Ако получавате заплата от 1500 лв., дължите 22,4% ДДФЛ (данък физически лица) и осигуровки и получавате чисто по фиш 1164 лв. Пазарувайки стоки и услуги, и имайки имущество (къща, кола), се дължат ДДС, акцизи, местни данъци, местни и държавни такси, данък върху застрахователните премии, глоби, съдебни такси и др. подобни, без да се броят парите за доплащане в здравната система, допълнително държавата събира още 25 – 30 % (ефектът на акцизите – горива, алкохол, цигари).

Така общата тежест върху средните доходи достига около 50%, а при най-ниските доходи може да достигне и до 60%.

Фактическият чист доход е наполовина, около 750 лв. На практика работещите хора трябва да се трудят половината година за държавата.

Това са основните изводи от нов доклад на синдиката КТ "Подкрепа, посветен на въпроса "За чия сметка се пълни хазната?"

В него пише още, че синдикатът няма да се съгласи с увеличението на ДДС до 22%, каквито идеи има, за да се напълни бюджетът. 

"КТ „Подкрепа“ категорично няма да се съгласи да се увеличава ДДС. Това ще намали още покупателната способност на доходите на работещите и ще прехвърли още тежест върху работещите. Освен това, ще увеличи цените на стоките и услугите и ще доведе до допълнителна инфлация, което отново ще се отрази пагубно на бюджета на домакинствата."

Експертите на профсъюза пишат още, че по повод на това "и във връзка с предизвикателствата за балансиране на бюджета на България, доведен до почти критично състояние, в резултат на провеждана повече от 20 години неолиберална политика, с която бяха освободени от облагане високите доходи и печалбите, данъчно-осигурителната тежест бе намалена и беше прехвърлена върху най-нискодоходните групи, която трябваше да доведе до изпреварващ икономически растеж, като претърпя пълен провал по отношение на икономиката, доходите и борбата срещу бедността, КТ „Подкрепа“ предлага промяна на данъчната и осигурителна система."

Какво предлагат КТ "Подкрепа" 

Предложенията за подобряване на приходите на синдиката са следните: 

  • Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
  • Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 15% (сега 0%).
  • Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
  • Увеличаване на данъка върху хазартните игри на 25% (сега 15%) отпаднало предложение на МФ.
  • Въвеждане на окончателен данък върху финансови трансфери извън България в размер на 2%.
  • Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
  • Необлагаем минимум, равен на МРЗ;
  • Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход;
  • Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка.
  • Местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.

Осигурителна система

  • Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв.
  • Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.
  • Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
  • Възстановяване на съотношението 60:40 – работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
  • Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и доходи от капитал.

А ето и предложенията в разходната част: 

  • Актуализиране размера на социалните плащания, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.
  • Актуализиране размера на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.
  • Увеличение с 15% на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор.
  • Обезпечаване на 0,9% от БВП за висшето образование.
  • Реформа в сектор здравеопазване, с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.

За какво отиват данъците ни? 

Синдикатът прави и разбивка за какво точно плащаме на държавата: 

Данъците върху доходите на физическите лица се дължат от физическите лица. Фирмите удържат и внасят данъка.

Осигурителните вноски се делят средно в съотношение 40:60 между работника и работодателя. Работодателят начислява, удържа и внася осигуровките, както за НОИ (пенсии, майчинство, безработица, болнични), така и здравните осигуровки.

Трябва да се знае, че ДДС и акцизи винаги се заплащат от крайния клиент – човека, който ползва услуги или закупува стоки. Фирмите ги начисляват, събират и внасят, като агент на държавата.

Данъкът върху застраховките се плащат от заплатата, като гражданската отговорност е задължителна. Данъкът се заплаща като част от сумата към застрахователя, който я начислява и я внася в бюджета.

Местните данъци и такси (битови отпадъци, детски градини, удостоверения и др.), държавни такси, глоби и други се внасят от хората.

С най-висока тежест (най-много приходи) са осигурителните вноски и ДДС – данъкът върху добавената стойност. При всяка покупка на стока или услуга се заплаща, в предвидените от закона случаи, ДДС и акцизи (горива, тютюневи изделия, алкохолни напитки и бира), което не се вижда на касовия бон. С всяка покупка или директно плащане в общинска или държавна институция, намалява нетната покупателната способност на доходите на домакинствата.