Севернокорейски хакери, "престъпни групи", нечестни избори - заради тях южнокорейският президент наложил военно положение. Това обяви самият той в телевизионно обръщение преди втория вот за импийчмънт, който ще се проведе тази събота. Военното положение бе наложено на 3 декември и беше отмененено часове по-късно, едва след като събралите се 190 от общо 300 депутати единодушно гласуваха за отхвърляне на мярката, а пред сградата на парламента се събраха хиляди протестиращи.

На 12 декември Юн представи обяснение за радикалната си мярка - през 2023 г. Северна Корея хакнала Националната избирателна комисия (НИК) на Южна Корея, което довело до категоричното поражение на неговата партия на изборите през април тази година. Юн посочи, че кибератаката е била установена от Националната разузнавателна служба, но НИК отказала да сътрудничи напълно в разследването и проверката на нейната система, което го провокирало да наложи извънредния режим. Юн представи решението си като символичен ход, целящ да разкрие заговор на опозицията за "пълно унищожаване на страната".

В речта си от 3 декември той обеща да изкорени "просевернокорейски антидържавни сили", 9 дни по-късно Юн обяви, че трябва да бъдат спрени "престъпните групи", които са парализирали държавните дела и са нарушили върховенството на закона (вероятно визира голямата опозиционна Демократическа партия, която отказа да подкрепи бюджета на правителството и импийчна приближени до властта прокурори).

Президентът не представи доказателства в подкрепа на нито едно от гореизброените си твърдения. НИК съобщи, че миналата година се е консултирала с разузнавателната служба, за да се справи с "уязвимостите в сигурността", но не е открила данни за хакване от страна на Северна Корея, което да е компрометирало системата.

Юн настоява, че не е нареждал да се извършва блокада на парламента, целяща да попречи на депутатите да гласуват отмяна на военното положение. На множество клипове и снимки обаче се забелязва струпване на военни по коридорите на институцията и пред сданието й. Твърдението му противоречи и на показанията на военен командир, който твърди, че Юн е заповядал на войските да влязат в парламента и да изведат народните представители от сградата. По данни на армията от вечерта на 3 декември намеренията на президента са били политическата дейност в Южна Корея да бъде забранена, а медиите да минат под негов контрол.

Юн осъди решението да опозицията да организира повторен вот за импийчмънт.

"Ще се боря докрай. Независимо дали ще ме импийчнат или ще ме разследват, ще се изправя пред всичко открито".

Смята се обаче, че изявлението му е постигнало обратен ефект - според източници на Ройтерс то е преляло чашата на търпението на политическите му съюзници. Лидерът на управляващата Партия на народната сила оповести, че е дошло времето Юн да подаде оставка или да бъде отстранен от парламента. На първото гласуване за импийчмънт на 7 декември президентът оцеля, след като 195 от необходимите 200 депутати подкрепиха отстраняването му. Тогава почти всичките 108 представители на Партията на народната сила застанаха зад президента.  

Ако парламентът свали държавния глава, решението на законодателния орган ще бъде разгледано от Конституционния съд, който ще разполага със срок до шест месеца, за да вземе решение дали да подкрепи отстраняването на Юн от длъжност, или да го върне на поста.