"Второто плащане, което е за 653 млн. евро, не е под въпрос, а то ще ни бъде отказано със сигурност, въпреки че България преценява, че е изпълнила 85% от реформите."

Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по повод на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), предаде БТА. Припомняме, че парите по т.нар. План за възстановяване и устойчивост се получават от страните-членки по предварително съгласувани с Европейската комисия планове за реформи. За всеки пакет от изпълнени реформи се получава последващо финансиране. Тоест твърдението, че сме изпълнили 85% от планове, на практика означава, че не сме изпълнили заложения план за второто плащане. 

Малко по-късно обаче, на втора пресконференция отново той заяви, че правителството щяло да се опита да спаси част от парите. До обрата в позицията се стигна след остра реакция от ПП-ДБ, които посочиха, че средствата за загубени, защото ГЕРБ се е отказал от исканите реформи. А съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев посочи, че след като се отказва от ПВУ, правителството трябва да пренапише и бюджета за 2025 година.

"Ако не извадим проекти, те няма как да се случат и ще трябва да се плащат с пари от бюджета. Средствата от второто плащане не са безвъзвратно загубени. Имаме 6 месеца срок, в който ще се опитаме да направим оставащите 15% от реформите, тъй като ви казах, че 85% са изпълнени", стана още ясно от думите на Томислав Дончев.

„Европейската комисия ползва такава формула – ако някоя реформа е по-важна, тя увеличава стойността, така че приход по второ плащане няма да има“, каза Дончев.

Той обясни, че до момента България е получила първо плащане за 2,677 млрд. лв. Дончев припомни, че преди седмици е анонсирал в Народното събрание ситуацията около НПВУ, която, по думите му, е тревожна. 

Мерките и реформите по целия план са общо 321 до девето плащане, от тях България до момента е изпълнила 115, каза още Томислав Дончев. Според него за четири години страната ни е осъществила незначителна част от реформите. Припомняме, че България има право на общо около 12 млрд. евро по ПВУ, но те трябва да бъдат усвоени най-късно до края на 2026 г. Тоест - няма как да опитваме да реформираме системите си до безкрай и все някога да вземем парите. 

„Средствата, които сме използвали от полученото първо плащане, са половината. Тези средства сме успели да разплатим в страната. Парите, с които разполагаме, ще ни бъдат достатъчни до септември т.г.“, каза още Дончев.

Той припомни, че крайният срок за извършване на плащания по националния план е август следващата година. 

„При разговорите с Европейската комисия стана безпощадно ясно, че това е крайният срок и точка. След тази дата разходите не са допустими.

Ако имаме плащания по някои проекти септември или октомври 2026 г., те се покриват от бюджета. Ние сме получили само първо плащане и сме успели да платим половината от него.

Плащанията са малко над 10% за четири години. Сега за година и половина трябва да разплатим 90%, което е очевидно невъзможно“, обясни Дончев. 

Отказ от пари и отказ от реформи 

От думите на Дончев стана ясно, че е постигната договорка с Брюксел част от проектите ни да отпаднат, за да не се помпа допълнително дефицитът на 2025 г. и 2026 г. Това може да стане, защото парите по ПВУ са заложени като приход в бюджетите. 

Ще се направи опит част от тях да бъдат пренесени по оперативните програми, финансирани от ЕС, посочи той.

От "Да, България" контрираха, че парите ще бъдат загубени заради отказа на ГЕРБ от реформи.

От думите на Дончев стана ясно, че проектите, които ще отпаднат, ще бъдат тези, по които до момента не е направена нито една обществена поръчка за реализирането им и реално няма как да бъдат изпълнени до крайния срок - август 2026 г.

"С колегите от Европейската комисия постигнахме съгласие, че колкото и да е трудно и тежко подобно решение, най-разумното е да започне анализ и да се вземе трудното решение кои от проектите в плана да отпаднат. Ако те не отпаднат сега, фактически ще останат да бъдат финансирани от националния бюджет, което ще генерира екстремен риск от дефицит през 2026 г.", допълни вицепремиерът.

Дончев обяви също, че критерият за това кои проекти да отпаднат ще бъде само един и той е свързан с това дали проектът е започнал.

В енергетиката: "положението не е критично, а драматично"

В същото време по темата говори и Министерство на енергетиката в лицето на министър Жечо Станков. Той обяви, че за изключително краткото си министерстване, подопечното му ведомство някакси е успяло да направи детайлен анализ на Плана за възстановяване и устойчивост. Така му станало ясно, че "ситуацията е не просто много тревожна, меко казано критична, даже драматична“. 

Вината за това бе хвърлена на правителството на Кирил Петков, в което участваха сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ – БСП и ИТН. Причината - заложените реформи били неизпълними. 

Станков нарече реформите застрашаващи енергийната сигурност. 

"Неизгодните реформи водят до това, че ще бъде бръкнато дълбоко в джоба на българския гражданин, ако те не бъдат внимателно преформатирани и предоговорени", обяви той. 

От думите му се разбра, че България ще предоговоря с ЕК за отделянето на ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ, което е ключова реформа по второто плащане.

Според Станков, ако промяната, за която настояват от години от Европейската комисия, се случи, това ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми на стойност 1.2 млрд. евро, а инвеститорите ще намалят доверието си към енергийния сектор на България.

Но вероятно най-важното послание днес бе следното - поетият ангажимент за намаляване с 40% на емисиите във въглищните централ бил вреден. Интересното е, че предния път ГЕРБ бяха в "сглобка" с ПП-ДБ и самия Кирил Петков и тогава не мислеха така. 

Станков твърди, че няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива и той бил „изкуствено поет за всяка една централа“.

"Разбирайте, дори една централа да затвори, то другите продължават да имат същия ангажимент да намалят емисиите с 40%“.

Това означава, че според Станков тежестта ще падне основно върху държавните ТЕЦ-ове, при положение, че едната т.нар. американска централа на практика затвори врати и би трябвало да работи само в критични моменти.