Сега пак ни обещават мерки. Никой не им вярва, ама те... обещават.

Като казвам „те”, имам предвид управляващите. И честно казано въобще не ми дреме от кой цвят са. След всяка трагедия (както и след най-прясната в Лясковец), оня който е на власт, почва да обещава мерки. Даже понякога и някакви мерки се приемат, ама после, типично по нашенски, забравяме за тях. Вероятно защото в цивилизования свят те вървят със съответния контрол, а не са просто решения, които временно да потушат общественото недоволство, или по-скоро да разсеят натрупания страх.

Обаче, я да ми каже някой, след трагедията в Лим, когато се удавиха 12 деца, колко точно мерки бяха набелязани? Купища! Без нощни екскурзии, проверки на шофьорите и пр. За деца става дума, по дяволите! А сещате ли се и колко тв репортажа сте гледали на тема „пиян шофьор вози ученици”, например. Също купища. И всички те са станали след трагедията в Лим. И като хванат такъв шофьор (благодарение на някой притеснен родител, обикновено), управляващите познайте какво обещават... мерки.

Примери да искате – верни на принципа „вина има, виновни няма”, що мерки се изписаха и след изгорелите войници на Околовръстното, и след миньорите от Бобов дол през 1999 г., и след седемте деца от „Индиго, след рейнджърите от Кербала, след пожара във влака София-Кардам, след обърнатия автобус край Бяла, след трагедията в Охридското езеро, след серията самозапалвания миналата година... Купища мерки, тук-там някоя дребна риба опира пешкира в съда, но като цяло става дума за добра работа на пропагандната машина на властта и което е по-страшното – нищо не се променя!

Но това беше отклонение...

Рекох си да погледна какво пише срещу думата „мярка” в речника, да не би управляващите да имат предвид нещо, което ние простосмъртните да не разбираме. Страхотна дума, да знаете, има към 30 значения. Или малко повече.

Мяра, размер, големина, доза, тегло – тия първите приблизително ги разбирам, но властта със сигурност никога не е отваряла речника. Мяра за нищо няма, размерите (на това, което иска и на онова, което никога няма да свърши) винаги са грандиозни, големината (на обещанията и откровените лъжи) е правопропорционална на несвършената работа, дозата – също, а теглото... обичайно е наднормено.

Минавам плахо нататък.

Критерий, мерило, аршин, мащаб, степен. Това с критериите мисля да го пропусна, че критерий за всичко, което се прави е само собственият (тяснопартиен) интерес, всички знаем отдавна. Мерило за свършената работа на което и да е правителство, би трябвало да са резултатите от изборите, обаче при нас вотът на гражданите обичайно е мерило за това кой повече е платил. Когато не измерва кой повече лудости и идиотщини е обещал, де. Аршинът, с който се мери – винаги е двоен. Мащабите на обещаното и свършеното – се разминават гранде (това въобще не подлежи на обсъждане), а степента на наглост на всеки следващ категорично отдавна чупи степеномера! Такава дума май няма, ама не можах да измисля какво точно чупи, защото по други земи като се вдигне степента на нещо си до точката на кипене, не чупят уреда, с който мерят, а директно чупят нахалника от политиката и право в затвора.

Следват: край, норма, ограничение, рамка, предел, граница. Тук безпомощно замлъквам. Очевидно е, че край (включително и на мерките, прехода, кризата и другите неща, с които сме свикнали) скоро няма да има – изключая чуждите инвестиции, на които отдавна го видяхме. Но все пак изключението потвърждава правилото. Нормите в България са разтегливо понятие, ограниченията – никакви, рамките (особено на благоприличието) са оставени за писателите от ХІХ век, пределите (и на нашето търпение) са безгранични. И след цялото това очевидно прекрачване на границата на всичко, което нормален човек може да понесе, ни остава само да се запътим към Терминал 2 и да преминем и държавната такава.

Обем. Виж тегло.

Мероприятие, закон, постановление – е тука им е силната част на управляващите. За законите и постановленията е ясно, пишат се на кило, обслужват, когото трябва, винаги се вкарва някой член в 12 без 5 и пр. Да не повтаряме очевидни неща. Какво значи мероприятието като мярка обаче трябва да се замислим. Пак според речника, че днес съм на такава вълна, мероприятие означава - събитие, случка, имащо за цел и/или постигнало определени последствия, по подразбиране от служебно/професионално естество. Много са добри по мероприятията – в частност в постигането на последствия като омазване на политическия противник, подмяна на дневния ред на обществото, ченгеджийски скалъпени скандали за отвличане на вниманието, подмяна на критериите за свобода на словото, безгранично самохвалство (понякога се чудя майки нямат ли тия хора, бе, кой ги е възпитавал?!) и фалшификации по изборите. Не претендирам списъкът да е изчерпателен. Разбира се, правят го „професионално” и в качеството си на „служебни” лица. Не, че и лични мероприятия няма...

Ход, стъпка, крачка, маневра – тия похвати също добре са ги изучили. До степен, че и като стъпят накриво, правят следващия си ход толкова точно, че не отстъпват и крачка назад в намеренията си, а маневрират успешно докато си постигнат своето. А то най-често е – да се измъкнат сухи от водата.

Стигнахме и до най-интересното тълкувание на мярка!

Стандарт, тарифа, процент, част - май до тия четирите опира всичко. Как да не предлагат купища мерки след всяка трагедия, ако залогът е да загубят всичко това. Не мерки, не контрамерки, ами и ултрасуперконтрамерки ще измислят...

Ако ви е писнало, да знаете – малко остана.

Умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум – тук напускам!

Ааа, забравих, мярка има още едно значение: калибър – от кой предлагате да заредя?