Миналата седмица лидерите на ЕС участваха в среща на върха в Брюксел, на която миграцията бе на първо място в дневния ред, пише в. "Гардиън". На срещата правителствените ръководители от ЕС се опитаха да начертаят общ курс по миграционната политика. Понастоящем страните членки са в противоречие по въпроса дали са необходими по-строги мерки като граничен контрол и прехвърляне на процедурите за предоставяне на убежище на външни изпълнители, както и по въпроса за легитимността на едностранните мерки за граничен контрол, налагани от отделните страни.

През април тази година ЕС прие новия си "пакт за убежище и миграция" след продължили почти десетилетие и често напрегнати преговори, последвали миграционната криза от 2015 и 2016 г., по време на която в блока пристигнаха почти два милиона души, предимно сирийски бежанци, отбелязва британското издание.

Пактът, който бе разкритикуван от правозащитни групи, има за цел да укрепи външните граници на ЕС и да ускори връщането на неодобрените кандидати за убежище, като същевременно разпредели по-справедливо финансовата и практическата тежест между страните членки.

Въпреки това и въпреки че незаконната имиграция в ЕС значително е намаляла в сравнение с 2015 г. (и е намаляла с повече от 35% за тази година в сравнение с 2023 г.), в блока се заражда ново антиимиграционно настроение, което до голяма степен се дължи на изборния успех на крайнодесните партии, коментира вестникът.

Антиимигрантски, крайнодесни и националноконсервативни партии са на власт в седем страни от ЕС - от Финландия до Италия, и участват в правителство на малцинството в Швеция. Крайнодясната евроскептична Австрийска партия на свободата спечели неотдавнашния вот в Австрия, а "Алтернатива за Германия" постигна исторически успехи на местните избори в Германия.

Във Франция "Национален сбор" на Марин Льо Пен държи в ръцете си съдбата на правителството, чийто премиер нарече настоящите нива на имиграция "често непоносими". В Унгария премиерът Виктор Орбан се обявява срещу "възмутителната и неприемлива" миграционна политика на ЕС.

Дори Доналд Туск, бивш председател на Съвета на Европейския съюз с дългогодишни връзки с Брюксел и настоящ полски премиер, заяви миналата седмица, че планира временно да спре правото да се иска убежище в Полша - добавяйки, че ако се наложи, ще се бори с ЕС по този въпрос, посочва Си Ен Ен.

Този ход бе предприет в отговор на кризата на полската граница с Беларус, която според Европа се подхранва от Русия. В същото време тази мярка влиза в разрез с един от основополагащите принципи на ЕС, отбелязва американската медия. Все по-често европейските центристки лидери изоставят някогашната си либерална реторика по отношение на незаконната миграция, като вместо това застават на позиции, които преди това бяха запазена марка на популистките бунтари на континента.

И докато европейските лидери изразяваха редица различни опасения относно слабостите на пакта на ЕС за миграцията по време на срещата на върха в Брюксел миналия четвъртък, тези, които се застъпваха за по-приветлив подход - като испанския премиер Педро Санчес - бяха видимо в малцинство, коментира Си Ен Ен.

"Повечето политици в Европа знаят, че не могат да спечелят по въпроса за миграцията, освен ако не предложат нещо подобно на това, което предлага Туск", казва Яцек Кухарчик, председател на базирания във Варшава мозъчен тръст Институт по обществени въпроси.

Туск разполага с политическия капитал в Европа, за да действа по този начин и добре осъзнава, че въпросът за нелегалната миграция може да свали от власт едно центристко правителство, ако то отстъпи позиции на крайната десница, смята коментаторът. Френският президент Еманюел Макрон едва избегна този резултат това лято, а партията на германския канцлер Олаф Шолц изостава от крайнодясната "Алтернатива за Германия" в проучванията на общественото мнение.

В Полша, както и в голяма част от Европа, "избирателите очакват, че сигурността на границите и контролът върху миграцията са приоритет", казва Кухарчик. "Има много малко пространство за маневриране за всеки политик", добавя той.

В плана на Туск все пак има някои уговорки, посочва Си Ен Ен. Той е по-целенасочен към кризата на границата с Беларус, отколкото предполагаше първоначалната формулировка и пътят му да се превърне в закон е несигурен. Той също така не е съвсем нов - Финландия работи по подобен план от по-рано тази година - и представлява ескалация, а не пълна промяна в позицията на Туск по отношение на сигурността на границите, която винаги е била съсредоточена върху усилията за отблъскване на масово преминаване на хора от Беларус.

Показателно е обаче, че повечето от тези подробности липсваха в първоначалното съобщение на премиера, посочва Кухарчик. "Туск нарочно засили посланието, за да привлече вниманието", обяснява той. "Разказът за миграцията и сигурността беше нещо, което "Право и справедливост" използваше много успешно през годините. Сега Туск им го открадна и го обърна срещу тях".

Германският канцлер Олаф Шолц, от друга страна, чиято партия е напът да загуби властта догодина, изглежда реагира бавно на обществения гняв, разпален неотдавна от смъртоносна атака с нож в град Солинген, отбелязва американската медия. Заподозреният беше идентифициран като 26-годишен сириец с предполагаеми връзки с "Ислямска държава", който е трябвало да бъде депортиран.

Дни по-късно "Алтернатива за Германия" спечели първата изборна победа за крайнодясна партия в страната от нацистката ера насам - пробив, който стресна Европа.

Този контекст повлия на внезапния ход на Шолц да въведе проверки по западните граници на Германия в допълнение към проверките, които вече бяха въведени по източния ѝ фланг. Унгария и Словакия също предприеха подобни стъпки.

Всичко това поставя под въпрос дали дългогодишните принципи на Шенгенското пространство могат да оцелеят в една продължителна епоха на нарастваща миграция и популистки политики, посочва Си Ен Ен.

Рядък глас на несъгласие със залитането вдясно по отношение на политиката за миграцията дойде от испанския премиер Педро Санчес, който казва, че миграцията влияе добре на испанската икономика, пише сп. "Политико". В отговор на журналистически въпрос за т.нар. центрове за връщане на мигранти на пресконференция след срещата на върха в Брюксел, той заяви: "Ние не подкрепяме този вид формулировки, те не решават никакви проблеми и създават други".

Междувременно обстановката с миграцията в момента изобщо не е спешна или извънредна, твърди испанският в. "Паис", цитирайки данни от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс), според които притокът на нелегални мигранти към ЕС постепенно намалява. Цифрите разказват една история, но политическият разказ върви в друга посока, диктувана от крайната десница, коментира изданието. Европа е далеч от миграционна криза, но политическите ветрове се променят и строгият дискурс набира сила, посочва вестникът.

В крайна сметка реакцията на страните от ЕС е такава, каквато винаги е била - пълна бъркотия, оставяща лошо впечатление, обобщава австрийският в. "Клайне Цайтунг". Инерцията за постигане на реален напредък по въпроса за предоставянето на убежище сега е по-голяма от всякога, посочва изданието. Сложността обаче е в това да се отдели редовната от нередовната миграция и да се намери ефикасен изход от настоящата погрешна политика в областта на предоставянето на убежище, който да не оставя поле за действие на популистите, които биха предпочели да премахнат цялата система, добавя то.

Граничният контрол в половин Европа, макар често да съществува само на хартия, е израз на безпомощност, коментира "Клайне Цайтунг". С него проблемът с предоставянето на убежище просто се прехвърля на съседната държава, вместо да се търси общо решение. И колкото повече страните се опитват да се справят сами, толкова по-трудно става това, заключава австрийският ежедневник.

БТА