„Република Северна Македония (РСМ) все още не е приела необходимите конституционни промени с цел включване в конституцията на гражданите, живеещи в пределите на държавата и които са част от други народи, като българите.“

Това се казва в огласения днес годишен пакет на Европейската комисия за разширяването на ЕС. Той бе представен от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей и върховния представител за външната политика Жозеп Борел. Данните са за напредъка на кандидат-членките от Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия и Турция.

Докладът критикува РСМ и за спирането на изграждането на коридор номер 8.

Скопие се ангажира да започне и да извърши тези промени след приемането на заключенията на Съвета на ЕС от 18 юли 2022 г. , припомня документът.

Не е било постигнато необходимото мнозинство от две трети в парламента за споменатата промяна в конституцията. В преамбюла освен българите трябва да бъдат включени още пет народности – хърватите, черногорците, словенците, евреите и египтяните. (Като египтяни се определят част от ромите в РСМ – б.р.)

За обхванатия от доклада период отношенията между София и Скопие са били фокусирани върху следващите стъпки на бившата югославска република в процеса на преговорите. Остава важно постигането на осезаеми резултати за добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, включително Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и протокола към него. През октомври 2023 г. в Скопие бяха проведени срещи на експертните работни групи за наблюдение на прилагането на Договора. Няколко срещи проведе Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. През последните месеци отрицателен ефект върху отношенията между двете страни имаха изказванията на отделни политици. Необходими са по-нататъшни усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение.

Северна Македония е постигнала добро равнище на подготовка в сферата на трансевропейските транспортни мрежи. В обхванатия от доклада период е отчетен ограничен напредък.

Не са изпълнени препоръките в тази област на Европейската комисия от миналата година и затова те остават в сила, е отбелязано в документа. Един от ангажиментите на РСМ е да ускори напредъка в изграждането и завършването на железопътната връзка по коридор номер 8 с България.

Работата по него напредва, но третата фаза от проекта при Крива Паланка, на границата с България, бе прекратена от националните власти. Необходими са постоянни допълнителни усилия за ускоряване на напредъка по коридор номер 8 и други приоритетни секции на основната мрежа и по железопътната линия, и по шосето.

Няма никакво развитие в сферата на Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) в Северна Македония. България е една от едва 9-те страни членки на ЕС, чийто граждани имат достъп до държавни здравни услуги и някои частни медицински заведения в РСМ.

РСМ трябва да продължи да продължава прилагането на свързаните с ЕС реформи, най-вече тези от преговорната глава „Основополагащи въпроси“. Става дума по-специално за правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Необходимо е засилване на доверието в съдебната система. Не трябва да отслабва стремежът за справяне с корупцията, включително чрез добри резултати в разследването, преследването и окончателните присъди за подкупи по високите етажи.

Скопие продължава изцяло да се съобразява с прилагането на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС.

Белград трябва да финализира разрешителния процес за газовия интерконектор „Сърбия-България“ и да го пусне в действие, се казва в доклада за Сърбия.

Работите по него приключиха през декември 2023 г. За съжаление обаче, търговските операции по интерконектора бяха забавени, изтъкват от Европейската комисия. Сърбия трябва да гарантира режим на неограничен достъп за трети страни, да приложи открита процедура за запазване на капацитет на недискриминираща основа и да премахне всякакви пречки за нови играчи на пазара.

Турция е критикувана за това, че не изпълнява изцяло подписаното с ЕС двустранно споразумение за реадмисия на граждани на трети страни. Анкара продължава да настоява, че няма да го прави, докато не бъдат махнати визите за турски граждани за държави от Шенгенското пространство. За обхванатия от доклада период не е имало реадмисия на гражданин на трета страна от България в Турция.