по-опасни от очевидните, но все пак хиперболизирани руски връзки на „Възраждане“, са българските. Това не е антисистемна партия, бореща се срещу статуквото, а майсторски отгледана паркетна, макар и шумна, опозиция, която обира гласовете на недоволните. Когато стане наистина необходимо, тя гласува по ключови теми с реалния властови кръг, раздаващ картите – ГЕРБ, нерядко и с ДПС (отпреди разцеплението).   

Поведението на прокуратурата също е показателно за това. В края на миналата година обвинението изпра Костадин Костадинов за фейсбук призива му срещу демократичната общност: "тази уродлива измет да бъде унищожена". Изказването бе пар екселанс език на омразата, независимо че българският Наказателен кодекс не дава конкретна дефиниция за това явление. В последното десетилетие с подобно усърдие прокуратурата е избелвала най-ценните си политически партньори от ГЕРБ и ДПС. В резултат националистът бе окуражен да продължава с аналогични изяви. Поредният пример, този път отпреди 4 дни, отново от фейсбук профила му е: „провеждането на операция „Чисти ръце“ в медиите става все по-наложително!“

Вероятно обаче за успеха на стратегията на „Възраждане“ спомагат не толкова „гениалните“ комуникационни умения на Костадин Костадинов или дългата ръка на Кремъл. По-възможната причина за това е атомизираността и хроничната неспособност за обединение на българската демократична общност. Дори и около напълно базови общи интереси.