„Надявам се силно мирът да победи войната. Вярвам, че нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Считам, че ресурсите и усилията, които полагаме, за да подпомогнем Украйна да победи, не са загубени пари. Те са инвестиция в нашата сигурност. Украйна воюва за нашата сигурност.“

Така българският кандидат-еврокомисар Екатерина Захариева отговори на въпрос на евродепутата Петър Волгин по време на изслушването й в Европейския парламент.

Захариева е номинирана за комисар по стартъпите, иновациите и изследванията. Изслушването е пред парламентарната Комисия по промишленост, научни изследвания и енергетика. На него гостува и Комисията по култура.

Волгин, който е депутат от крайнодясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) попита Захариева дали счита, че европейската политика в областта на иновациите трябва да е свързана със сектора на отбраната. Той попита също може ли милитаризираща се Европа да осигури средства за развитие и добра социална среда за стартъпи.

Българският евродепутат припомни, че има предложение в Европа да бъде създадена агенция по подобие на американската ДАПРА, занимаваща се с модерни проекти в сферата на отбраната. И обобщи:

„Ще успеете ли да предотвратите превръщането на изследванията и иновациите в поредната област, в които войната ще победи мира, или ще жертваме всичко, за да подкрепяме неясно докога управляващите в Киев?“

„Не Европа или Украйна започнаха тази война. Започна я Русия. Да, имаме нова геополитическа ситуация. И Европа трябва да работи за подобряване на сигурността си. Едното – изследвания и иновации в гражданската част, съвсем не е противопоставяне на това да имаме – и аз го подкрепям – повече средства и иновации за изследвания в отбраната“, каза Захариева.

Тя изтъкна, че програмата „Хоризонт Европа“ няма връзка с иновациите и науката в отбраната. Но бе категорична, че Европа да увеличи значително ресурсите за изследвания и иновации в отбраната, макар това да не е част от нейния ресор.

Колкото до ДАРПА, Захариева би желала агенциите в Европейския съвет за иновации да имат подобен подход на работа. Тя даде пример с това, че ДАРПА е най-голямата финансираща институция в САЩ за борба с рака.

„Т.е. много често изследванията и иновациите, свързани с отбраната, водят до изключително висока добавена стойност за населението“, изтъкна Захариева.

Политиката неизбежно съпътстваше изслушването. Освен за Украйна, стана дума и за ситуацията в Близкия изток.

„Как ще гарантирате, че средствата за израелските университети отиват за мир и човешките права, а не за ощетяване на международното право?“, попита датчанинът Пер Клаусен от радикалната левица, като визира случващото се в ивицата Газа.

Нито един финансиран от „Хоризонт Европа“ проект не е свързан с отбрана. Захароиева увери, че генералните дирекции в Европейската комисия проверяват всички проекти, свързани с израелски изследователи. Тя не подкрепя закриването на програмата въз основа на която и да било националност, тъй като това би било дискриминация.

Програмата се опитва да достигне и до палестинските учени, колкото и да е трудно, каза още Захариева. Предвидени са два проекта в тази насока.

Българският кандидат-еврокомисар обеща да насърчи ролята на жените в изследванията и иновациите. Намерението й е да постигне поне 50 на сто участие на нежния пол в комисии, свързани с рамковата програма „Хоризонт Европа“. Насърчаване на ролята на жените е сред основните приоритети, които Захариева обяви като част от дейността си, ако бъде одобрена за комисар.

„Жените са повече от мъжете при висшистите. Но заемат едва една от четири висши длъжности в областта на научните изследвания“, посочи Захариева.

Тя очерта и другите си приоритети.

Укрепване на европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт. Страните членки трябва да постигнат изразходване на 3 на сто от своя БВП за изследвания и иновации. Днешните 2,3 процента не са достатъчни. Необходими са национални планове за постигане на тази цел. Много е важно да не бъде допуснато изтичане на мозъци. Трябва да се гарантира петата свобода – на движение на учени.

Осигуряване на стимул за стартъпи и скейлъпи. (Стартъп е компания с кратка история на основната й дейност и изискваща финансиране. Скейлъп е фирма със среден годишен растеж на броя служители или оборот, по-голям от 20% годишно за период от 3 поредни години, с поне 10 служители в началото на периода на наблюдение – б.р.)  Всеки стартъп, който се мести в трети страни в търсене на капитал, е загуба за европейски ресурси и работни места. Трябва да се сложи край и на изтичането на иновации.

Насърчаване на капацитета в ключовите технологии. Като добър пример Захариева изтъкна ваксините срещу COVID-19, спасили живота на много хора. Кандидат-еврокомисарят обеща и зда помогне за създаването на Изследователски съвет за изкуствен интелект (ИИ).

ЕС трябва да инвестира повече ресурси в научните изследвания, настоя Захариева. Смята се, че генеративният ИИ че ще добави между 2 и 4 трилиона евро към различни сектори – от фармацевтиката до промишленото производство. Една трета от намаленията на въглероден диоксид ще дойдат от зелени технологии, които още не са на пазара.

Инвестициите в изследванията и иновациите в ЕС са по-ниски в сравнение с тези в САЩ, Китай и Япония, изтъкна Захариева. По думите й. некоординираните изследователски усилия в страните членки също затрудняват постигането на високи резултати. Тя обеща да работи за промяна на тази тенденция.

„Разполагаме с 2 милиона интелигентни хора, които правят Европа сила в глобалните изследвания и инвестиции“, заяви българският кандидат за ЕК.

Голямата ни разлика със САЩ и Япония е в частните инвестиции в изследванията и иновации, отговори Екатерина Захариева на въпрос на българската евродепутатка Ева Майдел от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) заще макар да е научна суперсила, Европа изостава в конкурентоспособността. Само 40 на сто от европейските дружества влагат пари в тези сфери. Докато н САЩ това правят 56 на сто, а в Япония и Южна Корея - още повече.

Социалистката Цветелина Пенкова, която е и зам.-председател на парламентарната комисия, попита на какъв етап е ЕК в изготвянето на дефиниция за стартъпитеиращите предприятия, какви са законодателните инициативи, за да бъдат задържани младите предприемачи в Европа и какви допълнителни финансови механизми могат да се предвидят за насърчаване на частните инвестиции в иновациите и технологиите. 

„Без легална дефиниция на това какво е стартъп не можем да определим обхвата на този режим”, отговори Екатерина Захариева.

Според нея трябва да се направи анализ колко компании, регистрирани в ЕС, ще бъдат засегнати. В Европейския акт за иновации има сериозни проблеми с тестването на продуктите. Друг проблем е, че Европа изостава изключително в сравнение със САЩ по отношение на обществените поръчки.

28-и режим за стартъпите

Едно от най-важните според Захариева неща е рамка за т.нар. 28-и режим. Тя обеща да работи за това заедно с ирландеца Майкъл Макграт, номиниран за еврокомисар по правосъдието.

Този режим би подпомогнал превъзмогването на разликите в корпоративното законодателство в различните страни членки.

28-ият режим представлява отделна правна рамка в ЕС, която се прилага заедно с националните правни режими на страните членки. Страните по сделките, които се намират на територията на ЕС, могат да избират дали тази рамка да се прилага вместо националното законодателство на съответните държави. Правилото се нарича 28-и режим заради броя на страните в ЕС, който е 27.

Идеята е 28-ият режим да бъде надграден и зад тази кауза застават предприемачите и компаниите за рисков капитал. Инициативата носи името EU Inc и стартиралата на 14 октомври петиция в нейна подкрепа вече е събрала около 11 хил. подписа. Нейната основна цел е да обедини стартъп екосистемата в Европа.

Захариева започна встъпителното си слово на български, но след това премина на английски. На български тя отговори само на сънародниците си сред евродепутатите.

Изслушванията на кандидат-комисарите започнаха вчера. Всяко от тях бе съпроводено с едноминутно мълчание в памет на жертвите на наводненията в Испания.