Ако утре България влезе пълноправно в Шенген, това няма да е само и единствено хубаво. Ако пък не влезе, това няма да е само и единствено лошо.

Влизането в Шенген със сигурност би било изключително добра новина за всички българи. Това ще е една от последните стъпки към пълноправното ни европейско членство. Към това да бъдем равни с другите европейски народи, както е искал Васил Левски.

Основната идея на европейското ни членство обаче бяха не толкова еврофондовете и свободното пътуване. Основното беше ЕС да ни помогне да станем истинска европейска държава. Шенген е един от последните инструменти, чрез които ЕС може да влияе у нас в тази посока.

Защото България все още не е истинска европейска държава. Тя се люшка между лъскавата европейска фасада и нелицеприятната евразийска същност.

В последните няколко месеца, откакто Делян Пеевски излезе открито на политическия терен и всичките му капии в институциите се осветиха, европейщината в България съвсем взе да изчезва. При пълноправно влизане в Шенген ЕС ще загуби този си инструмент. 

Никак не е случаен фактът, че отпушването на процеса за Шенген и приемането ни по въздух, стана в дните, в които бяха приети промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Не е случайно и това, че ЕК излезе със становище, че подкрепя тези промени малко преди нашенският Конституционен съд най-безцеремонно да ги опраска.

Ако България не влезе в Шенген или пък влезе, но с някакви ограничения, то те ще бъдат именно заради това. Защото ние упорито отказваме да въведем у нас истинско върховенство на закона по европейски образец.

През 2007 г. България влезе в ЕС с компромис. Тя трябваше да извърши същата тази съдебна реформа. Близо 18 години по-късно този ангажимент не е изпълнен.

Така че ако не ни приемат в Шенген или пък ни приемат, но с нещо като изпитателен срок, няма на кого да се сърдим. Никой не уважава хора, които не си изпълняват ангажиментите.

За изненадващото забързване на пълноправното ни влизане в Шенген очевидно има някакви важни аргументи - вероятно геополитически, свързани с войната на Русия в Украйна. Поради които ние, с типично балкански тарикатлък, ще ударим за пореден път келепира.

"Болгар, болгар"!

Това обаче ще означава, че хората, които искат България да бъде истинска европейска държава, ще трябва да се оправят сами. Или поне ще бъдат по-сами, отколкото преди Шенген.

Подобни компромиси не са добри за България. Ако преди 18 години ЕС беше заявил категорично, че няма да има членство, ако не си оправим съдебната система, вече щяхме да сме забравили за този проблем.

Подобни компромиси не са добри и за целия ЕС. Сграда, строена с компромиси, може да се срути много лесно.

Докато се наслаждаваме колко сме велики и как за пореден път сме излъгали простите западняци, може би трябва си зададем и някои въпроси. Като например - какво ще си мислим, ако ЕС реши да прави подобни компромиси и на други държави?

Например - на държавата със столица Скопие? Защото и там са същите тарикати като нас, че дори по-големи. Ще рече човек, че сме едно и също.

В ЕС и НАТО влязохме благодарение на Иван Костов. (Вчера се навършиха 25 години от получаването на поканата за преговори с ЕС). Ако влезем в Шенген, това ще е благодарение на т.нар. "сглобка", с премиер Николай Денков.

Именно тези две управления отпушиха процесите. Заслугата на останалите е, че не ги запушиха отново, макар на някои от тях много да им се искаше.

Това е разказът, основан на фактите. Доминиращият разказ по медиите, разбира се, е друг. Според него преди за всичко беше виновен Костов, а сега за всичко са виновни "Продължаваме промяната - Демократична България".

Какво е общото между правителствата на Костов и Денков? Повече от очевидно е. В тези правителства решаваща роля играеха прозападните политически сили.

А за 35 години преход подобни управления у нас нямаше много. И това е логичен отговор на въпроса защо преходът у нас толкова дълго се проточи.

Да се надяваме, че България ще влезе пълноправно в Шенген. И че у българите ще се появи по-голямо желание за това тяхната държава да заприлича повече на държавите, из които пътуват напълно свободно.