Покрай решението на Доналд Тръмп да се срещне с аржентинския президент Хавиер Милей като първи лидер след изборната си победа преди 2 седмици, родните, а и чуждестранните медии, продължиха да повтарят и преповтарят един рефрен, който заслужава да бъде развенчан. Този рефрен твърди, че Милей е - освен ексцентричен и различен - най-вече крайнодесен. Той бе "опакован" с клишето още по време на предизборната си кампания от мнозинството западни либерални медии, а българските папагалски повтаряха дума по дума всичко, което попиваха за Милей. Тази тенденция продължи и след избора, и вече 12 месеца след началото на неговото президентство.

Работата обаче е там, че той не е крайнодесен. Не и според общоприетата терминологична реалност в политологията, не и според историческите предпоставки зад "крайнодясното" движение, не и според настоящите глобални примери за него. В този текст ще се опитаме да обясним защо.

Какво е крайнодясното в политиката и икономиката?

Ако се допитаме до Уикипедия, ще разберем, че крайнодясното е термин, определящ качествената или количествената позиция на група хора или отделни личности в дясната политика.

"Крайнодясната политика може да включва антиимиграционно или антиинтеграционно отношение спрямо групи, които смята за по-нисши или нежелани. В най-крайния си вариант екстремно десните движения провеждат политика на потисничество и геноцид срещу групи или отделни лица на основата на приписвана им малоценност.

Крайнодясната политика обикновено включва авторитаризъм, нативизъм, расизъм и ксенофобия. Асоциира се с групи или отделни лица, които изповядват екстремно националистки, ксенофобски, расистки, религиозно фундаменталистки или реакционистки възгледи. Терминът обичайно се използва по адрес на фашисти и нео-нацисти, въпреки че съществуват противоречия по отношение на местоположението на фашизма в десно-левия политически спектър."

Това е накратко определението в световната онлайн енциклопедия. Разбира се, то е неточно и непълно, изключва нюансите и настоящите реалности, но е горе-долу правилно, що се отнася до генералните белези на политическото семейство на крайнодясното.

Днешното крайнодясно е особено лесно за разпознаване, защото залага изключително силно на един от тези белези - нативисткия национализъм. Накратно той може да бъде обяснен като национализъм плюс ксенофобия. Според изследователя на въпроса - професорът по политически науки от Университета в Джорджия Кас Муде, тази идея се основава на "идеята за съществуването на въображаемо „местно“ население, изградено върху културни или етнически характеристики, чиято хомогенност трябва да бъде защитена от всеки елемент, който е чужд и външен за него."

Замислете се за истински крайнодесните партии в България и Европа, въобще по целия свят и ще забележите колко правилно е описанието на Професор Муде. Особено важно е, че този тип национализъм се характеризира с концепцията за хомогенност на нацията - избуял мотив в Европа на фона на мигрантските вълни в последните 10 години.

"Правейки това, крайнодесните движения излагат радикализирано предпочитание към всичко, което може да се определи като принадлежащо към „националната общност“, казва още експертът.

Именно на тази основа съвременната крайна десница предлага ясни протекционистки проекти. Голяма част от крайнодесните движения споделят евроскептицизъм, национализация и антиглобалистическа реторика. Коренът на техните проекти е вярата в национална общност, дефинирана в етнически или културен план, която трябва да бъде защитена от влиянието на външни елементи.

Какъв е тогава Милей?

Макар и новият аржентински президент да е наистина краен в своята икономическа политика, то той не отговаря на нито едно от гореизброените условия да бъде наречен крайнодесен. Да, той може да бъде окачествен като популист, но популизмът е легитимна политическа позиция. В литературата тя е позиция, която адресира своите послания към широки слоеве в обществото.

Когато страната ти е доведена до 9-и пореден фалит за 30 години и ти твърдиш, че управляващият елит е корумпиран и неспособен, то отговаряш на шаблоните за популист, но на практика си човек, който просто казва истината.

Що се отнася до другите белези, по които познаваме крайнодесните политици, в Милей не можем да открием нито един от тях. Най-важната черта - национализъм, съчетан с нативизъм - просто отсъства от политическата философия на Милей. Дори напротив - платформата на Неговата "Ла либертад Аванца" представлява ясна опозиция на нативизма, разпространяван в Аржентина от перонисткото движение.

Ако погледнем отношението му към имиграцията, ще разберем, че отново е далеч от крайните позиции. Първо - в кампанията му за изборите тази тема почти напълно отсъстваше, второ - той е чуван многократно да казва, че е за определени видове икономическа миграция, дори - радикално за него - смята, че тя трябва да бъде свързана с някои видове държавни разходи за нея.

Факт е, че в икономически план Милей е радикален и застъпва идеите на т.нар. Австрийска икономическа школа, призоваваща за минимална намеса на държавата в стопанския живот и прехвърляне на почти всеки икономически агент в частни ръце. Конкуренцията и пазарът са неговите богове и с това се различава най-вече от режимите, които управляваха Аржентина преди него и които докараха страната до състояние на пребит гигант.

Но дори и тук той не може да бъде наречен крайнодесен, защото характерно за крайнодесните режими е да въвеждат протекционистични мерки, защитаващи вътрешните стопански агенти и затварянето спрямо останалия свят. Милей - точно обратното - иска да отвори Аржентина към света и да покани всички възможни чуждестранни инвеститори, които биха имали интерес да влязат в страната.

Единствената теза на Милей, за която можем да се хванем и чрез нея да го приобщим към крайнодясното е неговата позиция по отношение на абортите. Той смята, че те трябва да са забранени, следвайки плътно либертарианската теория, твърдяща, че абортът е нарушаване на принципа на неагресия и настовайки, че противопоставянето на абортите се основава на "неограниченото право на живот". Все пак трябва да е ясно, че той е "за" аборта, ако бременността застрашава живота на майката.

Да разгледаме отношението му към еднополовите бракове. Милей казва, че е напълно безразличен към тях, защото гледа на брака като на договор и не вярва в него като институция. Той многократно е казвал, че сексуалността е избор и че хомосексуалността "не е болест". Той дори няма никакво отношение към транссексуалността, казвайки, че би се противопоставил единствено, ако идентификацията се свързва с някакви финансови ангажименти от страна на държавата.

Защо е важно?

Ексцентрик, анархо-капиталист, либертарианец, леко смахнат, безумно смел, различен и готов на всичко да изпълни плановете си. Всичко това е вярно за новия аржентински президент. Но не е вярно, че Хавиер Милей е крайнодесен. Мястото му не е в тази групичка на съвременната политика. Спорът за неговата политическа принадлежност може да ви изглежда маловажен, но думите са важни. Изпразването от смисъл на думите и термините ни докара до днес, когато фашизъм е всичко, което не ни харесва. Една държава нападна друга, защото не разбира значението на думата. Нека не повтаряме грешките си.

Най-малкото, защото непознавайки думите, термините и тяхното значение, спираме да разпознаваме идващите опасности. Притъпяваме своята готовност да се защитим, защото сме свикнали, че всички около нас от години са фашисти, например. И виждаме, че нищо страшно не се случва. Но когато истинските фашисти дойдат, те няма да се церемонят да ни чакат, докато разберем какво става. Те ще знаят.