Стефани е работохоличка, която заминава на поредната командировка. Джасмин е барманка, която бяга посред нощ от гадже насилник. Двете се оказват на един полет. След няколко дни приятелите им получават съобщения, в които се споменава един и същи мъж. В началото съобщенията са възторжени. После започват да стават странни. Последните са тревожни. 

И тогава двете жени изчезват...

***


Джеси Гарсия е дългогодишен телевизионен журналист. Работила е като репортер, водещ и продуцент. "Командировката" е първият ѝ роман. Излиза с логото на издателство "Ера". 

Представяме ви интервю с авторката, предоставено от "Ера":

Какво се надявате читателите да извлекат от тази книга?

Надявам се да се забавляват много, докато четат. Целта ми беше да задържа вниманието на читателите и да ги накарам да гадаят до самия край. Винаги съм обичала книги, в които се опитваш да навързваш улики, затова исках да напиша такава с дебютния ми роман. Също така ми казаха, че тази книга е добра за обсъждане на предположенията, които правим за другите (а те, разбира се, рядко са точни).

Как тази книга допринася за жанра?

Форматът e единствен по рода си. Има десет гледни точки, които представят събитията от различни ъгли, но почти всички читатели казват, че не се объркват. Мисля, че разказването на история за изчезнал човек през перспективата на толкова много хора, също е нещо различно. 

Имаше ли нещо ново, което открихте, или такова, което ви изненада, докато пишехте тази книга?

Да! Аз съм от онези писатели, които пишат интуитивно, вместо да планират всичко предварително, така че голяма част от книгата ме изненада. Имах само основната идея и просто започнах да пиша, за да видя накъде ще ме отведат героите.

Без да разкривате много, какво можете да ни кажете за книгата си, което няма да открием в анотацията или в рекламния материал?

Книгата ще ви позволи закачливо да надникнете в света на телевизионните новини, тъй като съм работила в тази област в продължение на десетилетия. Също така има частица от мен и в двете главни героини. 

Кое беше най-голямото предизвикателство при работата върху тази книга? А най-голямата възможност?

Най-голямото предизвикателство, е че първоначално имах повече от десет гледни точки. Наложи се да премахнем перспективите на трима герои. Предполагам, че малко прекалих. Най-голямата възможност - да утвърдя името си с дебют. Както се казва, имаш само един шанс да дебютираш. 

Кое е единственото нещо, което бихте искали някой да ви попита за тази книга или за работата ви като цяло?

Две неща. Казвали са ми, че пиша бързо. Завърших първата чернова на книгата за по-малко от шест месеца, докато работех на пълен работен ден като директор на телевизионни новини. Бих искала да разкажа повече за процеса. Освен това започнах като автор на нехудожествена литература и би било интересно да споделя пътя си към публикуването и прехода към художествена литература.