Българският хелзинкски комитет (БХК) за втори път предоставя на обществото ключови документи, разкриващи управленските практики на главния прокурор.

Сдружението обяви, че публикува 85 действащи акта на методическо ръководство, издадени от обвинител №1 и актуални към края на 2024 г. Предвид неизпълнение на задължението на държавното обвинение да осигурява публичност на тези документи, неправителствената организация отново поема инициативата да ги направи достъпни за гражданите и професионалистите. Документите са получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Какво разкриват актовете на главния прокурор?

Актовете, предоставени от БХК, обхващат различни аспекти на работата в прокуратурата, като част от тях засягат критично важни процеси. Сред тях са:

Инстанционен и служебен контрол: През октомври 2024 г. Борислав Сарафов, изпълняващият функциите главен прокурор (и кандидат за титулярен ръководител на държавното обвинение), въвежда нови указания за т.нар. "предварителни проверки" и организация за засилена методическа помощ при дела от значителен обществен интерес.

Разпределение на дела: Новите правила за деловодна дейност, утвърдени от Сарафов през август 2024 г., позволяват изключения от принципа на случайното разпределение. Тази промяна оставя възможност за субективно влияние върху разпределението на прокурорски преписки и досъдебни производства.

Контрол върху специалния прокурор: През април 2024 г. Сарафов възлага на своята заместничка Елена Каракашева да удължава сроковете за разследвания, извършвани от специалния прокурор. Тази практика поражда притеснения относно независимостта на разследванията срещу самия главен прокурор.

Наследени практики от предходни мандати

Част от публикуваните документи датират още от времето на Сотир Цацаров (главен прокурор 2012–2019). Сред тях са правила за вътрешно поощрение, които позволяват раздаване на парични награди в размер на едно месечно възнаграждение, без публично обявяване. Такава практика поставя под въпрос прозрачността на управлението в прокуратурата.

Липсващи стандарти и последици

БХК обръща внимание на липсата на методически указания в ключови области. Например, не съществуват стандарти за разследване на:

  • Престъпления, извършени с участието на прокурори.
  • Полицейско насилие.
  • Престъпления от омраза.
  • Случаи, в които извършителят е невменяем.

Липсата на такива указания е довела до многобройни осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека. Това натоварва данъкоплатците с обезщетения, без да адресира корените на проблема.

Защо БХК поема инициативата?

Съгласно Закона за съдебната власт (чл. 138, ал. 6), главният прокурор е длъжен да публикува актовете си в срок от седем дни след издаването им. Към момента обаче на сайта на прокуратурата са достъпни едва 22 акта, някои от които са остарели или неактуални. Тази липса на прозрачност подчертава необходимостта от намесата на граждански организации като БХК.

Какво следва?

БХК призовава професионалната общност да се запознае с публикуваните документи и да изрази мнение относно качеството на методическото ръководство в прокуратурата. Организацията изразява надежда, че тази инициатива ще стимулира дебат за прозрачността и отчетността на институцията, която е ключова за правосъдието в България.

Въпросите, повдигнати от публикуваните актове, са не само юридически, но и дълбоко етични. Те поставят на преден план необходимостта от реформа, която да гарантира по-голяма независимост, професионализъм и прозрачност в работата на прокуратурата.

***

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".