Авторката на десетки криминални бестселъри Лиза Джуъл се превърна в една от най-популярните трилърови сензации в социалните мрежи през последните години. Книгите ѝ се четат от милиони почитатели на жанра по цял свят, а през 2024 г. писателката беше отличена за автор на „Най-добра книга“ в наградите TikTok Book Awards и любимец на #booktok общността. 

Сега на български език се появява завладяващата мистерия "И нея вече я нямаше" – заплетен и вълнуващ британски трилър в духа на Фрида Макфадън и Алис Фини, който проследява ужасяващите последици от изчезването на младо момиче. 

Ели Мак беше перфектната дъщеря, златното момиче на майка си и истинска гордост, обичана еднакво от родители, приятели и учители. Съвсем обикновена 15-годишна, чието бъдеще се простира на хоризонта пред нея. Докато един ден "И нея вече я нямаше"...

10 години по-късно майка ѝ Лоръл Мак все още не може да се отърси от загубата на най-скъпото си. Ето защо, когато Лоръл среща харизматичен непознат, който раздвижва нещо неочаквано в сърцето ѝ, тя е не по-малко учудена от всеки друг. Флиртът им прераства в по-сериозна връзка и Лоръл се запознава с дъщерите на Флойд, а тогава идва истинската изненада. Защото най-малката – енергично и сладко 9-годишно дете – досущ прилича на Ели на нейната възраст. 

Погълната от вълна от въпроси без отговор, Лоръл трябва да запази разсъдъка си и да разбере как е възможно двете момичета да си приличат толкова. Имат ли някаква връзка помежду си? Къде е изчезнала Ели? Кой всъщност е Флойд? И дали Ели все още може да бъде открита?

* * *

Из "И нея вече я нямаше" от Лиза Джуъл:

Снимка "Сиела"

Между онзи ден през месец май на 2005 година, в който Ели не успя да се прибере у дома, и точно преди две минути нямаше нито една съществена следа по случая с изчезването ѝ. Нито една. 

За последно Ели Мак беше заснета от една улична камера на „Страуд Грийн Роуд“ в десет и четиресет и три – на записа се виждаше как се спира за момент, за да се огледа в стъклото на една кола (за известно време имаше теория, че се е спряла да погледне някого в същата тази кола или да каже нещо на шофьора, но полицията проследи собственика и установи, че е бил на почивка по време на изчезването ѝ и автомобилът му е бил паркиран там през цялото време). И това беше всичко. Пътят ѝ свършваше там. 

Полицията разпита живущите във всички къщи в района, обърна специално внимание на известните педофили, иззе записите от камерите на магазините и офисите на „Страуд Грийн Роуд“, засне видеообръщение на Лоръл и Пол, което пусна по телевизията и бе гледано от около осем милиона души, но не успя да намери нищо повече от последното спиране на Ели пред колата, за да се огледа в стъклото ѝ в десет и четиресет и три. 

Фактът, че момичето беше облечено в черна тениска и дънки, се оказа проблем за полицията. Както и фактът, че прекрасната му златисторуса коса беше вързана на отпусната конска опашка. И че раницата му бе тъмносиня. И че маратонките му бяха от онези белите, които всички носеха. Сякаш нарочно целеше да бъде невидимо. 

Стаята на Ели беше претърсвана четири часа от детективи с навити ръкави на ризите. Изглежда не бе взела нищо със себе си, но дори да беше – например бельо от чекмеджетата си – Лоръл нямаше как да разбере, че липсва. Възможно беше дори да си е взела дрехи, но като повечето петнайсетгодишни, имаше прекалено много, за да може майка ѝ да ги следи. Но в касичката ѝ все още бяха няколкото сгънати банкноти от по десет лири, които напъха там след рождения си ден. Четката ѝ за зъби още беше в банята, както и дезодорантът ѝ. Ели не беше преспивала у приятелка без тях. 

След две години полицията понижи приоритета на издирването. Лоръл знаеше какво си мислят – според тях дъщеря ѝ беше избягала от вкъщи. 

Как беше възможно да си го помислят дори, след като не беше заснета от нито една камера на гарите, автобусните спирки и улиците, като се изключеше онази, на която бе видяна за последно, преди да изчезне? Снижаването на приоритета на издирването беше премазващо. 

Но още по-тежка беше реакцията на Пол към тази новина. 

– Предполагам, че това означава край. 

Ето това беше последният пирон в бездруго изчерпания им брак. Междувременно децата продължиха напред като влакове на железопътни релси, които гонеха графиците си. Хана си взе изпитите. Джейк завърши Университета на Уест Кънтри със специалност „Геодезия“. А Пол постоянно искаше повишения на работа, за да си купува нови костюми, да говори за нова кола и да ѝ показва различни хотели и курорти в интернет, които предлагаха специални предложения за лятото. Той не беше лош човек. Той бе добряк. Лоръл се беше омъжила за добър мъж, както бе планирала. Но начинът, по който съпругът ѝ се справяше с огромната дупка, отворила се в животите им след изчезването на Ели, ѝ показа, че не е достатъчно голям, че не е достатъчно силен... че не е достатъчно полудял. Разочарованието ѝ от Пол беше просто малка част от всичко останало, така че почти не го забелязваше. Съпругът ѝ се изнесе след година, но това не я трогна, то беше просто малка  точица в съществуването ѝ. Сега като се замислеше, помнеше съвсем малко от онова време. Единственото, което ѝ беше на главата тогава, беше изгарящата нужда да поддържа издирването. 

– Не може ли отново да разпитаме всички живущи в района? – Лоръл попита полицията. – Мина година, откакто го направихме. Достатъчно време, за да се появят нови доказателства? 

Детективът се усмихна. 

– Вече го обсъдихме. Според нас ще е загуба на ресурси. Не е подходящият момент. Може би след година. 

Може би.

И изведнъж през януари, съвсем неочаквано, полицията ѝ се обади и я уведоми, че „На пост“ желае да излъчи материал за десетгодишнината от изчезването. Възстановка. Предаването беше излъчено на 26 май.

След него не се появиха нови улики. 

Нито нови записи. 

То не промени нищо. 

До този момент.