Да не съставим правителство е много по-сложно от това да съставим правителство, защото изисква по-фини маньоври по изхлузване, огъване, отмятане, хвърляне на вината върху другия и обяснения пред обществото защо не сме съставили правителство.

Ето едно показно:

Първият обявява още в предизборната кампания, че иска с втория и заедно да изберат третия (и четвъртия). Ако не стане - че ще предложи правителство на малцинството. 

Първият обявява в кампанията, че само той може да е премиер. След изборите - че може и не той да е премиер, после - пак, че само той може да е премиер. Че само неговият кандидат трябва да е председател на Народното събрание, после, че неговият кандидат може да бъде сменен след избора, още по-после, че няма никога да го смени (след което го сменя, ама за малко).

Вторият обявява в кампанията премиер-еднорог.

Преди всякакви разговори (дори не преговори) да са започнали, вторият поставя условие за "санитарен кордон" срещу четвъртия, който за първия е "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава". В резултат първият се хваща за сламката "Как вторият ще ми поставя на мен първия условия!?!", фръцва се, не подписва за "кордона" и продължава да не назовава "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава". Но все пак предлага разговор с втория, петия и седмия.

Кани обаче на разговори за правителство само петия и седмия. Те отричат да са водили разговор за правителство.

Междувременно петият също отказа да назове "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава". Отказва и да управлява с първия. Парламентарната математика закуцуква.

Минава половин месец. Първият все така не е поканил на разговор втория. Поставя му условие - първо моя кандидат за НС, после разговор за кабинет. В резултат вторият се хваща за сламката "Как ще ми поставя условия, като аз пръв съм му поставил условия!?!", фръцва се.

Председателят на парламента пада жертва. Най-много, но недостатъчно гласове събира кандидатът на седмия. Седмият има неблагоразумието да го обяви за бъдещ служебен премиер. Всички се фръцват. 

Минава почти месец. Първият още не назовава "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава", няма разговори (дори не преговори) с втория.

Междувременно вторият се е разцепил на две за кандидата за председател на седмия - заради третия, с който едната половина тайно разговаря, а другата явно не понася. Гласовете не му стигат и заради петия, който не може да обясни защо не подкрепя кандидата на седмия и също като първия продължава да не назовава "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава", който обаче има най-голям интерес да няма председател на НС, издигнат от седмия. И председател изобщо.

Минава месец. Уикенд е. Първият най-сетне е предложил разговор (дори не преговори) с втория. Вторият отвъща във facebook. Първият също. Следва facebook отговор на отговора на отговора. В резултат: разговор (дори не преговори) за правителство няма.

Нов заход: първият предлага на втория председател на парламента, който вторият дори не е издигал за такъв, а той сам да е премиер. Предложението е неустоимо и съответно отхвърлено. В резултат първият се фръцва "с голямо облекчение" - хвърля оставка като кандидат за министър-председател, обявява край на преговорите, забравя, че е обещал да прави правителство на малцинството и дава на Конституционния съд "санитарния кордон" срещу "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава", за да носи КС отговорност и за провала на разговорите (дори не преговори) за правителство.

 "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава" харесва това.

Легенда:

Първият - ГЕРБ-СДС

Вторият - ПП-ДБ

Третият - "Възраждане"

"Онзи-който-не-бива-да-се-назовава" (четвъртият) - Делян Пеевски ("Ново начало")

Петият - БСП

Седмият - "Има такъв народ"