Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Малко преди инаугурацията на Доналд Тръмп в света като че ли победи спонтанният оптимизъм: руско-украинската война, във всеки случая горещата й касапска фаза, скоро ще свърши. Армиите ще си стоят по местата, без да отстъпват и без да настъпват, ще спрат да измират толкова идиотски толкова хора, ще започнат преговори, дипломацията най-после ще спре разрушенията и повторен конфликт. Причината за оптимизма беше не толкова отраканата безотговорна фраза на Тръмп, че ще спре войната за 24 часа, колкото изглеждащата сигурна готовност на воюващите страни да преговарят.

Но когато от теорията за договор се стигна до подробностите му, оптимизмът рязко започна да отслабва.

Мирът в Украйна зависи на първо място от Тръмп и Путин. Но какво лежи в основата на отношенията между тях? Ако в същината си те са приятели, както може да се предположи, ако се съди по предишните им, предвоенни доверителни разговори, нелишени от взаимни комплименти, то сега такава дружба, тайна или явна, е беда за Украйна, за Европа и изобщо за западната цивилизация.

Тръмп и Путин, когото и сега, въпреки всички беди, американският президент смята за „умен“, със съвместните си усилия така ще притиснат Украйна, че ще й се стъжни. В такъв случай Украйна на практика ще е беззащитна жертва с изгубени територии и негарантирана сигурност. Тръмп тържествено ще заяви на целия свят, че тъкмо той е спрял войната. Путин пък ще се обяви за победител и гибелта на Украйна като държава е буквално гарантирана.

Възможната дружба между Тръмп и Путин е катастрофа за днешния световен ред и тази беда е реална.

Когато съвсем наскоро в края на Мюнхенската конференция по сигурността германският организатор на мероприятието се разплака като малко дете, смятайки, че Европа се намира в страшен сън – Америка я зарязала на произвола на съдбата, основните ценности на ЕС и САЩ се разминавали, – ми стана страшно за Европа. Слабите ревльовци са нищо пред лицето на двама гиганти. Руският гопник* Путин и американският каубой Тръмп, колкото и непредсказуеми да са и двамата, си приличат в намеренията си, желанията си, любовта си към луксозните мебели и в крайна сметка и в екзистенциалните си ценности.

И двамата искат да са победители, това е главното, но на първо място това дори не е победата на съответната страна, Америка или Русия, а тяхна лична победа. Ето защо когато нещо не става както искат, и двамата се вбесяват. По характера си те са склонни към ресентимент, сиреч враждебна нагласа, злопаметство и омраза към противника. Емоциите им живеят на лицата им, но различно. Ако Тръмп е вечният загар и мегаприческата, то Путин показва с лицето си високомерното си равнодушие към всичко ставащо.

Тръмп не може да смаже Путин, ако той реши да му се възпротиви, понеже Путин може да го смаже единствено смъртта. Като успешен, богат бизнесмен с до известна степен здрав разум, отначало Тръмп си мислеше, че новите санкции срещу Русия ще вкарат Путин в ъгъла. Да бе! И Тръмп си взе поука, реши да се подмазва на Путин до безкрай, готов е да го покани пак в Г-7, та да стане осми.  Готов е да отиде в Москва на най-важния за Путин военен парад на 9 май по случай 80-годишнината от победата над Германия. Нещо повече:   да не включва Европа в преговорите, понеже с нея те ще се проточат месеци. Пък така ролята на Украйна в процеса на преговорите в много отношения ще бъде подчинена на Тръмп.

Какво иска Тръмп от Украйна? Да спре да воюва със съмнителни гаранции. Тръмп всъщност изобщо не го интересува Украйна, не съм сигурен и че знае къде точно се намира, и ако Путин иска да си прибере два големи украински града, Запорожие и Херсон, без дори да ги е завоювал, на администрацията на Белия дом й е все тая. Главното е да спрат касапницата, да се намери сделка със самата Украйна и в резултат Тръмп да стане носител на Нобеловата награда за мир.

Американският президент отначало съвсем съзнателно преувеличаваше броя на загиналите във войната руснаци – един милион! Даваше на руския си колега да разбере, че по-нататъшна война ще разруши Русия още повече. После обаче пак го осени: да се разруши Русия е на практика невъзможно. Русия живее бедно, ако стане още по-бедна – голяма работа!  Няма да си продава нефта и газа на Запада – нали ги има Китай и Индия. Нямало да има нови технологии – майната им! Руснаците щели да се придвижват с коне? Е, ако свършат конете, в тундрата има и кучета. В този смисъл Путин има почти безгранични възможности и всъщност и послушен народ. Засега не са загинали милион души, но въпреки това загинаха много хора, гробищата станаха новия символ на времето, в крайна сметка един милион, два или три убити – голяма работа! Тези хора воюват за големи пари и при това често виждаме и националната идеология: Западът и Америка са чужди за руския народ.

Тръмп си научи урока. Само че уважението на Америка възбужда Путин сексуално. Да се съберат с Тръмп на Ялта-2, това ще е чудесен предлог да приключи войната.

Руската опозиция е разгромена, идеята за дворцов преврат е равна на нула. Докато е на власт, Путин ще прави само това, което иска. А в дълбините на душата си той иска (няма да каже на Тръмп нито дума за това) да постави Украйна на колене, да вкара на мястото на Зеленски в Киев своя човек, свързания с руския цар с близки семейни отношения Виктор Медведчук. А времето работи за Путин, скоро дезертьорите от украинската армия ще станат повече от тия на фронта.

Човек по природа е несъвършен. Хубаво е да си герой за един ден – добре де, една година, обаче после мнозина започват да правят компромиси със съвестта си. Тръмп най-после трябва да признае пред себе си, че руската система на властта се различава от американската не само по това, че е диктатура, но и защото в Русия никога не е имало демокрация. Здравият разум, за който говори Тръмп, когато разсъждава за слабостите на Русия, не е руско понятие. В руското общество има европейски черти, ако ще си говорим например за Москва, но те са прекалено слаби по време на диктатура с нейните репресии, за да се завземе властта. Виж, когато управникът си отиде от този свят, тогава ще е моментът за затопляне, понеже на елитите малко (или много?) им е писнало от оковите на диктатурата, обаче засега все пак е по-добре да си на страната на диктатора, отколкото да те пенсионират на вилата ти или да те вкарат в затвора.

Путин става по-силен и защото Тръмп реши да се оправи по путински с Гренландия, Панама, Венецуела и дори с Канада, и въпреки че много от тези негови приумици приличат на блъф, самата насока на тези идеи ще подпомогне възможен разговор на Путин с Тръмп.

Така че ако перифразираме прочутата в цяла Русия „Песен за приятеля“ на Владимир Висоцки, двамата не са един за друг „ни приятел, нито враг“, ами „просто ей така, просто познати“, нещата се променят. Междинната позиция „просто познати“ може да е най-печелившата в преговорите. Тоест на масата сядат двама тартори, и двамата имат различни биографии, различни вкусове и наклонности, но основните им ценности, както вече казах, си приличат. И ако в разговора си тарторите покажат взаимно уважение, това вече отваря път към целта. Ясно ви е, че ако тарторите се споразумеят, в играта ще има и губещи страни.

Та ако нашите тартори искат мир (въпреки че Путин е готов да воюва до безкрайност),  ще им трябва Китай като силен и влиятелен играч. Без него сега не може, а ако разговорът тръгне както трябва, може постепенно тримата да си разделят света на три. Ами Европа? Тръмп и приятелят му Илон Мъск харесват в Европа десните и ултрадесните движения, партии и идеологии. Европа и без това не е много силна в борбата със своите популисти и националисти. Ако ултрадесните получат мощната подкрепа на Америка, на Европа ще й се стъжни.

Колкото до Украйна, Тръмп няма да позволи на Путин да я разкъса окончателно. Това не влиза в егоистичните му интереси. Макар че защо пък да не даде половината Украйна на руснаците? Нали е тартор миротворец, сигурно и мечтата му за Нобелова награда за мир ще е изгодна за намиращата се в сложно положение Украйна. Но каква и в какви граници ще е Украйна засега не може да се каже. Точно по този въпрос ще седнат да си приказват тарторите.

А пък когато войната свърши, дали Путин ще прави в Русия същото, което прави сега?  Независимите наблюдатели са на различни мнения: дали ще е още по-суров спрямо „мълчаливците“, тоест вътрешната емиграция, или напротив, победният край на войната ще го направи „по-добър“? Но какво значи „победен“? Точно това значи. Крим и Донбас ще си останат на Путин. Колкото до Запорожие и Херсон, които, без все още да ги е завоювал, Путин смята за част от Русия, с тях може да стане всичко. Не знам защо са й тези градове на Русия. Но като символ на победата ще свършат работа.

Ами ако ненадейно разговорът между тарторите свърши с голяма кавга – тогава какво? Мисля, че Тръмп до известна степен е прав да смята Путин за „умен“. Бих казал, че във всеки случай той е по-умен от самия Тръмп и че по безчовечност без съмнение го надминава. Путин не му остава длъжен: от своя страна, той нарича Тръмп „не само умен, но и прагматичен човек“. С Доналд Тръмп винаги били имали „изключително делови и същевременно прагматични и искрени отношения“. И добавя:

„Не мога да не се съглася с него за това, че ако през 2020-а година не му бяха откраднали победата, в Украйна нямаше да я има кризата, която възникна през 2020-а.“

Тази вече съвсем необоснована „четка“ за „откраднатата победа“ помага за възползване от слабите места на Тръмп.

Та значи възможни са два варианта. Ако победи хедонизмът на руския тартор, това ще прилича на старата позиция на Троцки по отношение на Бресткия мир с Германия през Първата световна: ни мир, ни война.   За него като управник такава формула е привлекателна с „движухата“ си (жаргонното „движуха“ е от скорошен „много як“ мем на Путин) – да не оставаш на една позиция, да си в движение, на ръба, всички да ти имат страха, обаче да не преминаваш ядрената черта.

Впрочем има и друга възможност. Може да стигне до самия край. Да стане терминатор на планетата. За гаменче от ленинградските дворове това може да е апотеоз на некро-хедонизма, на наслаждаването от смъртта. Вътрешният свят на неразговорчивия бивш разузнавач Путин не е от никого изследван достатъчно. Някои неща се знаят от разкази на приятелите му от младини, но човек, който разполага с цялата власт, се променя, при това, естествено, радикално. А в днешна Русия няма нито един човек, от когото Путин да е зависим в каквато и да било степен. Той е цар и бог. Дори си няма послушно Политбюро, което в Съветския съюз все пак въпреки всичко свали Хрушчов от поста му през 1964 година. В последно време Путин, както се вижда, отстрани от себе си дори старите си приятели, заобиколен е главно от подчинени. Така че в сравнение с него за много леви и лявоцентристи на Запад омразният им Тръмп е все пак псевдодемократ, победил на демократични избори и принуден да се съобразява с многобройните демократични институции на Америка.

Путин, който във всички случаи е придобил опит за 25 години работа като цар, е по-силен от Тръмп с неговите глобални американски възможности. Ако Путин надиграе Тръмп в Европа по такъв начин, че Тръмп се окаже негов съюзник, съдбата на Европа може да е плачевна. Путин ще посегне не само на Украйна, но и на Балтийските страни, и на Полша, към която се отнася с неприязън, и изобщо на целия континент.  Тръмп ще е на власт само четири години и ако направи куп грешки, след това ще си има проблеми, а нашият гопник е пожизнен цар и това положение е не по-малко важно от всичките американски ресурси.

Няма никаква причина да мислим, че войната ще свърши бързо. Ще има предварителни преговори още по време на военните действия – Путин няма закъде да бърза. Украйна трябва да бърза. От Тръмп много зависи по отношение на европейското бъдеще на Киев. Той може да направи Украйна завинаги нещастна страна. Това „умният“ Путин го разбира много добре.

Дълго ли ще продължи взаимовръзката на тарторите? Ще се скарат доста бързо. Всеки ще обвинява другия, че е лъжец. Тръмп според мен все някак ще се придържа към сделката с Путин. За Путин думите нямат никакво значение. Кой ще е главният победител?

Аз самият имам два приоритета. Да се спре тази ужасна за хората касапница, да се запази държавността и да се намерят гаранции за сигурност за Украйна. Всички завладени от Путин територии вече не могат да се върнат, но Запорожие и Херсон не бива да се отстъпват.

Ни приятел, нито враг, просто познат – ще повторя тази простичка формула. Това е ако не надежда за светло бъдеще, е поне възможност в бъдещите месеци да се поддържат контактите на висше равнище.

Бих казал на висше равнище, но на „умния“ идиотизъм, други хора най-горе няма, от тях зависи животът на планетата; това е то историческият прогрес, от който може само да ни е срам.

* „Гопник е трудно преводима руска дума с много значения. Основното е „хулиганче, гаменче; често най-незначителното в махленската банда“ – обяснява Виктор Ерофеев в новата си книга  „Великият гопник“, която се подготвя за печат от издателство „Жанет 45“. – Б. ред.