Животът е сън. Да, така казва Калдерон де Барка, а Шекспир казва „От сънища направени сме ние“. Бунюел също изгражда своята автобиография до голяма част върху сънищата.
Някой път, когато човек е в граничната фаза преди заспиване, той смесва реалния и сънувания свят и тогава може да се получи нещо като картина на Бош, а друг път може да попаднете в света на Ботичели. А най-често е нещо между двете.
Тук искам да ви разкажа един мой сън, който, обаче, има отчетливост на чиста реалност.
През една зима се разхождах много често в двора на Военноморския музей във Варна, той е точно над морския бряг. Ходех там, защото има нещо странно успокояващо между тези умрели военни чудовища – оръдия, хеликоптери, торпеда и всякакви други динозаври, по-скоро фосили от умрели хищници. В тази механична гробница човек се чувства някак си спокоен за човечеството и себе си в него. А отдолу зелено зимно море излъчва една морна злъчност.
На този фон започна моя сън наяве и една сутрин се събудих с този филм, който се появи в мене. Двама младежи всяка вечер тайно отиват в двора на музея. Всеки е сам със себе си, но очевидно ги обединява страстта им към техниката и желанието им за самота и неизменност. Те не се познават и не общуват. Първият, да го наречем Филип, е влюбен в хеликоптера и с изумителна методичност го реставрира. Вторият, да го наречем Андрей, е възхитен от зенитното оръдие и също методично се стреми да го върне към блясъка на оригинала.
Зимата прекъсва техните тайни занимания и те повече не се виждат. Но идва лятото и те отново са тук. Мълчаливо потягат любимците си и никога не говорят помежду си. Хеликоптерът е вече възстановен, остава само акумулатор и гориво, оръдието също е смазано.
На другата нощ луната мелодраматично осветява старата военна гробница. Чува се лек шум от витла, който постепенно се усилва и накрая мощно изпълва тишина.
И ето хеликоптерът, тържествено се издига над музея и се отдалечава към морето. Като гигантско морско конче влиза в лунната пътека. В следващия момент се чува басовата кашлица на оръдието и на хоризонта разцъфтява огромно и страшно красиво огнено цвете.
От месец по книжарниците е новата книга на Людмил Станев - "Рязко". Тя събира в себе си точно 50 истории, някои от които за първи излязоха в Клуб Z.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
