ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

Когато се огледаме внимателно наоколо, ще установим, че светът става все по-непривлекателно място за живеене. И като природа, и като човешко общуване, затова предлагам да се обърнем към УТОПИЯТА – това буквално преведено значи място което не съществува. Платон, Мор, Кампанела са го правили вече.

Но сега да видим какво можем да си представим тук и сега. Една страна, в която никой не краде. Полицаите са умни. Политиците се броят на пръсти. Телевизията е редуцирана до новини и културни програми. Действа вербална полиция, която арестува всеки, който ползва думите – приоритет, интеграция, публично пространство, етническа карта и други тъпи клишета. Арестуваните са наказани да четат на глас „Малкият принц“. А по нататък магистрати ходят пеша и живеят със средна заплата, учениците не бият учителите си, а пациентите не нападат лекарите. Всички адвокати работят като градинари.

Големите плажни комплекси са напълно разрушени и залесени отново, и там всеки може да отиде на пикник. Моловете са пусти и стоят като паметници на едно отминало потребителско общество. Нещо като „Чернобил на манията за притежание“. Библиотеките стават новите храмове за поклонение пред словото (там всеки може да си кърми, колкото си иска). Гражданите плащат само тока, който са използвали. Политиците - колкото са останали, също ходят пеша, без охрана и нямат депутатски имунитет. Никой не се самоубива от глад. Никой. Охранителите копаят канала Дунав-Черно море под звуците на „Ода за радостта“

Открит е алтернативен източник на енергия и градовете са с кристално чист въздух. Футболистите са интелигентни и получават заплати, колкото на учителите. Никой не бяга от България и по улиците се движат възпитани млади хора, някъде отдалече се чува все по-силно и по-силно „Представи си“ на Джон Ленън. 

Когато си отворим очите, отново сме тук, но хубавият сън остава!

-----

* Д-р Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.