Едно от традиционните обяснения на настоящата политическа криза е това, че българските политици са некадърни и с голямо его. Често го чувахме през отминалата година, вероятно ще го чуваме често и през следващата.

Автентични обществени разделения

От българските политици със сигурност има какво да се желае. Освен всичко друго обаче те представляват автентични обществени разделения. Те също ги ограничават и дори предопределят действията им.

Недоверието между политиците е проекция на недоверието в обществото. Това, което някои наричат "его", също така би могло да е твърда политика в интерес на избирателите, които са гласували за съответния политик.

Избирателите в България традиционно се делят на три групи, всяка от които е обществен фактор с различна тежест.

Ето какви са обществените реалности според резултатите от последните парламентарни избори:

Европейци, ама недотам –

подкрепят Украйна, откакто тя бе нападната от Путин, но не подкрепят европейско върховенство на закона. 
В тази графа влизат двете ДПС-та с 463 269 гласа, ГЕРБ с 642 931 гласа, "Има такъв народ" с 165 160. Общо всички тези партии имат 1 271 360 гласа.

Аргументът, че ГЕРБ и ДПС са подкрепили промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, не е валиден. Те го направиха противно на собствените си убеждения, под силен вътрешен и най-вече външен натиск. А в момента не спират да повтарят каква грешка е било това.

Пък и след това Конституционният съд, в който тези две партии имат голямо влияние, опраска същата съдебна реформа, след като очевидно натискът отслабна. Една от партиите, които удобно сезираха Конституционния съд по тази тема в подходящия момент, бе "Има такъв народ".

Като брой мандати недотам европейците имат собствено мнозинство в парламента от цели 136 депутати – ГЕРБ са с 69, ДПС на Делян Пеевски с 30, ДПС на Ахмед Доган с 19, "Има такъв народ" с 18. Те обаче не управляват заедно по две причини.

Първата е, че ДПС се разцепи и двете части са в откровена война помежду си. Покрай това разцепление в ДПС на Ахмед Доган изведнъж се сетиха, че в България няма върховенство на закона и институциите са бухалки на Делян Пеевски.

Втората и по-важната причина е, че за пред обществото трябва да се поддържа схващането, че ГЕРБ и "Има такъв народ" нямат нищо общо с Пеевски. И това се имитира успешно години наред.

Въпреки всички факти, които говорят за обратното. Успешното поддържане на това схващане е съществена причина за изключително успешната политическа кариера на Бойко Борисов.

Евразийци – 

ако зависи от тях още утре Путин трябва да бъде посрещнат с хляб и сол на "Орлов мост".

В тази група влиза "Възраждане" с 325 468 гласа, другата партия, която заедно с "Има такъв народ" вдигна топката на Конституционния съд, за да бъде опраскана съдебната реформа. Тук е и БСП със 184 403 гласа и "МЕЧ" със  111 946 гласа. Общо евразийците имат 621 817 гласа.

Евразийците имат 67 депутати - "Възраждане" са с 35, БСП с 20, "МЕЧ" с 12.

Тези две групи - недотам европейците и евразийците -  биха могли да бъдат обединени под един общ етикет - тръмписти или тръмпанари. И за двете групи победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ бе радост. Предстои да видим дали тази радост е била оправдана.

Бойко Борисов, бидейки недотам европеец, винаги е държал отворена вратата и към евразийците. Един от големите му проблеми е, че след войната в Украйна дори за него вече е съвсем неприлично да взаимодейства с тях, както го правеше в предишните си управления.

Европейци –

искат върховенство на закона по европейски образец и са категорични противници на Путин, още от преди войната в Украйна.

В тази графа са само и единствено "Продължаваме промяната - Демократична България" с техните 346 063 избиратели. Европейците чрез "Продължаваме промяната - Демократична България" имат скромните 37 депутати.

Значителен фактор са и избирателите, които не си правят труда изобщо да гласуват - 4 263 256 души, според данните на ЦИК. Те възприемат себе си като хора, които протестират срещу цялата политическа класа.

Изборните правила в България обаче са такива, че те реално подкрепят политическата класа. И най-вече онази част от нея, която има най-високи изборни резултати - т.е. недотам европейците и евразийците.

Безотоговорни или неможачи

При тези политически реалности няма защо да се учудваме, че европейците са атакувани от всички страни. Каквото и да направят - все е грешно. Ако правят компромиси са неможачи, ако не ги правят са безотговорни.

Странно е обаче друго - че именно европейците са обвинявани, че са мейнстрийм, т.е. че техните идеи са водещи в обществото. Според изборните резултати това, както се вижда, не е вярно.

Те са в малцинство, което е в пъти по-малко. Мейнстриймът в България са техните противници. Тръмпистите. Тръмпанарите. 

"Говорещите глави" по телевизията, които обслужват тръмпанарите, напоследък излагат една много любопитна теза. Според тяхната логика заради победата на Тръмп в САЩ европейците в България трябва да се скрият по кьошетата и да приемат, че с техните искания за промяна е приключено.

Едва ли не първата грижа на новата администрация в САЩ ще бъде да отреже пътя на Балканите и въобще на Източна Европа към Запада. Едва ли не "Продължаваме промяната - Демократична България" и техните избиратели трябва да подвият опашки. И кротко да се сгушат до камината в Белия дом, където Бойко Борисов, Виктор Орбан и Доналд Тръмп ще решават световните и българските съдбини.

Първо - много е спорно дали Тръмп ще остави Източна Европа като плячка на Путин, както им се иска на нашенските тръмпанари. Второ - ако наистина САЩ се дистанцират от Източна Европа това означава, че европейците в България трябва да бъдат по-активни, а не по-пасивни в своите действия.

Особено интересна е налагащата се в обществото теза, че именно европейците, които както е видно са доста малко като количество, са най-виновни за политическата криза. Как така най-малката обществена група носи най-голяма отговорност е въпрос с повишена трудност.

И не случайно този въпрос почти никога не се задава в повечето медии, особено в големите телевизии. Защото не съответства на истинския мейнстрийм, с който те трябва да се съобразяват.

А именно - бой, бой и пак бой по онези, които се осмеляват да мислят, че България може да бъде истинска европейска държава. И са толкова нагли, че се явяват на избори с подобни послания и дори вкарват депутати в парламента.

Червени линии

Европейците в България са прави да чертаят червени линии. Те са единственият им полезен ход.

В момента европейците са безкомпромисни по отношение на това, че партньорство за правителство може да има само при гаранции за продължаването на европейския път на България. И това е единствената им възможна политика.

Само преди няколко месеца те бяха излъгани за пореден път от недотам европейците, с които влязоха в "сглобка". Преди около 9 години също бяха излъгани в подобна ситуация - тогава промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, бяха опраскани още на второ четене. Нормално е сега недоверието да е още по-голямо.

Шепа спартанци

Генерално погледнато европейците в България са от губещата страна на всички фронтове. Както за миналото, така и за настоящото.

Европейците загубиха войната за разказа за миналото. В общественото мнение преобладава тезата, как по времето на комунизма се е живеело добре. 

Европейците губят и хибридната война срещу Путин. За повечето българи Русия не е нападнала Украйна, а се е защитила от колективния Запад.

Европейците, за които незнайно защо се твърди, че са мейнстрийм, са на точно обратното мнение. И по двете теми.

Европейците са в кръгова отбрана. "Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса." И нямат друг избор, освен безкомпромисно да защитават своите силно отслабени позиции.

Те имат едно единствено голямо предимство - съсредоточени са предимно в София. И лесно излизат на протест пред държавните институции.

Не им се налага да бъдат докарани отнякъде с автобуси. Една бърза организация през социалните мрежи е достатъчна.

Европейската истина и евразийският санитарен кордон

Българските европейци често губят войните за миналото и настоящото. Но поне засега винаги печелят войната за бъдещето.

Оптимизъм за европейското бъдеще на България все още има. У нас европейците винаги са били малцинство, още от Възраждането насам.

Но в крайна сметка именно те са надделявали. Именно за това въобще съществува настоящата българска държава, трета поред.

Най-голямата сила на европейците идва от това, че в крайна сметка истината си е истина и тя е на тяхна страна. Независимо колко точно хора я подкрепят. Рано или късно в България винаги европейската истина успява да пробие "санитарния кордон", който мейнстриймът на обичайната евразийско-балканска конюнктурата ѝ налага.

Именно затова носителите на европейската истина са нужни за легитимацията на всяка евроазийско-балканска власт. Независимо, че евразийците и недотам европейците откровено мразят и презират европейците.

За България истината е една. Тя има бъдеще като самостоятелна държава само и единствено в рамките на обединена Европа.

България няма друг избор, освен безкомпромисно прозападно развитие. Всички останали варианти съдържат сериозен риск страната ни отново да стане евразийска провинция, каквато е била дълги години в своята още по-дълга история.