„Русия може да нападне на по-широк фронт в Европа, не само в Украйна. Затова не можем да подминем този риск. За да бъдете подготвени, трябва да пресметнете всички рискове, които можете да си представите.“

Така отговори на въпрос на Клуб Z бившият финландски президент (2012-2024) Саули Нинистьо. Той изготви и представи днес доклад за засилването на гражданската и военна подготовка и готовност на Европа. Документът бе поръчан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която също участва в представянето.

Повод за въпроса ни бе, че според доклада "наблюдаваме нарастваща заплаха от въоръжена агресия пряко срещу страна членка на ЕС". Нинистьо обаче не споменава конкретна държава нито в документа, нито в отговора на въпроса ни. Но заяви, че "в доклада се опитваме да идентифицираме всички съществуващи и възможни рискове".

През тази година се очаква Русия да похарчи повече за отбрана, отколкото всички страни от ЕС, взети заедно, изтъкна Урсула фон дер Лайен по време на представянето на документа.

Според доклада други заплахи за ЕС са всепроникващите ефекти на климатичните промени и все по-наглите хибридни кампании, включително опасността от големи кибератаки и саботажи.

Съюзът и неговите страни членки все още не са напълно подготвени за най-лошите сценарии за междусекторни или многоизмерни кризи, смята Нинистьо. В доклада са очертани начини за противодействие.

Един от тях е увеличаване на европейските усилия в сферата на отбраната и отключване на потенциала за стоки с двойно предназначение. Това включва разработка на пакет от отбранителни способности на ЕС за следващото десетилетие.

Трябва да бъде увеличен и капацитетът на Европа за осигуряване на средносрочна и дългосрочна подкрепа за Украйна. Това означава по-нататъшно увеличаване на капацитета на военното производство. ЕС трябва да бъде готов за запълни възможните „дупки“ в случай на намаляване на военната помощ от страна на САЩ. Очевидно се визира евентуална победа на Доналд Тръмп на президентските избори на 5 ноември.

Необходимо е също така засилване на сътрудничеството в производството на стоки с двойно предназначение и сътрудничество межу гражданския и военния сектор на ниво ЕС.

Трябва да се работи приоритетно върху транспортни коридори с двойно предназначение, по които да има военни придвижвания. Става дума също така за разширяване на веригите за снабдяване с гориво на въоръжените сили по тези коридори, съхраняване и стратегически запаси на енергия, минерали и други критични стоки, болници и медицински услуги, осигурена от правителствата навигация в Космоса, комуникационни услуги и услуги за наблюдение и др.

Зловредните играчи трябва да бъдат надхитрени, за да бъдат възпрени хибридните атаки. Това е друг от начините за борба със заплахите.

Увеличаването на зловредните дейности на територията на ЕС показва все по-наглия и агресивен вид на хибридните дейности от страна на Русия и други вредни играчи. За целта е необходимо постепенно засилване на европейските разузнавателни структури към създаването на пълноценна служба на ЕС за сътрудничество в сферата на разузнаването.

Трябва също да бъде засилен капацитетът на ЕС за „възпиране чрез недопускане“. Това включва съвместни действия, които да затруднят в най-голяма степен враждебните разузнавания да действат в Общността. Зловредните играчи могат да се възползват от различията в контраразузнавателните практики на страните членки, законите и недостатъчното споделяне на трансгранична информация.

Необходимо е създаване на мрежа против саботажите, за да могат страните членки да отговарят на тях и да ги предотвратяват.

Засилването на капацитета на ЕС за „възпиране чрез наказание“ може да бъде основата за отговор на хибридните заплахи. Чрез преценка на всеки отделен случай ще бъде осигурен публичен достъп до криптирани разузнавателни данни, съдържащи оценки. Това може да бъде ефективен начин за отнемане на инициативата и изпреварването на зловредните играчи.

Разработването на Европейска рамка за инвестиции за подготовка и готовност ще придставлява подкрепата за превръщането на ЕС в един напълно подготвен за заплахите съюз, заключава Саули Нинистьо. За целта могат например да бъдат използвани поне 20 на сто от цялостния европейски бюджет.

През март, малко след като сдаде президентския пост във Финландия, гой бе натоварен от Урсула фон дер Лайен да изготви доклада.

„Знаем, че амбициите на Путин не свършват в Украйна. Точно обратното - Путин говори за своята историческа мисия и това е много познато на финландския народ. Той се е научил да живее в непосредствена близост до такъв непредсказуем и агресивен съсед и това е оформило в дълбочина вашето общество“, обърна се тогава Фон дер Лайен към Нинистьо.

През 1939 избухва конфликт между СССР и Финландия, известен като Зимната война, който приключва през март 1940 г. След подписването на пакта „Молотов-Рибентроп“ СССР настоява за териториални отстъпки от Финландия, но среща отказ и напада съседа си. Макар в крайна сметка да получава исканите територии, Съветският съюз дава близо 130 000 жертви след добре организирана съпротива от финландска страна. Смята се, че Зимната война подтиква нацистка Германия да нападне СССР.