• Избирателните списъци да се изготвят на база резултатите от последното преброяване на населението през 2021 г.
  • Гласуване с добрата стара хартиена бюлетина, която по желание избирателят може да отчете сам чрез сканиращо устройство. Т.е. отново хибриден вот - с хартия и с устройство. Сегашните машини за гласуване отиват в историята.
  • Създаване на преброителни центрове, в които ще се броят хартиените бюлетини от урните.

Това най-общо гласят предложените от "Има такъв народ" изменения в Изборния кодекс (ИК), внесени в деловодството на Народното събрание. Проектът бе анонсиран от партията като панацея за изчистването на избирателните списъци от т.нар. мъртви души и бе поставен в залог: ИТН ще подкрепи "санитарния кордон" срещу Делян Пеевски на "Продължаваме промяната-Демократична България", ако обединението подкрепи новите текстове в ИК. И двете страни поеха ангажимент.

Постига ли обаче целите е спорно, тъй като в списъците няма да попаднат съгражданите ни в чужбина, просто защото не са били преброени на територията на България. Но пък се запазва редът, при който те могат да попълнят декларация в изборния ден, че няма да упражнят и другаде право на глас и спокойно да гласуват. Запазва се и редът за дописване в избирателните списъци, който обаче минава през подаване на искане до местните власти в срок - преди окончателните списъци да са изготвени, евентуален отказ, обжалване и пр. възможни "главоболия". 

Българите в чужбина

Както стана ясно от ИТН предлагат избирателните списъци да се изготвят "според даните на Националния статистически институт (НСИ) на база на резултатите от последното преброяване на населението". Данните показват, че населението у нас е 6 519 789 души (бебета, деца, хора в активна възраст, възрастни - всички). В същото време според избирателните списъци само имащите право на глас са 6 601 262 души (по данни на ГРАО за вота през октомври). Разминаването е многократно обяснявано - просто НСИ не брои колко са българите в чужбина.

Проектът на ИТН обаче не обяснява как статистическите данни на НСИ ще бъдат претворени в лица с ЕГН, три имена и постоянен и настоящ адрес.

В мотивите се посочва само, че с промяната от списъците ще бъдат заличени лицата, родени в началото на ХХ век.

В същото време от партията на Станислав (Слави) Трифонов явно още смятат, че обособяването на избирателен район "Чужбина" е възможно, тъй като предлагат удължаване на срока за това като променят на практика "мъртвия текст" в ИК ИР "Чужбина" да е факт от 1 януари 2025 г. на 1 юли 2026-а.

Хартия и хартия, ама сканирана

Нововъведение, за което отдавна се говори: вместо сегашните машини - нови, но сканиращи. От ИТН обаче си представят един конкретен вид сканиращо устройство и даже залагат тримесечен срок на Министерския съвет да го набави.

Избирателят ще може да избира дали иска да гласува по добрия стар начин - с хартиена бюлетина, която пуска в урната, или с хартиена бюлетина, която обаче сам сканира в секцията. При втория вариант получава хартиена бюлетина, отбелязва вота си (в т.ч. преференцията), след това я поставя в сканиращото устройство. Хартиената бюлетина остава в устройството, а за избирателя се отпечатва контролна разписка, която той сгъва и пуска в отделна от хартиената урна.

След края на изборния ден СИК разпечатва протокол от машината. Явно на секцията се вменява и отговорност да отбелязва кой гласува и с машина и кой само с хартия, защото е записано следното: "При машинното гласуване броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на отбелязания в избирателния списък гласоподаватели, които са гласували машинно". 

Преброителни комисии

Предвижда се създаването на преброителни комисии във всеки изборен район, назначавани съответно от ОИК и РИК при различните видове избори. Това е идея, предлагана многократно назад в годините от изборните експерти, неизменно пренебрегвана досега.

ИТН предлага една преброителна комисия да преброява гласовете на до 30 000 гласоподаватели. При остатък може да се образуват допълнителни комисии.

Консултациите за назначаването им ще се провеждат при кмета (от общинските комисии) и областния управител - за национални избори. В тях участват всички парламентарно представени формации, може и други, които са извън парламента. Всички те могат да предлагат състав на преброителните комисии. Ако не е постигнато съгласие за състава, членове се назначават от ОИК и РИК.

Преброителните комисии, по подобие на секционните, ще имат председател, заместници, секретар и членове - без някоя формация да има мнозинство или повече от един представител в ръководството.

За избори са парламент, ЕП или президентски, ИТН предлага за избирателен район, който дава девет мандата, преброителните комисии да се състоят от 13 души, а с 10 и над - от 17 души. А по отношение на местните избори: в районите с до 150 СИК - 11 членове, над 150 - 13, за районите в градовете с районно деление (София, Пловдив и Варна) - 27, а за Столична община - 39 души.

Условие е разпределението на членовете да отговаря на парламентарното представителство на всяка формация. Незаети места пък може да се попълнят с предложенията на формациите, които са извън НС - чрез жребий.

Изискване към членовете на преброителните комисии е да са завършили висше образование и да владеят български език. Спрямо тях се прилагат и ограниченията в сегашните текстове, които важат за членовете на РИК - да не са кандидати на вота, на изборна длъжност в държавен или местен орган, в изпълнителната власт, съдии в КС, ВАС, административен съд, прокурор или следовател, военнослужещ, в семейни отношения с друг член на преброителната комисия и др.

Преброителните комисии също ще заседават, като подобно на ЦИК, решенията ще се взимат с мнозинство от 2/3. При липса на мнозинство решението се счита за отхвърлено.

Преброяване

Преброителните комисии ще броят хартиените бюлетини и съответно преференциите. С така предложените текстове от ИТН връщат машинния протокол, който бе заличен в 48-ото НС от т.нар. Хартиена коалиция (ГЕРБ, БСП, ДПС). Така работата на секционната комисия ще се сведе до това в края на изборния ден да изготви протокол за това как е минал той и да разпечата общия резултат от машините. И двата протокола трябва да се предадат на преброителите в срок до 24 часа.

На преброителната комисия се предават както протоколите, така и пломбираните предварително избирателни кутии. Предаването се извършва от член от ръководството на СИК, охраняван от служители на МВР.

В преброителната секция може да присъстват кандидати за вота, застъпници, анкетьори на социологическите агенции и др., а самото преброяване се заснема и излъчва в реално време.

Протоколът от броенето на хартиените бюлетини се съставя от преброителната комисия.

Що се отнася до т.нар. машинен вот - сверяват се данните от паметта на устройството с протокола, излязъл от него в края на изборния ден. Т.е. преброителите няма да броят хартиените бюлетини, останали в устройството. Не е разписано и трябва да броят разписките, пуснати в урната след сканирането.

Резултатите - по-късно, балотажът - след две седмици

Удължават се сроковете за предаване на материалите към ЦИК и обявяване на резултатите. 

Ако сега при парламентарен вот ЦИК обявява получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, срокът вече ще е 10 дни. А за имената на избраните народни представители ще са нужни вместо до 7 дни - 12.

72 часа от 48 сега става и срокът за обявяване на резултата от президентските избори.

От 5 дни на 7 дни става срокът за обявяване на резултата от вота за Европейски парламент след изборния ден.

Що се отнася до местните избори, от ИТН предлагат втори тур да се провежда 14 дни след първия, а не седмица, както е сега.

Предвижда се един вид окрупняване на секциите за гласуване. Ако сега ИК посочва, че в една СИК може да има до 1000 избиратели, от ИТН предлагат те да станат 2000, тъй като СИК вече ще имат по-малко отговорности с отпадането на броенето.