Във вторник ще обсъдим с руския президент Владимир Путин края на войната в Украйна.

Това обяви държавният глава на САЩ Доналд Тръмп пред репортери.

"Искаме да видим дали можем да сложим край на тази война. Може би можем, може би не можем, но мисля, че имаме много добри шансове. Във вторник ще говоря с президента Путин. През уикенда беше свършена много работа", изтъкна републиканецът. "Ще говорим за земя. Ще говорим за атомни електроцентрали. Мисля, че много от това вече е обсъдено нашироко от двете страни - Украйна и Русия. Вече говорим за това, за да разделим някои активи", допълни Тръмп.

Кремъл по-късно потвърди, че руският президент Путин ще разговаря с американския си колега по телефона утре, предаде Ройтерс.

Попитан по темата Дмитрий Песков - говорителят на руския държавен глава, каза: "Да, така е. Такъв разговор е планиран за вторник."

Тръмп се опитва да спечели подкрепата на Путин за 30-дневното предложение за прекратяване на огъня, което Украйна прие миналата седмица на среща с представители на Вашингтон в Саудитска Арабия. В отделни телевизионни изяви специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност на Белия дом Майк Уолц подчертаха, че все още има предизвикателства, които трябва да бъдат решени, преди Москва да се съгласи на прекратяване на огъня, камо ли на окончателен мир.

Попитан по "Ей Би Си" дали САЩ ще приемат мирно споразумение, в което на Русия е позволено да запази участъци от Източна Украйна, които е превзела, Уолц отговори с въпрос:

"Ще прогоним ли всеки руснак от всеки сантиметър украинска земя?", след което подчерта, че преговорите трябва да се основават на "реалността".

Рубио каза пред "Си Би Ес", че окончателното мирно споразумение ще "включва много упорита работа, отстъпки както от Русия, така и от Украйна" и че ще бъде трудно дори да започнат тези преговори, "докато те се стрелят взаимно".

Русия: Искаме "железни" гаранции

В широкообхватно интервю за руската медия "Известия", в което не се споменава предложението за прекратяване на огъня, заместник-министърът на външните работи Александър Грушко подчерта, че всеки дълготраен мирен договор за Украйна трябва да отговаря на условията на Москва.

"Ние ще поискаме железните гаранции за сигурност да станат част от това споразумение. Част от тези гаранции трябва да бъде неутралният статут на Украйна, отказът на страните от НАТО да я приемат в алианса".

Един от поводите за кървавата руска инвазия е съпротивата на Москва срещу разширяването на НАТО с присъединяването на Украйна. Иронията е, че в резултат на нахлуването Финландия и Швеция - страни, които от десетилетия (в случая със Стокхолм - от столетия) поддържат неутрален статут - станаха членки на алианса.

От самото начало на инвазията Путин призовава Украйна да се откаже от амбициите си за НАТО, Русия да запази контрола върху цялата територия на четирите частично окупирани от Русия области (в това число и поддържаните от Киев административни центрове Херсон и Запорожие) и да се ограничи числеността на украинската армия. Той също така настоява да се облекчат западните санкции и въпреки продължаващите ежедневни бомбардировки и разселването на милиони украински жители в страната, да се проведат президентски избори (те биха били противоконституционни - не може да се организира вот по време на военно положение).

Мироопазващи сили: Европа - "да", Русия - "не"

Съюзници на Украйна в ЕС и Великобритания заявиха, че всяко прекратяване на огъня и окончателно мирно споразумение трябва да бъдат договорени с участието на Украйна в преговорите. Британският премиер Киър Стармър обяви в събота, че западните партньори ще засилят подкрепата на Украйна в случай на прекратяване на огъня с Русия, като началниците на отбраната ще утвърдят "стабилни планове" следващата седмица. И Великобритания, и Франция изразиха желание да изпратят мироопазващи сили, които да следят за спазването на примирието в Украйна.

Въпреки настояванията на Тръмп, че Русия няма против да се изпратят мироопазващи мисии, представители на Москва многократно възроптаха срещу подобна мярка. Грушко не е изключение:

"Няма значение под какъв етикет ще бъдат разположени контингентите на НАТО на украинска територия: дали на Европейския съюз, на НАТО или в национален капацитет. Ако те се появят там, това означава, че те са разположени в зоната на конфликта с всички последствия за тези контингенти като страни в конфликта. Можем да говорим за невъоръжени наблюдатели, цивилна мисия, която да следи за изпълнението на отделни аспекти на това споразумение, или гаранционни механизми. Останалото са празни приказки".