След като вчера ви представихме какви са точно проблемите с бюджета и как стигнахме до тях, днес е време да ви покажем възможните начини, по които те ще се решат.

Предложените тук решения не са нещо ново, не са "откриване на топлата вода", но са доказано работещи - поне в тази ситуация.

Първо обаче нека разгледаме какво предлага служебното правителство и по-специално финансовото министерство, на което - заради политическата криза - се падна съмнителното удоволствие да изготви предложенията.

Какво предлага МФ?

На първо място трябва да е ясно, че Министерството бави публикуването и внасянето на проектозакона за бюджета в Народното събрание в нарушение на Закона за публичните финанси, който казва, че това трябва да се направи до 31 октомври на настоящата година. Тъй като обаче вмъкването в дефицит от 3% за следващата година ще бъде изключително трудна задача, която ще изисква тежки политически решения за съкращаване на харчовете, то служебната министърка Людмила Петкова заяви, че първо ще провежда срещи с представители на всички партии, за да чуе тяхното мнение по подготвените от нейните експерти мерки.

Именно след такива срещи разбрахме някои от тези планове, които ще коментираме тук.

На първо място - след срещата на МФ с ГЕРБ - стана ясно, че там е било предложено вдигането на осигурителната вноска за пенсия с допълнителни 3 процента. Ако осигуровките бъдат вдигнати с този процент, то това означава номинално увеличение за засегнатите с между 32 лв. и 112,5 лв. на месец. Трябва да се има предвид, че тези идеи трябва тепърва да бъдат обсъждани със социалните партньори - бизнес и синдикати, както и с политическите партии. Те пък от своя страна трябва да решат дали си заслужава рискът да предприемат увеличение на данъчно-осигурителни тежести преди нови възможни избори.

По същество: екипът на служебната министърка Людмила Петкова предлага осигуровката за пенсия от първи стълб - държавният в НОИ, да се увеличи от 14,8% на 17,8%. Това обаче не е всичко, защото 5% от вноската ни от цялата брутна заплата отива и в частния втори стълб, така вноската за пенсии става общо 22,8%. Държавата обаче взима осигурителни пари и за здравеопазване, болнични и безработица, което означава крайна стойност на осигурителните вноски от 30,3% за работещите.

Изчисленията показват, че номиналната ни минимална вноска за пенсия ще скочи до 191,70 лв. Ако към нея добавим и втори стълб стават над 245 лв. Тези, които се осигуряват на максималната сума пък ще дават по 112 лв. повече на държавата всеки месец.

Тогава, а и след срещата с БСП, стана ясно, че МФ иска и допълнителен данък "свръхпечалби" за банките и телекомите. Това е стара идея, която избуя особено силно през последните две-три години, заради простия факт, че кредитните институции бележат огромни печалби, които се удвоиха.

МФ ще предложи също и отмяна на концесиите за подземните и надземните природни богатства на България и вместо тях ще иска въвеждането на данък. Според МФ, той ще донесе допълнителни 500 млн. лв. в хазната. Допълнителното облагане на банките пък ще даде други 200 млн. лв., докато увеличаването на пенсионната осигуровка - цели 1,8 млрд. лв. Дотук общо 2,5 млрд. лв.

Преди време Петкова обяви, че ако не се вземат мерки дефицитът в хазната ще удари 18 млрд. лв. или 9% от БВП. Всичко това означава, че досега обяснените от нас мерки няма да са достатъчни за запълване на "дупката".

Затова от министерството вероятно ще предложат замразяване на очакваното увеличение на заплатите в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната и във висшето образование. Те съответно биха стрували на хазната допълнителни 1,2 млрд. лв. за МВР, което прави общо разход за заплати там 3,7 млрд. лв. В МО трябваше да се дадат други допълнителни 600 млн. лв. към вече даваните 1,7 млрд. лв. или общо 2,3 млрд. лв. Във висшето образование пък общата сума трябваше да стигне до 2 млрд. лв.

Тоест тук имаме спестяване на нови около 2,5 млрд. лв. или общо 5 млрд. лв. само от предложенията на Министерството на финансите. Повечето от тези мерки обаче идват с много висока политическа цена - особено замразяването на заплатите и вдигането на осигуровките и не е ясно дали политическите играчи ще рискуват в среда, в която е почти сигурно, че ще се ходи на нови избори през пролетта. Причината е проста - законът се гласува именно от парламента и партиите ще трябва да обясняват защо са подкрепили подобни мерки. Особено интересна би била подобна подкрепа от ПП-ДБ, в която са архитектите на последните разточителни бюджети и които използваха наратива, че проблеми с дефицитите и тяхното финансиране нямаме, защото икономиката расте.

В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, казва финансовият министър Людмила Петкова. 

Какви са другите възможности?

В следващите редове пък ще ви представим и алтернативни, както и допълнителни на тези мерки, предложени от Министерството на финансите. Някои от нашите идеи са радикални, поне що се отнася до генералната философия, според която се правят публичните финанси, но са изпитани в други държави, които се радват на стабилни резултати. Разбира се, по-голямата част от нашите предложения са практически реформи в редица сектори, защото нашето виждане е, че бюджетът трябва да се грижи за всичко, а не само да осигурява едни пари за харчене.

На първо място нашето предложение избягва вдигането на каквито и да било данъци, така и осигуровки. Единственото, което смятаме, че трябва да се направи е да се върне единната ставка на ДДС за всички сектори и да се приключи с благоразположението към ресторантьорите например.

Дори напротив - предлагаме намаляване на осигурителната тежест, като по този начин се позволи увеличение на разполагаемия доход в населението и бизнеса. Макар че на първо четене това би ударило бюджета, увеличеното потребление на работещите ще компенсира загубата през по-високи постъпления от ДДС. В същото време това потребление ще зависи именно от волята на потребителите, а не от волята на народните представители, които очевидно не са наясно точно какво да правят. Допълнителната вноска в НОИ няма да намали по никакъв начин дефицита там съществено, особено като се има предвид, че министерството въобще не планира да я използва за пенсии, казвайки си още сега, че парите ще постъпят в централния бюджет.

В същото време предлагаме и спестяване на милиарди с отказа на държавата да изгражда инфраструктура като някои магистрали например. Тоест - идеята е възприемане на принципа на концесиите. Това би означавало изграждането и последващата експлоатация на скоростните пътища да се предаде в частни ръце, които да финансират строителството и после да печелят от събиране на такси за преминаване през тях. Така магистралите ще бъдат построени максимално бързо, защото частният играч ще има стимул да строи в кратки срокове, за да започне веднага да печели. Държавата запазва своята изгода, защото на първо място няма да хвърли милиарди за нещо, което може да се направи от фирмите и второ - защото все пак ще получава концесионна такса и приход от данъци от компанията, която оперира съответното трасе. Както се досещате, този принцип би намалил рязко корупцията в сектора и би намалил нуждата от държавни служители, които да отговарят за всичко по процеса. Оттук следва и спестяване по линията на заплатите.

И като заговорихме за държавни служители - общото мнение на експертите е, че техният брой е непропорционално голям на населението и икономическата активност. В този смисъл трябва да се върви към смела и радикална реформа, отрязваща част от чиновническото войнство. Как може да стане това? През ясни структурни реформи, през приватизация на излишни държавни дружества и агенции, които спокойно могат да работят и в частни ръце и няма никаква нужда държавата да взема участие в тяхното управление, още повече да има собственост. Разбира се, публичната администрация трябва да започне да разчита все по-активно на използването на електронни услуги, което разбира се допълнително би намалило броя на държавните служители.

При всички положения държавата трябва да ограници и някои от социалните си разходи, имайки предвид, че те са нецеленасочени и не стигат до истински нуждаещите се от тях, дори напротив - някои са толкова глупаво направени, че от тях се възползват икономически агенти, които в тези моменти могат само да се похвалят.

Разбира се, към всичко това добавяме въздържание от вдигане административно на заплатите в обществения сектор, вдигане на пенсии с по-ниски темпове и постигане на по-добра събираемост по отношение на всички пера, които пълнят бюджета.

И може би - само може би - ще успеем да се справим със ситуацията.

---

* За глупаци - от англ. език.