На 27 октомври се проведоха поредните парламентарни избори в страната. Избирателната активност надмина предвижданата от социологическите агенции и според окончателните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) достигна 38,94%. 

След съставянето на избирателните списъци, според указанията на ЦИК на територията на страната имаше 9353 секции с над 300 избиратели, в които гласоподавателите можеха да изберат как да дадат своя вот – дали чрез машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена само по една машина.

От информацията, оповестена от ЦИК, стана ясно, че в изборния ден 116 машинни устройства в страната са били извадени от употреба (4 от които заради липса на ел. захранване).  

Преди вота отново имаше спорове около хартията за устройствата. И в изборния ден станахме свидетели на проблеми, свързани с отпечатването на празни или по-къси бюлетини. Този път ЦИК предварително разпрати указание до районните избирателни комисии в деня преди изборите. В него Комисията инструктира членовете на СИК да допускат гражданите повторно да гласуват с хартиена бюлетина при подобни случаи с машинното гласуване. 

Гласуването в секциите с машинни устройства 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда анализира официалните данни за изборните резултати, публикувани от ЦИК в отворен формат след края на изборите.

Данните показват, че избирателите по списък в смесените секции с машинен и хартиен вот в страната са били общо 6 307 568, а гласуавалите в тях са 2 232 371 души (или 35,4%). Подадените действителни гласове са 2 190 328, а недействителните са 41 852.

С машина са гласували 41,70% от избирателите или 931 007, а с хартия – 58,3 на сто или 1 301 364 души.

Как изглежда разпределението на вота в тези секции може да видите в графиката по-долу: 

Прави впечатление, че в трите района в София-град избирателите най-често са подавали гласа си с машина. Водещ е 23-и избирателен район с 65,51%, следван от 24-и с 63,75% и 25-и избирателен район с 57,76 на сто.

На другия полюс по използване на машините са гласувалите в районите Кърджали – 14,36%, Разград – 18,55% и Търговище – 19,07%. 

Подробно разпределение на съотношението между избирателите, гласували с машина и хартия, по избирателни райони може да видите в следващата инфографика. 

Разпределението на машинния вот сред партиите и коалициите от новия парламент показва, че в най-малка степен по този начин гласуваха симпатизантите на фракцията на ДПС около Ахмед Доган – "Алианс за права и свободи". Едва 12,29 на сто от нейния вот в секциите със смесено гласуване е даден на машинни устройства. Другата фракция – ДПС-Ново начало на Делян Пеевски, е получила 13,79% от гласовете си машинно, следвана от ГЕРБ-СДС с 33,02%. 

Най-голям е делът на машинния вот сред поддръжниците на коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" – 75.75%, следвани от "Има такъв народ" – 63,81 на сто и МЕЧ – 69,51%.

В 487 секции няма нито един подаден глас на машинните устройства. На обратния полюс е секция 234616005 в столичния кв. Студентски град в 23-и избирателен район, в която от 596 гласували с машина са подали своя вот 466 човека. 

Най-впечатляваща обаче е втора секция в гр. Джебел. В нея от 367 гласували само 1 е подал хартиена бюлетина. Там ДПС-Ново начало получава 94% от гласовете (или 343 гласа). И докато данните показват, че избирателите на тази формация в страната изключително рядко са предпочитали машинния вот, то в тази секция всички, подкрепили партията, са използвали именно машинно устройство.

Според данните има още 4 секции в страната, в които само 1 глас е подаден с хартиена бюлетина. Две от тях са в район Кърджали, където гласовете в най-голяма степен са били в подкрепа на ДПС-Ново начало (съответно с. Добринци, и с. Вишеград). Независимите наблюдатели от мрежата на Институт за развитие на публичната среда на терен в района на Кърджали посочват, че местните симпатизанти на двете фракции на ДПС са съветвали избирателите да гласуват с машина в секциите, в чийто състав са назначени членове от другото крило на партията.

Гласуването в секциите с хартиени бюлетини

Гласуване (само) с хартиени бюлетини имаше в 2525 секции в страната (които не включват подвижните избирателни кутии и корабната секция). Данните от тях показват, че в списъците им са били включени общо 347 168 избиратели. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 173 409 души, т.е. избирателната активност е била 49,95%. От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 5141 или 2,96%. 

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за осемте партии и коалиции, получили представителство в 51-ото Народно събрание. Тези политически субекти са събрали общо 154 442 гласа (или 89,06 на сто).

Следващата графика представя подробна информация за секциите с хартиени бюлетини:

Резултатите показват, че симпатизантите на формациите, които върнаха “смесеното” гласуване с бързи промени в Изборния кодекс в края на 2022 г., в най-голяма степен са се възползвали от възможността да гласуват с хартиени бюлетини. 

Една от секциите, в които има 100% избирателна активност, е осма секция в гр. Царево (избирателен район Бургас), където освен всички 182-ма избиратели по списък са гласували и шест човека, дописани в изборния ден. Гласовете на избирателите си поделят почти по равно от ДПС-Ново начало (84 гласа) и ГЕРБ-СДС (77 гласа). За отклоненията в изборните пристрастия на хората там вече стана ясно и на предишни избори, като показателен е материалът “Контролираният вот” на журналиста Генка Шикерова за Свободна Европа.  

За методологията на гласуване

Сред основните предимства на машинното гласуване е липсата на недействителни гласове. Ако устройствата се използват в пълния им капацитет, ще се улесни и работата на секционните комисии, особено по отношение на преброяването на резултатите в края на изборния ден, а и ще се избегнат грешки и злонамерени действия от страна на членовете на СИК. 

Главно преимущество на хартиеното гласуване пък е физическата следа, която остава на бюлетината и предоставя възможност за проверка и повторно преброяване на резултатите. 

"За съжаление в тези избори станахме свидетели на сериозни проблеми в работата на секционните избирателни комисии и съмнения за честността на вота, довели до искания от различни партии за частично оспорване на резултатите или касиране на изборите. Но технологията на гласуване не може да разреши проблемите с цялостната организация на изборния процес и неговата честност. С оглед на заявките на политическите партии за промени в изборното законодателство, това трябва да е тема, по която техните лидери да са наясно", посочват от Института в заключение.