„Тати, тати! Слушай: „Кълнъсе въвярнос към знамето...“ (ОТКЪС)

Един от най-обичаните разказвачи на XX век – класикът Джеймс Клавел, завещал на света мащабната Азиатска сага, сред която романите „Цар Плъх“ и „Шогун“ – се завръща на български език с неиздаваната до момента в България новела „История с деца“.

Излизала многократно на английски език, „История с деца“ се появява за пръв път у нас в специално луксозно издание с твърди корици, допълнено от над 40 виртуозни илюстрации от българския художник Дамян Дамянов, които съпровождат и разширяват читателското преживяване.

Съвсем обикновена случка вдъхновява Джеймс Клавел да напише новелата. Един ден, когато дъщеря му се връща от училище и рецитира Клетвата за вярност, която трябва да научи наизуст за домашно, сюжетът на „История с деца“ веднага изскача в ума на писателя. 

Сред страниците на новелата ставаме свидетели на един учебен час, през който всичко се променя. Старата учителка на децата е заменена с нова, по-харизматична учителка, която обещава да ги научи как да бъдат наистина свободни – в крак с новия ред, който се разпростира из цяла Америка. Ред, в който съществува „правилен начин на мислене“, а всички старомодни мисли трябва да бъдат изкоренени. 

Отчасти антиутопия, ситуирана в годините на Студената война в Щатите, отчасти зловещо предупреждение колко бързо тя би могла да се превърне в реалност, „История с деца“ е въздействаща алегория за незабележимото и тихо превземане на най-важното: ума и сърцето.

Какво значи свободата? А вярността? Трябва ли да учим наизуст нещо, което не разбираме в целия му смисъл? Защо мислите могат така лесно да се отклоняват и да се подменят с други? Защо пропагандата винаги има красиво лице? 

Все така актуална шест десетилетия след написването си, „История с деца“ поставя всички тези и още редица въпроси. Без да претендира, че знае отговорите им,  Джеймс Клавел ги задава към читателите, подтиквайки ги да открият свои значения, а после да ги обсъдят и с децата си. 

Допълнено с предговор от автора, от дъщеря му Микаела Клавел и въведение от Ф. К. Каст, това кратко, но проницателно литературно произведение е истинско упражнение по свободно мислене. А посланието на „История с деца“ е особено нужно във времена, когато противовес на лесносмилаемата информация (и дезинформация) могат да бъдат самоанализът и критичният подход.  

* * *

Из „История с деца“ от Джеймс Клавел

Предговор 

През онази есен малко преди шестия ù рожден ден тя се прибра от първото си училище – скоро след първия ù учебен ден – и в изблик на гордост обяви: 

– Тати, тати! Слушай: „Кълнъсе въвярнос към знамето...“.

Сложила бе мъничката си ръка на сърцето и след като изпя на един дъх неясните думи, впери поглед в мен:

– Готово – изрече задъхана и протегна длан.

– Кое е готовото, миличка?

– Давай десетте цента!

– Какви десет цента? За какво?

– За „кълнъсе въвярнос“. Нали правилно го казах? Никъде не сбърках. Ти не ме ли слушаше?

– А, слушах те. Права си. Май никъде не сбърка. – По онова време още не бях станал американски гражданин. – Но какви десет цента трябва да ти давам?

– Госпожата каза, че трябва да го научим наизуст и всеки път, щом го кажем, татко или мама ще ни дава по десет цента. Госпожата така каза.

Платих ù.

– Благодаря – рече ми с огромно задоволство. – А ако го повторя, нали пак ще ми дадеш десет цента?

– За днес десет цента ти стигат. А я ми кажи какво точно значи „кълна се“?

– Ъ?

– Кълна се? Във вярност?

Това съвсем я обърка.

– „Кълнъсе въвярнос“ значи точно това: „кълнъсе въвярнос“! 

– Госпожата не ви ли обясни какво точно наизустявате? Какво значат тези дълги думи?

Озадачеността ù нарасна.

– Трябвало да го научим и щом го кажем, да ни дадат десет цента. Така каза госпожата бе, тати. – След което с доволна нотка в гласа заяви: – Сигурна съм, че го казвам правилно. По-хубаво и от Джони дори... 

През остатъка от деня си направих труда да попитам всякакви хора на най-различна възраст:

– Нали знаете „Кълна се във вярност“  … – но преди да довърша въпроса си, те моментално доизрецитирваха клетвата по същия сливащ думите начин. А впоследствие неизменно установявах, че никой – било то учител, или друг човек – никога не им е обяснил смисъла на текста. От всички се очакваше единствено да го наизустят.

Така се роди замисълът за „История с деца“, защото още същия ден осъзнах колко уязвимо е мисленето на моето дете – а и мисленето на всеки човек – в строго контролирани условия.

В творческата ми дейност обикновено написвам нещо, после го преработвам; но в конкретния случай повествованието се оформи бързо, едва ли не автоматично.

При редактирането на разказа промених само три думи. А удоволствието от написването му и досега си остава огромно, защото ме изправя непрекъснато пред ред въпроси...

Въпроси от рода на: Какъв е смисълът от „Кълна се във вярност“, ако не вникнеш в думите? Или: Защо мислите могат така лесно да се отклоняват и да се подменят с други? Или: Какво значи свобода и защо е толкова трудно да го обясниш?

„История с деца“ не престава да ми задава какви ли не въпроси, на които аз лично не знам отговорите.

Надявам се поне вие да ги намерите, за да може след това да им отговори и вашето дете...

Останах да чакам най-търпеливо в татковия кабинет да получа обещаните ми десет цента. А той седеше зад бюрото си пред вярната му пишеща машина марка „Роял“ с една запалена цигара в пепелника, друга – догоряла върху ръба на бюрото, а трета – димяща между устните му. 

Ясно ми беше, че баща ми невинаги беше ларж в раздаването на десетцентови монети, но знаех също така, че след като ми я беше обещал, щях да получа моята, затова го и изчаквах спокойно.

Оставям да ви доразкаже той със свои думи как се развива историята по-нататък. Написан през 1963 г. в контекста на Студената война, последствията от Втората световна война и съдебните истерии на маккартизма, „История с деца“ е единственият кратък разказ алегория в цялото му творчество.

Но най-същественото е, че целта на „История с деца“ (но не за деца) е да задава въпроси... Той непрекъснато се стремеше да ни възпитава, че свободата не идва даром; че сме длъжни да се замисляме и да стигаме до собствени изводи, както и да браним непреклонно нашата независимост. Като човек, той редовно и с лекота се смееше, но не и когато ставаше дума за опазването на полагащите му се права и свободи.

През изминалите от първоначалната му поява повече от шест десетилетия „История с деца“ е  отпечатван многократно. Въпросите, които повдига, са запазили и до днес своята злободневност. Въпреки промяната в обстоятелствата, ценностите си остават непроменени. А самостоятелното мислене продължава да е силата на всеки велик индивид, както и на всяка нация.

Баща ми спря да пуши, но така и не престана да задава въпроси. Призна си в писмен вид, че не знае отговорите им. Току-виж се оказало, че далеч по-важно е човек все пак да си ги задава.

Микаела Клавел, 2020 г.