Мисля си за следното.

Че в щата Охайо, където се намирам в момента, както и в другите щати на тази страна, животът на хората изобщо не зависи от здравословното състояние на техния президент.

Че той обаче не може да изчезне от полезрението на народа - просто защото той не е цар на този народ, а наемен мениджър, и изчезването на този мениджър в работно време означава напускане на работното място с последващо уволнение.

Мисля си, че такова положение на нещата и съотношение на възможностите е правилно. И не мисля, а знам, че през януари 2017 г. този мениджър в никакъв случай няма да бъде на ръководния си пост. При това интересното е, че той ще се разкара, а на Америка нищо няма да й стане. (Именно затова, между впрочем, нищо няма да й стане.)

Мисля си още, че робството на тези ширини е отменено горе-долу по същото време, когато и у нас (става дума за крепостничеството в Русия - б.р.). Само че тук незнайно защо хората решиха, че тази земя и страна наистина принадлежи на тях.

А за нас Конституцията и всичко записано в нея така си и останаха забавление на властимащите. И, както и преди, страшно ни възбуждат слуховете за здравето на господаря и ставащото в обкръжението му. Нашите напляскани задници ни сърбят тези дни особено силно...

-----------------------------------------------------

* Авторът е руски писател сатирик, телевизионен и радиоводещ, либерален публицист и правозащитник. Публикуваме коментара му от неговия профил във фейсбук.