Не само в София парламентът е раздробен до невъзможност да произведе не само правителство, но каквото и да е смислено решение. В началото на френската правителствена криза в началото на седмицата журналисти попитаха: „Франция новата България ли е?“

Но пропуснаха да отбележат, че в подобна безизходица за момента са също Австрия и Белгия.

Главният риск за Европа е, че всичко това се случва в навечерието на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, в решителна фаза на войната в Украйна, при незагасващия конфликт в Близкия изток и при все по-настъпателен Китай.

Европейският съюз не може да се заеме амбициозно с прясно обявените си приоритети като конкурентоспособност, зелена индустриална политика и отбрана, докато двете му водещи държави, Германия и Франция, са заети със собствените си политически кризи. И това разминаване на думите в Брюксел с делата в държавите членки всеки ден подкопава доверието в Европа.

Разследване за корупция в Белгия срещу досегашния ѝ еврокомисар Дидие Рейндерс, който отговаряше за правосъдието, дава вятър в платната на евроскептици и еврофоби и създава ново главоболие за едва започналата втория си мандат начело на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

След 25 години преговори проектоспоразумението за свободна търговия между ЕС и четирите страни от южноамериканския икономически блок Меркосур виси във въздуха заради вътрешнополитически съображения в няколко европейски страни. Нещо повече, то заплашва да разшири разлома между Германия и Франция, който се очерта по ред въпроси между канцлера Олаф Шолц и президента Еманюел Макрон и така допълнително да отслаби Съюза.

И една „бяла лястовица“ – проевропейските партии в Румъния преодоляха различията си образуваха санитарен кордон, за да не допуснат националистически проруски кандидат Калин Джорджеску да спечели втория тур на президентските избори в неделя. Не е казано, че този общ фронт ще успее, анкетите още дават предимство на Джоржеску. Но споразумението показва съзнание за важното и степенуване на приоритетите в трудни политически времена – нещо, което хронично липсва у нас.

България не може да се похвали с фронт като румънския. Нейният главен политически вододел продължава да минава между деклариращите се за проевропейски партии за радост на открито антиевропейските и проруските.

Вижте подробностите в Клуб Z:

Франция плаши Европа

Съюз на крайната левица с крайната десница събори правителството на френския премиер Мишел Барние в сряда вечер и то стана най-кратко управлявалото правителство в Петата република (91 дни) и първото свалено с вот на недоверие за последните 62 години в страната. Формалният повод за гласуването в Националното събрание беше финансово рестриктивния проект за бюджет, който Барние предложи – 40 милиарда евро икономии и 20 милиарда евро нови данъци, за да бъде съкратен с 1 процентен пункт раздутия бюджетен дефицит на Франция, очертаващ над 6 на сто от БВП през 2025 г. Голистът Барние (73 г.), най-възрастния премиер в историята на Петата република, водеше центристко правителство на малцинството, зависимо от съгласието на крайно десния Национален сбор.

Масовото недоволство от икономическата болка, която Барние предложи, беше формалният повод Сборът да оттегли подкрепата си и да се присъедини към левицата, за да свали Барние. Истинската цел на този ход беше президентът Еманюел Макрон, за чийто пост кандидатката на Сбора Марин льо Пен ще се бори на президентските избори през 2027 г. Политици и от левицата, и от Сбора вече призовават за оставка на Макрон, сочейки недоверието на Барние като провал на президентската политика. Ренесанс, либералната партия на Макрон, претърпя унизително поражение на европейските избори през юни и президентът рисковано побърза да свика предсрочни избори, които произведоха парламент без ясно мнозинство.

Сега Макрон трябва да назначи нов премиер (политик или технократ), конституцията не му позволява да разпусне парламента и да насрочи нови избори 12 месеца след предишните. Главният риск, изтъкван от политици и наблюдатели е съчетанието на политическата безизходица с плачевното състояние на френските публични финанси. Ако Париж не предприеме стъпки да възстанови доверието на пазарите, инвеститорите във френски дълг могат да започнат да го разпродават, вдигайки лихвите по него и правейки го необслужваем. Това би означавало нова криза на единната валута в сравнение с която гръцката отпреди 15 години би изглеждала като джудже.

Тя би променила драматично европейския дневен ред, изтиквайки на заден план въпроси от първостепенен интерес за Централна и Източна Европа, включително проекта за нов седемгодишен бюджет на ЕС, който Комисията се очаква да предложи през пролетта. Как би се отразила на ЕС такава криза в съчетание с руска офанзива срещу Украйна и спиране на американската военна помощ за нея, да оставим на въображението си.

Рейндерс – белгийски скелет в гардероба на Фон дер Лайен?

Белгийските власти обявиха, че разследват бившия еврокомисар на страната Дидие Рейндерс по подозрения в пране на парѝ. Рейндерс не е арестуван, нито обвинен, но полицията е претърсила дома му, съобщиха властите. Те дадоха да се разбере, че отдавна работят по случая, но са изчакали мандатът на Рейндерс да свърши, за да не се ползва той повече с имунитет. За случая са известни малко подробности, известно е само, че включва съмнителна схема, свързана с белгийската лотария.

Но политическата буря вече се разрази. Рейндерс, френскоезичен либерал, заемал повече от 20 години висши министерски постове, преди да стане комисар през 2019 г., беше сред най-гласовитите защитници на върховенството на закона в първата комисия на Фон дер Лайен и критик на евроскептични консерватори и суверенисти от рода на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Сега, близките до унгарското ръководство медии злорадстват. Всекидневникът „Модьор немзет“ цитира Чаба Дьомьотьор, евродепутат от партията на Орбан да казва:

„Той и други като него ни учат на демокрация днес. Европа заслужава нещо по-добро. Особено Унгария“.

Колежката му Кинга Гал нарече случая „най-новата глава от лицемерието на Брюксел“. В Европейския парламент политическата група „Патриоти за Европа“, в която Фидес, партията на Орбан е водеща, нарече разкритията „съкрушителен удар по доверието в институциите на ЕС“. Рейндерс имаше централна роля в това ЕС да спре финансирането си за Унгария, позовавайки се на нарушения на върховенството на закона. Новата говорителка на Комисията Паола Пиньо каза, че председателката и комисарите не са знаели нищо за разследването срещу Рейндерс.

В четвъртък и петък заваляха призиви от различни политически групи в Парламента (Зелените, Европейските консерватори и реформисти) за разследване на случая с Рейндерс. Белгийско полицейско разследване срещу него по подобни обвинения завърши оневиняването му през 2019 г. Странно е, че случаят намира незначителен отзвук в България, която е още сочена в Брюксел като проблематична, що се отнася до върховенството на закона и 17 години беше под европейско наблюдение за това. Вероятно изборът на председател на Народното събрание изцяло е погълнал политиците и медиите ни и те нямат време и апетит да реагират подобно унгарските им колеги.

Търговска сделка с Южна Америка унижава Макрон, скарва го с Берлин и Брюксел

Докато Макрон ближе рани от парламентарното поражение на неговия първи министър, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен замина за уругвайската столица Монтевидео за разговори с лидерите на южноамериканския икономически блок Меркосур. Техен предмет е финализирането на договаряно 25 години споразумение за свободна търговия. Макрон, италианската министър-председателка Джорджа Мелони и още шепа европейски лидери се обявиха против сделката заради страховете и протестите на техните земеделци против нея. Те се страхуват от вноса на евтини храни от Южна Америка, които отговарят на по-ниски от взискателните европейски стандарти и заплашват да убият европейското производство.

Германия обаче настоява споразумението да бъде сключено, защото то ще отвори нов голям пазар за нейните промишлени стоки, основно за автомобилната ѝ индустрия, която е в криза заради прехода към безвъглеродни технологии и конкуренцията на САЩ и Китай. Несъгласието рискува да издълбае пропаст между двете най-мощни държави в ЕС с политически последици за функционирането на Съюза. Макрон, който понесе серия от тежки политически поражения у дома вижда как германският лидер Олаф Шолц и германката Фон дер Лайен използват слабостта му в момента в интерес на Берлин. В същото време Франция, Белгия и Италия се тресат от фермерски протести срещу проектосделката с Меркосур.

Търговският блок включва Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Евентуалната сделка с него би създала един от най-големите свободни пазари в света – с население от близо 700 милиона души и 25 на сто от световния БВП. Една година след големите земеделски протести в Европа гневът на земеделците в Стария континент избухва отново, защото се те страхуват, че безмитните или нискотарифните квоти за южноамерикански храни ще направят тяхната продукция непродаваема.

Проектоспоразумението предвижда намалено мито от 7,5 на сто за 99 000 тона говеждо и безмитен внос на 180 000 тона пилешко месо от Меркосур в Европа. Квотата за говеждото отговаря на 2 на сто от годишното потребление в ЕС според Европейската комисия. Какво мисли традиционно земеделска България за Меркосур и мисли ли изобщо нещо по тази тема? Трудно е да се отгатне по новините от парламента и правителството. Там дневният ред е друг.

Румънският санитарен кордон

Политически опоненти в Румъния обявиха в сряда, че се обединяват, да са отрежат пътя на проруския кандидат Калин Джорджеску към президентския пост в балотажа на президентските избори в неделя. Необичайната коалиция, включваща социалдемократи, либерали, реформисти, етнически унгарци и други малцинства обяви, че застава зад кандидатурата на Елена Ласкони, прозападната кандидатка, която се класира втора след Джорджеску на първия тур. Обединението означава още, че участващите партии се обединяват в проевропейско мнозинство в парламента, за да изберат министър-председател от техните среди.

„Ние вече започнахме да изграждаме проевропейско и правителствено мнозинство, което ще подкрепи госпожа Елена Ласкони на 8 декември“, каза министър-председателят и лидер на социалистите Марчел Чолаку.

Смятан за фаворит, той се класира на трето място на първия тур. Съгласието около кандидатурата на Ласкони и за санитарния кордон срещу Джорджеску беше постигнато за дни, без пазарлъци и изнудване. Ласкони заяви, че главният залог на изборите е да бъдат спасени румънската демокрация и политическият курс на страната. Клаус Йоханис, президентът, чийто мандат изтича, разсекрети документи на румънските специални служби, според които малко известният преди изборите Джорджеску е стигнал до изненадващото първо място благодарение на незаконна руска намеса в негова полза в предизборната кампания в социалната мрежа Тик-Ток.

Вече две популистки и меко казано евроскептични партии – „Величие“ и „Меч“ - изненадващо влязоха в българския парламент с кампании в социалните медии, построени именно върху бичуване срещу мейнстрийма. Следят ли българските служби какво става там и кой плаща за него? Вероятно ще разберем в поредните парламентарни избори, а следващите президентски не са толкова далече.