Александър Вондра е роден през 1961 г. По време на комунизма в Чехословакия е бил за кратко в затвора за участие в дисидентски прояви. След идванто на демокрацията става съветник по външна политика на президента Вацлав Хавел.
Вондра е бил последователно зам.-министър на външните работи на Чехия, външен министър, вицепремиер по европейските въпроси и министър на отбраната. Той бе у нас като специален гост на дискусията „Наследство на тоталитаризма. Влияние на системата в чувствителните сектори на обществения живот” (виж словото му ТУК)), организирана от Софийския дискусионен форум и фондация "Конрад Аденауер".

 - Г-н Вондра, добре дошли в България...

- Добре заварили. Винаги се радвам, когато съм в България. Ето, вече си имате и ново летище в София...

- На което дори му търсеха по едно време и име. А вашето в Прага се казва вече "Вацлав Хавел", нали?

- Да, имаше бой за това, но успяхме да го наречем в чест на президента. Знаете, винаги действието на едни хора предизвиква противодействието на други. Но важното е, че наследството на Вацлав Хавел се помни. Идеята беше хубава. Защото тези, които пристигат със самолет в Прага, виждат веднага името на Вацлав Хавел. Във Вашингтон летището се казва "Роналд Рейгън", в Ню Йорк е "Кенеди"...

- Много ли хора бяха против летище "Рузине" да стане "Вацлав Хавел" и кои бяха те?

- В Чехия днес се шири скептицизмът, много хора смятат, че нищо няма смисъл. Има и хора, които никога не са обичали Хавел. От една страна, естествено, това бяха комунистите. От друга, радикалните националисти, но те не са много. Дори следващият президент Вацлав Клаус бе негов противник, но в случая с летището не си позволи да каже нещо лошо.

- Като започнахме да говорим за Вацлав Хавел, известно ли ви е, че България може би единствена от Източна Европа не бе представена нито от действащ президент, нито от действащ премиер на погребението му?

- Интересна информация. Тогава бях военен министър. Винаги съм бил близък с Хавел и участвах лично в подготовката на погребението. Армията осигуряваше последната отсечка до мястото, където го погребахме. Но не съм забелязал, по-скоро не си спомням това, което казвате. А кой дойде от България?

- Президентът Георги Първанов изпрати като свои представители предшествениците си Желю Желев и Петър Стоянов. Премиер тогава беше Бойко Борисов.

- Интересно е, защото моето впечатление е, че българите обичат чехите. Винаги е било така. Винаги, когато съм идвал тук, съм чувствал положително отношение към нас. Не знам кой точно народ най-много обича чехите, но съм сигурен, че българите ще влязат в първата тройка.

Същевременно ние живеем в Централна Европа - между Германия, Полша, Русия. Вярно е, че когато си лягам, не мисля за България. Но не казвам това с лошо чувство. При нормални условия президентът или министър-председателят би могъл да пристигне в Чехия. Това, че на погребението на Вацав Хавел бяха Желю Желев и Петър Стоянов, не ме учудва. Защото каквато и да е била тяхната роля в българската политика, те имаха добри отношения с Хавел и го уважаваха. Същото важи и за Бил Клинтън, за Джон Мейджър, които също дойдоха.

Първанов и Борисов - те нямаха такива връзки с Хавел, защото дойдоха на власт, когато той вече бе бивш президент. (В действителност обаче управлението на двамата президенти съвпадна в периода 2001-2003 г. - б.а.) Това, че не са дошли, може да означава някакво дистанциране. Но това трябва те двамата да го обяснят. Да няма руски президент на такова събитие е напълно нормално. Но бих очаквал българският да дойде. Учудвам се, че не е дошъл.

- От думите ви на днешната дискусия се създаде впечатлението, че поне в известна степен познавате България. Защо според Вас се получи тази разлика в преходите на нашите две страни?

- Първо, мисля, че известна роля имат различните традиции. Въпреки 45-те години болшевишка диктатура, а преди това и нацистка окупация, в ХХ век имахме 20 години свобода и демокрация - от 1918 до 1938 г., по времето на Томаш Масарик. През 1989 г., по време на Нежната революция, в обществото имаше поколения, които помнеха либералната демокрация на Масарик. Така че за нас може би ни бе по-лесно да почерпим вдъхновение.

Второ, Централноевропейската география е по-проста от балканската. Прага е транспортен кръстопът. Все пак е по-лесно от Париж и Берлин да се стигне дотам, отколкото до София - с влак, кола, самолет. Може би имахме някаква по-голяма икономическа изгода от нашето местоположение.

Трето, може би не бяхме толкова засегнати от балканските войски. Ние, чехите, се разведохме със Словакия, но това мина тихо, рационално и спокойно. Светът оцени това. Докато при края на Югославия там се проля кръв. И това хвърли някаква светлина върху Балканите като цяло - че са територия, на която няма много сигурност. Тази трета разлика между нас и вас е не само в нашата география, но и в начина на решаване на проблемите. Хладнокръвните чехи успяха да си уредят развода, без да пращат танкове в Словакия. Което сърбите с гореща кръв не можаха да направят. 

И последната причина е, че ние бяхме част от западния християнски свят. Докато вие бяхте под турско владичество и под влиянието на източното православие. И в този смисъл имахме едно предимство в културно отношение. Свободата възниква в западния християнски свят благодарение на борбата на светските кръгове, довела до подписването на Великата харта на свободите. Средният чех бе някак си по-подготвен за такава промяна. На запад нещата зависят предимно от това как хората "отдолу" ще схванат свободата. Докато колкото повече отиваме на изток, толкова повече човекът е зависим от своите ръководители. Ако ме разбирате какво искам да кажа.

- Познавате ли България от едно време?

- О, да, разбира се. Като младо момче нямах право да ходя на запад, защото родителите ми не бяха комунисти. И като искахме да ходим на топло на юг, единственото възможно място беше България. Обикалял съм с приятели от Бургас на юг към Варвара. Винаги ми е харесвала тази ваша природа със скали. Много хубаво съм прекарвал тук. Ходил съм по Пирин, качвал съм се на Вихрен. За нас, които идвахме от Чехословакия, беше много интересна комбинацията между славянската топлина на хората и леко ориенталския манталитет, от друга.

- Казахте, че българите обичат чехите. Как ще коментирате настроенията у нас срещу чешката електрическа компания ЧЕЗ? И каква е нейната слава в Чехия?

- Ние живеем в капитализъм. Така че цените на тока отдавна не се дотират. И ние плащаме големи сметки. Но цената се прави от пазара. Може би някой в миналото е пробвал да използва цените като оръжие на политическия дебат. Но това днес вече не работи. ЧЕЗ е една от трите най-големи чешки компании. Когато тя реши да инвестира на Балканите, у нас възникна дебат. някои казваха, че трябва да се инвестира в Полша и Словакия, но не и на Балканите, че там много хора не си плащат сметките, че ще има незаконни включвания към мрежата. Инвестициите са си отговорност на ЧЕЗ. Имаше времена, в които компанията бе по-оптимистично настроена. Сета вече не е така, но тя остана в България, а напусна Албания и Косово. Аз не мога да играя ролята на съдия и не искам. Но при вас не е само ЧЕЗ, има и други западни електрически компании, ако не се лъжа. И не смятам, че сметките на абонатите на ЧЕЗ са по-високи от тези на ползващите услуги на австрийците. Няма какво повече да кажа за ЧЕЗ.